В Тбилиси, в катедралния храм „Света Троица“, едноседмичната полемика около „иконата на Матрона Московска и Сталин“ временно утихна. Патриаршията реши да премахне образа на съветския тиранин от иконата, докато руската светица ще остане в „Света Троица“.
Защо обаче съветският лидер все още е популярен в Грузинската православна църква, която получава обезщетение от държавата заради нанесените щети по време на съветската окупация?!
По тези въпроси журналистът Заза Цуладзе от грузинската секция на радио „Гласът на Америка“ разговаря с богослова д-р Мириан Гамрекелашвили:
- Може ли да се каже, въз основа на събитията, които се развиха в Тбилиси заради иконата на св. Матрона и Сталин, че Русия все още активно използва нашата църква и като цяло православната религия в Грузия, за да разпространява руски наративи, дезинформация, за упражняване на руска „мека сила“?
- Да. Като цяло, може да се каже, че Русия използва много фактори за укрепване на политическото си влияние в целия свят, включително, на първо място, религиозните връзки. Навсякъде, където има православни църкви, те се опитват да имат голям брой привърженици. В Грузия също тези връзки се използват много интензивно и то от години. Това започна след разпадането на съветската империя, премина през активни фази и тази употреба все още е доста актуална. Не мисля, че някой се съмнява, че Русия използва нашата църква, за да активира и използва своята „мека сила“. Самата църква не отрича това.
Цялата ни църковна литература, църковното съзнание се основава на един вид изолационизъм, който гласи, че „в целия свят са останали само няколко независими православни църкви“. Това са „Грузинската църква, Руската църква и Атон“. Няма да намерите информация за други църкви в литературата или материалите, публикувани от Грузинската църква, в проповедите не се дават други примери. Сиреч, дори географската област на православието е ограничена само до тези три компонента. Целият разказ се върти около тези три пространства.
- Следователно не е случайност, че проруската партия „Алианс на грузинските патриоти“ подари тази икона на Троицката катедрала?
- Не е случайно, напротив, добре обмислено рационално решение е. Защото, за какво се бори този алианс? Движени са от съветска носталгия. Повечето от техните поддръжници са хора, на които Съветският съюз им липсва. Затова те се опитват да заменят този копнеж със свещени разкази като този за Матрона и Сталин.
Също така на всеки рожден ден на Сталин в Гори отиват комунисти, сталинисти, и там му отслужват панихида при някой местен свещеник в катедралния храм. Реабилитирането на Сталин е основна и генерална линия на проруските среди. Например същата организация през 2020 г. безпроблемно занесе тази икона в Илори, в окупираната от Русия Абхазия, но по-късно абхазците им я върнаха. От тези случаи се вижда, че руските спецслужби активно използват религията…
- Използването на религията в политиката е интересна тема. Това ли е единствената основа за сакрализирането на Сталин в Русия, а понякога и в Грузия – че по негово време в един определен момент (след 1943 г.) религията, т. е. Църквата, се използва като политически ресурс?
- Исторически са запазени няколко сведения, че по време на Втората световна война Сталин е бил посъветван да направи това от британците, по-специално от председателя на Кентърбърийската катедрала свещеника Хюлет Джонсън (наричан „червеният декан на Кентърбъри“ заради любовта му към СССР, носител на Сталинската награда за мир и ревностен привърженик на режима).
Има също така мнение, че самият Народен комисариат на вътрешните работи на СССР (НКВД) и други съветски служби са започнали да анализират защо хората в окупираните територии подкрепят германците – един от факторите, които установяват, е, че фашистите отварят затворените от болшевиките църкви в превзетите територии и където влизали, започвали да строят нови храмове. Разбира се, нацистка Германия е правела свои собствени политически сметки с тази политика.
През 1943 г. Сталин решава, че по време на война, където всичко е и трябва да бъде разглеждано като ресурс, не би било безинтересно да се употреби и религията за тази цел. Още повече, че съюзниците САЩ и Великобритания не са искали да помогнат на атеистичния Съветски съюз и са изразявали все повече притеснения за правата на вярващите там. Ето защо, за да спечели войната, Сталин „смекчава“ необузданата си антирелигиозна политика и започва да използва религията. Така се раждат митовете, че тиранинът Сталин бил „вярващ“ и „православен“, и това става, въпреки че десетки хиляди са разрушените и поругани православни църкви и манастири.
Това е традиция, която съвременните руски специални служби продължават и днес. Те използват фактора религия навсякъде, включително и във войната с Украйна. Там положението е по-лошо. В Украйна те имат изградена материално-техническа база. Същото се случва и в Грузия от доста време.
Технически у нас това става чрез групи като Патриотичния алианс, „Алт инфо“ и други, конкретни светски или църковни личности, които не крият, че са открито проруски настроени и подкрепят режима на Путин. Може би, ако ги попитате открито дали сътрудничат на руските специални служби, няма да го кажат пред видеокамерата, но не мисля, че ще го скрият в личен разговор. Напротив, ще се гордеят с това.
- Интересът на Русия и на Путин да реабилитира Сталин и да му се даде своеобразна „църковна амнистия“ е разбираем. Но каква е причината за популярността на митовете за Сталин и Матрона в Грузинската църква? Митологизирането на Сталин свързано ли е с личното отношение на (патриарх) Илия Втори към него? Или причината е грузинският произход на Сталин, или всичко заедно?
- Тук има две различни истории. Сталин е популярен в Русия заради историческите си заслуги. Факт е, че Съветският съюз, който преди това е бил аграрна държава, придобива отново световно значение по време на сталинската епоха, превръщайки се в атомна „Держава“. Най-важното е, че Сталин е човекът, който е начело, когато Съветският съюз печели Втората световна война. Разбира се, че това беше империя на злото, Сталин също е бил много зъл човек. По волята на съдбата обаче те победиха по-голямото зло – нацистка Германия. В това отношение Сталин е популярен в Русия. Популярността му нарасна още повече по време на ерата на Путин.
По отношение на религията обаче митологизирането на Сталин не идва от центъра в Русия, т. е. митът за Сталин и Матрона стана популярен в Русия на периферно-провинциално епархийско равнище. През 2008 г. беше нарисувана тази икона и след това изпратена в църквата „Св. Олга“, в едно селище близо до Санкт Петербург. Руската църква обаче не прие тази икона и я върна на иконописеца поради смесената реакция на духовенството, енориашите и обществото като цяло.
Точно обратното е положението в Грузия. При нас Сталин е популярен на най-високо равнище, в центъра. Главното лице в този „център“ е патриархът, израснал в епохата на Сталин. Освен това Илия Втори има сантименти заради грузинския произход на Сталин. Сталин е популярен в Грузия преди всичко с произхода си и това не е нещо ново. Както знаете, през 1956 г. в Тбилиси има дори въстание срещу деконструкцията на култа към Сталин, предприета от Брежнев.
Следователно при нас, в Грузия, сталинизмът идва в обществото от „центъра“. Патриархът няколко пъти споменава Сталин в положителен контекст: заяви, че сънувал, че „Сосо е на небето!“ (Сосо е детското име на Сталин, б. р.), „Сталин е жив“ – тези изказвания са сериозна легитимация в рамките на религиозната система. Патриархът каза също, че Сталин е „мъдър човек“, „вярващ човек“, „разбирал е мястото на Русия в света“ и др. под.
Подобни тези по-късно бяха повторени от много духовници на публични събрания. Например, един от тези, които били платили погребението на Сталин, каза, че „топлина се изляла в сърцето му“ по време на погребението. Шефът на съюза на ветераните пък твърди, че патриархът му казал, че „Сталин е последният православен цар“…
- С други думи, може да се каже, че патриархът целенасочено легитимира „светския“ лидер Сталин вътре в църквата, преди всичко за да засили и собственото си църковно влияние… По същия начин патриархът действаше и когато канонизира о. Гавриил (Ургебадзе) за светец през 2012 г., с когото се говори, че не е имал добри лични отношения, но поради безпрецедентната му популярност сред народа той дори отвори гроба му…
- Да, това е един от примерите, когато религиозните институции не пренебрегват силните прояви на „популярната“ религиозност, а се опитват да ги интегрират в себе си. Независимо дали патриархът го харесва или не, монахът Гавриил става много популярен и възниква въпросът дали не трябва да се обърне внимание на тази почит и да се интегрира тази проява на „обществена“ религиозност в църквата.
Това е характерно не само за нашата църква. В Римокатолическата църква също има подобни примери. Например, движението на Франциск Асизки първоначално се развива в опозиция на официалната църква, но веднага щом то става популярно, Римокатолическата църква го „поглъща“, интегрира го и обявява Франциск за светец. Същото важи и за култа към падре Пио, който беше канонизиран през 2002 г., и много други случаи.
- За разлика от нас, обаче, Римокатолическата църква не се е опитвала да реабилитира тирани като Сталин. Да речем, същият фашист Дуче Мусолини, който също активно използва Римокатолическата църква и религията…
- Да, но в Римокатолическата църква въпросът за нечия канонизация и мястото на дадена личност в църквата се определя от богословска комисия, в която влизат кардинали, богослови, учени… А при нас, понеже Сталин е популярен сред част от населението, те го обичат, вдигат тостове в негова чест, имат портрети и бюстове на Сталин, тази линия нахлува и в Църквата, като се опитват да сакрализират неговата личност. Удивително е, че от 2009-2010 г. и след това, особено при правителството на „Грузинска мечта“ в Грузия, тече активен процес на реставрация на бюстовете и паметниците на Сталин.
- Ако отново се върнем към иконата „Матрона-Сталин“, то в този случай дали Сталин определя популярността на тази светица в Грузия или обратното? Руската църква е обявила за светец и исконния враг на Грузия и на нашата църква грузинофоба свещеник Иван Восторгов, който по време на Руската екзархия у нас затваря и ограбва стотици наши храмове, бори се срещу грузинския език, занимава се ревностно с русифицирането на грузинците. Възможно ли е утре някой да поиска да сложи и негова икона като „общ светец“ в катедралния храм „Света Троица“?
- Матрона не е универсална светица за православните църкви. Като цяло всяка църква има свой календар, в който са включени канонизираните от нея светци. Обикновено те са фигури, извлечени от историята и опита на общата Църква, както и местни светци. Това обаче не е автоматичен процес, т. е. това, че Руската църква канонизира някого за светец, не означава, че той трябва да бъде включен автоматично в нашия църковен календар. Това трябва да бъде решение на синода, който да „утвърди светеца“, но, повтарям, в нашата църква няма кой да се занимава задълбочено с тези теми и всичко се развива стихийно… Може да се каже, че в Грузия има много несериозно отношение към религиозните въпроси и, казано на езика на либералната икономика, „пазарът регулира“…
- Сакрализирането на Матрона Николова, починала в съветска Москва през 1952 г., започва активно в началото на 90-те години на миналия век. Може ли да се каже, че и това е вид „народна“ религиозност, която е „погълната“ от Руската църква? Ако не се лъжа, нейният гроб е отворен и тя е канонизирана през 1999 г.
- Матрона е била инвалид – сляпа и саката жена. От незапомнени времена се смята, че слепият и изобщо инвалидът е получил от Бога като компенсация „друг талант“. Тази идея е толкова стара, колкото и самият човек. Тази жена е била нещо средно между българската ясновидка Ванга и свещеник. Говорила е много за магични изображения и елементи, но ги е представяла в християнска терминология. По време на Втората световна война е станала популярна сред някои слоеве на населението, особено сред жените. Днес това, което знаем за Матрона, се основава главно на легендите. И по-специално нейната снаха Зинаида Жданова публикува мемоарите си за нея през 1993 г., които се продават изключитено много в Русия. В същото време започват и масови молитви на гроба ѝ, които естествено не пропуска и руският патриарх Алексий Втори.
Трябва да отбележим, че преди да бъде канонизирана, синодната комисия към Руската църква проучва тези истории колкото е възможно повече. Много от записките на Зинаида не са потвърдени и са премахнати от текста на житието ѝ. Сред тях е и твърдението, че Сталин уж дошъл при Матрона, за да моли за помощ. Този мит обаче все още е широко разпространен и с него се създават много неканонични икони… Следователно поставянето на тази икона – на Матрона заедно със Сталин – в храма „Света Троица“ служи само за разпространение на дезинформация и има за цел да подсили „съветския идеал“ и да разколебае образа на Грузия като проевропейска страна.
Виждаме и резултата на тази политика в църковна среда: проруски и антизападни проповеди, изгаряне на знамена на Европейския съюз и др. под.
- За какво говори решението на Грузинската патриаршия в крайна сметка да премахме образа на Сталин от иконата? Най-вероятно няма да подадат и жалба срещу гражданската активистка Ната Ферадзе, която заля иконата с боя. Защо отстъпи патриаршията?
- Това е наистина директива от патриарха. Патриаршията има такава политика от самото начало, като тя се изразява в това, че Грузинската църква може да се противопоставя на всеки и всичко, включително и на държавата. Но патриаршията и Църквата никога не трябва да се противопоставят на собственото си паство, защото паството е нейният основен ресурс.
Ако патриаршията и Църквата загубят обществената подкрепа, те няма да имат никакви ресурси, нито да търгуват с правителството, нито да използват някое друго политическо настроение в своя полза, нито да получават парични дарения.
На какво се дължи промяната в позицията на патриаршията? На силния отзвук в паството. Един малък пример: познавам жена, която живее в Германия. Тя не е особено религиозна, но за първи път в живота си се обади в патриаршията, за да протестира за излагането на тази икона в централния тбилиски храм. Такива като нея са били много.
С други думи, от патриаршията видяха настроенията и нагласите на голяма част от паството в самата Църква, което не се впечатлява от историята на московската светица Матрона. И затова взеха компромисно решение: не махнаха иконата, за да умилостивят онези 1%, които гласуваха за „Патриотичния алианс“, но не огорчиха и другите представители на обществото. Решиха иконата да остане, но от нея да се махне образът на Сталин. Заливането с боя от Ната Ферадзе не беше решаващият фактор за това. Можеха да кажат, например: защо, ако Сталин не е светец, „злите и безверните“ се борят с него? За щастие те не постъпиха така глупаво. Затова пък под предлог за „обида на религиозните чувства“ поискаха затягане на законодателството в страната, което беше подкрепено от „Грузинска мечта“. Трябва да кажем обаче, че повечето грузинци не приеха положително постъпката на Ната Ферадзе и в това е спецификата на нашия културен подход, който очаква свещеното пространство да остане такова, а не всеки да влиза и да си прави каквото иска – това при нас, грузинците, е вграден постулат, изграден под влияние на много фактори, това е своеобразен кодекс за поведение, който дори комунистите не успяха да изкоренят.
За мене по-неприятното в този случай е използването отново на т. нар. наказателни тълпи, които могат да линчуват всеки несъгласен. При нужда тази практика се използва и от патриаршията, и от всички правителства.
- Вие казахте, че църковната реабилитация на Сталин у нас идва лично от патриарха. Как обаче се обяснява популярността на Сталин сред относително млади наши духовници, които не са живели в неговата епоха?
- Това е много интересен въпрос. На основата на такива лукави изказвания, които цитирате по-горе, се създадоха представите на това поколение за Сталин, включително и заради положителното отношение на патриарха. В патриаршията израсна цяло едно поколение клирици и служители, което не е изучавало историята на Съветския съюз, не се и интересува от нея, нито има време, нито желание да се запознае с историческата истина за това време. Те си създават собствено отношение към Сталин на базата на такива „крилати изрази“ и, следователно, имат напълно нереалистична представа за него, която в определени моменти прераства в кощунство – както е в случая с поставянето на тази икона в централния грузински храм.
Мой познат, например, млад свещеник, с когото учихме в духовната семинария, сега ръководи една от църквите в Кахетия, Източна Грузия – той е горещ привърженик на „Грузинска мечта“ и в същото време е сталинист и почитател на Русия. Както и много други от неговото поколение, той си създава представа за миналото въз основа на слухове. За съжаление израсна поколение свещеници, което не обича да чете книги. Мога да кажа, че в Грузинската църква никога не е имало толкова проруски и сталинистки млади свещеници, както днес. Те не са способни на критичен подход към историята. Това е поколението, израснало със смартфони, които получават своята информация от „Тик-Ток“, малките видео-клипове. Или в най-лошия случай четат нискокачествена литература с апокрифни качества. Те са способни да повярват на всякакви глупости.
- Не стигаме ли така за пореден път до проблема с реформата в образованието? Тези събития ни показаха ясно, че след толкова години ние все още имаме проблем с разбирането на култа към Сталин и това в Грузия е остър проблем…
- Да, образователната реформа в Грузия е фундаментално необходима. Култът към Сталин и това, че страната ни е на едно от последните места в света по четене с разбиране, са в пряка връзка и корелация. От моя опит мога да ви кажа, че студентите в Грузия завършват, без да могат да напишат есе от две-три страници въз основа на собственото си мнение. Не са в състояние да напишат три листа собствена оценка за едно или друго събитие – преписват от интернет или поръчват на някого да напише текста вместо тях. Никой в Грузия не преподава на студентите разсъждаване и формулиране на мнение, особено в църковните среди. Това прави Грузия идеална среда за всякакви дезинформации, митове, наративи…
Така че основната работа е „свършена“ от нас, а на руснаците им остава да „сеят“ всякакви глупости на тази почва и те, разбира се, го правят.
- Нека обобщим историята на иконата „Св. Матрона със Сталин“. Като положително ли да оценим решението на патриаршията да премахне Сталин от иконата?
- По мое време, когато учих в семинарията, Сталин беше много популярен. Когато казах в училище, че не вярвам в това и че Сталин е бил кръвожаден диктатор и враг на Църквата, едва не ме убиха с камъни.
А какво виждаме сега, което този случай направи явно? От една страна, има духовници, които, за съжаление, са безусловни сталинисти, но, от друга страна, има значителна част от обществото, което съзрява стъпка по стъпка и тъкмо сред него се надигна тази вълна от протест, който стигна до Църквата и тя се вслуша в него. Това за мене е прогрес. Факт е, че голяма част от обществото днес никога няма да повярва в „светостта“ на Сталин и този номер няма да проработи в Грузия.
От друга страна, Грузинската църква, особено след като получихме статут на страна-кандидат за членство в Европейския съюз, ясно видя, че да се противопоставя на своето паство е равносилно на това да се сбогува със своето политическо, финансово и културно влияние. В този смисъл решението да се премахне Сталин от иконата е здрав инстинкт за самосъхранение на Църквата.
