Мобилно меню

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (285 Votes)

2017 10 23 1450Преди няколко седмици с редакцията на Двери се свърза йером. Ефрем, игумен на Одранишкия манастир „Св. апостоли Петър и Павел“ (Софийска епархия), който искаше да му се даде възможност да сподели с църковната общественост свои мисли и опасения за състоянието на църковния живот у нас. Той смята, че откровеният разговор и откритото поставяне на проблемите ще доведе до намирането на адекватни решения. 

- Отец Ефреме, преди няколко години, през 2014 г., Вие изпратихте едно писмо до членовете на Св. Синод на БПЦ и медиите във връзка с предстоящата хиротония на архим. Поликарп, сега вече Белоградчишки епископ. Тогава то не предизвика особен отзвук в църковното и обществено пространство. Сега Вие отново повдигате въпросите, които бяхте поставили в писмото си тогава. Защо според вас те са актуални днес? 

Написах писмото преди хиротонията на отец Поликарп, воден от дълг към Бога и Църквата. По време на ръкоположение с възгласа „достоен“ ние засвидетелстваме пред Бога и пред съвестта си, че този мъж е достоен за епископство. Бог знае всичко, но иска от нас да проверим себе си и нашата честност. Бог ни е дал свобода, но от нас се изисква да поемаме и отговорност. Писмото, което изпратих до Св. Синод и до обществеността чрез медиите (тук), и което отново поставям на дневен ред сега, е израз на моето желание в Църквата да започне разговор за християнските ценности, за смисъла на християнската общност, за това кой е Църквата и какво е Църквата. Избирането на епископи и митрополити е голяма част от този разговор, докато сега те са само кървяща рана. Преди три години се надявах комисия да провери казаното от мене. И ако това беше станало, писмото ми нямаше сега пак да е актуално. Смятам, че списъкът с „достоизбираемите“ епископи за Видинска епархия отново повдига въпроса за това кой участва в изборите и доколко е достоен за това. Аз смятам, че еп. Поликарп не трябва да е в него.

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (90 Votes)

ПанИнтервю на Двери с историка Момчил Методиев, автор на редица изследвания върху историята на Българската църква през комунистическия период

- В Старозагорска епархия тези дни ще се проведе честване на 50-годишнината от интронизацията на Старозагорския митрополит Панкратий. Честването ще е придружено с научна конференция и ще мине под мотото „Старозагорският митрополит Панкратий като образец на всеотдаен архиерей, духовен наставник и общественик“. В най-ново време обаче митр. Панкратий беше инициатор на разкола в българската църква – сега Църквата ни го издига за пример, това не е ли противоречие? 

Митрополит Панкратий е най-спорният архиерей в комунистическата история на Българската православна църква. „Спорен“ е най-неутралната дума, която мога да употребя за неговото служение като митрополит и член на Св. Синод. И ако в спомените на съвременниците му той е наистина спорен – могат да се чуят и положителни, и отрицателни мнения за него, архивите на Държавна сигурност са по-скоро недвусмислени. Архивите показват, че той е избран през 1967 г. за Старозагорски митрополит въпреки несъгласието и на патриарх Кирил, и на Комитета по църковни въпроси, без да става ясно дали подкрепата за него е дошла от местни фактори или от Държавна сигурност. Привлечен е за сътрудник на ДС през 1971 г., непосредствено преди избора на Максим за патриарх, отначало с псевдоним „Борис“, а след това – „Бойко“. Веднага след това става началник на отдела за външни отношения на БПЦ, който оглавява до края на комунизма. Това е отделът, който управлява цялата икуменическа и международна дейност на Българската църква и то в тясна координация с държавата и по-конкретно с Държавна сигурност. Може да се каже, че този отдел се превръща в орган на паралелна църковна власт. И това не е просто констатация, а заключение въз основа на многобройни документи. През 1990 г. митрополит Панкратий е избран за депутат във Великото народно събрание от т. нар. Отечествен съюз, ръководен от Гиньо Ганев, а целта на тази организация на изборите през 1990 г. е да отклони гласове от СДС. А по-късно митрополит Панкратий се налага като един от водачите на т. нар. разколници в БПЦ, които искат оставката на патриарх Максим заради подкрепата на комунистическата държава за избора му за патриарх.

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)

c91326a904eb59271c1def8e19010e36Разговор с д-р Ярослав Харкйевич, директор на издателството на Варшавска митрополия. Той посети България в края на август т. г., за да снима български църкви и манастири и да участва в журито на конкурса за православна фотография.

- Господин Харкйевич, Вие отдавна снимате църковни събития в Полша. Как преценявате своята работа на това поле?

- Ние понякога се шегуваме, че което събитие не е заснето, то не се е случило. Колкото и претенциозно да звучи това шеговито изказване, все пак днешният човек иска не само да чуе или да прочете, но преди всичко да види онова, което се е случило или се случва. Независимо от по-слабата информативност на отделните фотографии в сравнение с видео-материалите, все пак снимките си остават ненадминато средство не просто за информация, но и за качествено отразяване на околния свят – личности, сгради, събития. Фотографът, който уважава своята работа, не се стреми само да „щракне една снимка“, а да направи художествено пресъздаване на обекта, който заснема. Това е много важно и за църковните фотографии. Нашата работа не напразно се окачествява като част от мисията на Църквата сред съвременното общество. Това е доказано и е добре известно.

4.8588235294118 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (170 Votes)

Archim Zacharias ZacharouАрхим. Захариас (Захару) от братството на манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс бе гост на тазгодишната Седмица на православната книга във Варна. След своята лекция на тема „Евхаристията и молитвата на сърцето“ известният духовник, духовно чедо на стареца Софроний (Сахаров), отговори на въпросите на вярващите, събрали се в зала Пленарна на община Варна. Един от тези въпроси беше:

Как се отнасяте към това, че някои християни в Руската и Константинополската църква не поменават своите патриарси, защото ги обвиняват в ереста на икуменизма?

Мисля, че това е зилотизъм без разум, без разсъдителност. Попитахме някои от тези зилоти защо не поменават патриарха заради Събора, който се проведе миналата година: Вие прочетохте ли текстовете на Събора? И те казват: Не. Е, как тогава осъждате патриарха, без да сте прочели текстовете, които са приети? Темите на Събора бяха с пастирски характер. Те не бяха богословски, догматични, така че да се нуждаят от богословска точност, от акривѝя. Това бяха пастирски въпроси, за които се прилага голяма икономѝя. Мисля, че ако зилотите живееха във времето на Христос, първият, когото щяха да отхвърлят, щеше да бъде Христос. Виждаме случая със самарянката. Христос прие нея – една жена, еретичка и блудница – почете я, направи така, че тя да се почувства почетена и да се отвори за Неговото слово. И я направи равна на апостолите. Същото виждаме и в общуването му с Никодим – не го укорява, че Никодим се страхувал да изповяда вярата си публично, а отива при него нощем. Вместо това Господ му предава най-възвишеното учение за човека. Същото прави и с Натанаил – не го укорява за дързостта, а му разкрива учението за съединението на небето и земята. Служението на Църквата е твърде парадоксално – не бива да забравяме думите на Христос, който казва: „Служещият е повече от този, комуто служат“. Ние християните, и особено клириците, ако не поставим себе си по-ниско от хората, които идват при нас, за да им помогнем, служението ни няма да даде плод. Христос сложи Себе Си по-долу от всички, за да издигне всички ни на небето.

4.8863636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (132 Votes)

564 414x600Какви са така наречените „духовни туристи”, защо съвременните миряни търсят манастирската духовност, могат ли манастирите да оцелеят без поклонници и какво представлява трезвият възглед върху живота в манастира – над тези въпроси разсъждава игумен Пьотр (Мешчеринов).

Защо хората се стремят към многобройни поклоннически пътувания, какво представлява „духовният туризъм”?

– При външните, нецърковни хора, има някакъв елемент на мода, демонстрация на благосъстояние. Заможните хора обичат да пътуват до Атон, Гърция, Светите земи. А що се отнася до руските манастири, то само до някои от тях – ето например сега Валаам започва да предизвиква такъв интерес. Тази група поклонници не обича много да пътува из провинциална Русия.

Има и „определен” стил на проповед, насочен към по-богатите хора: поклоннически пътувания, пожертвувания, възстановяване на храмове и манастири – това е богоугодно дело, достъпно за тях. Изпълнението на Христовите заповеди може да е недостъпно, затова пък даряването на пари е по-достъпно.

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.