Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

Fr George Calchu

Разговор с отец Георги-Калчу Думитряса:

- Ето, че мина повече от година от единственото посещение, което направихте в Румъния след падането на диктатурата на Чаушеску. Беше, ако не се лъжа, през февруари-март 1990 г. Нима това посещение Ви остави един толкова горчив привкус, че повече не бяхте изкушен да дойдете повторно?

Моето посещение в страната, малко след падането на Чаушеску, се случи наистина на фона на едни не само неприятни, но дълбоко обезпокоителни дела. Тогава се извърши, под широката усмивка на бъдещия президент Илиеску, първото масово нахлуване на миньорите в столицата.[1] Сега, поглеждайки ретроспективно събитията, си давам сметка, че е било прелюдия на миньорската вълна от юни 1990 г. и че тактиката на неокомунистическата власт от самото начало е била ясна и единна. Разбрах, че тогава са вършени позовавания и върху моята скромна личност, като са ми присъждани пред лицето на цялата нация някои колкото тежки, толкова и неоснователни обвинения. Аз току-що бях пристигнал в страната и, заобиколен от роднини и приятели, не следях излъчването по телевизията. Познавам инцидента по-скоро от изложенията на други. Не съм обвинявал миньорите нито тогава, нито по-късно. Вината принадлежи на тези, които са ги използвали безскрупулно, съзнателно дългосрочно компрометирайки образа на румънския народ в очите на целия цивилизован свят.

4.9427609427609 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (297 Votes)

K KrivosheinaПрез лятото на 2017 г. издателство „Алетейя” отпечата най-новата книга на Ксения Кривошеина, озаглавена Размразеното време или изкушението на свободата („Оттаявшее время, или Искушение свободой”). С автора на тази книга поговорихме за съветската и постсъветската Русия и за това, защо не трябва да се забравя миналото.

- Как бихте определили жанра на Вашата книга: като мемоари, като публицистика или като художествена проза?

- Моята книга Размразеното време или изкушението на свободата съдържа спомени и названието ѝ точно отразява същността на описваните събития. Родена съм в Ленинград, заварих сталинските години, затоплянето през хрушчовските и застоя на брежневските години, а за пръв път от емиграция се завърнах вече в Санкт Петербург. Двадесетият век в Русия се превърна в тежко изпитание и за света, и за всеки руски човек: на изкушение бяха подложени всички, във всички слоеве на обществото излязоха наяве и подвизите, и предателствата. Изглеждаше като че ли народът никога няма да се оправи. Новата емиграция от 70-те се отличаваше от „старата руска емиграция”, терзала се от носталгия и седяла върху куфарите чак до 1939 г. В своята голяма част „третата вълна” изоставяше родината завинаги, без да изпитва никакви илюзии за възможно завръщане. Трудно бе да се повярва, че Съветите ще паднат – още повече че това се случи почти за миг. Много бавно, но тревичката започна да пробива изпод асфалта – след краха на СССР се възроди живото слово, а творческата енергия във всички области показа, че надеждите за възраждане не са били напразни.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (30 Votes)

predawanetoРазговор с г-жа Станислава Кьосева, докторант в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член на УС на българския Център за проучване на нови религиозни движения (ЦПНРД).

- Г-жо Кьосева, обществото ни е винаги особено чувствително на тема секти. Сега повод за това даде агресивното поведение, последвано от самоубийството на 18-годишен младеж, чиито родители си обясняват трагедията с принадлежността на сина им към някоя секта. Как бихте коментирали този случай?

- От изнесените по случая материали, най-вече в медийното пространство, има съвсем конкретни белези, които свързват поведението на младежа и последвалата трагедия с членство в някакъв култ. Мисля, че достатъчно се изговори за случая, за да преповтарям казаното, все пак намирам за редно да спомена основни моменти от действията на младежа. Според приятелите му от няколко месеца насам той е променил държанието си и начина си на общуване с околните, променил е начина си на хранене и др. Започнал е да поства библейски цитати във фейсбук-профила си, говорил за избраност и спасяване на света, посещавал сбирки на някаква група, дори е опитал да привлече приятелката си за член, на което тя отказва. Всичко това са типични черти на секто-зависим човек.

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (285 Votes)

2017 10 23 1450Преди няколко седмици с редакцията на Двери се свърза йером. Ефрем, игумен на Одранишкия манастир „Св. апостоли Петър и Павел“ (Софийска епархия), който искаше да му се даде възможност да сподели с църковната общественост свои мисли и опасения за състоянието на църковния живот у нас. Той смята, че откровеният разговор и откритото поставяне на проблемите ще доведе до намирането на адекватни решения. 

- Отец Ефреме, преди няколко години, през 2014 г., Вие изпратихте едно писмо до членовете на Св. Синод на БПЦ и медиите във връзка с предстоящата хиротония на архим. Поликарп, сега вече Белоградчишки епископ. Тогава то не предизвика особен отзвук в църковното и обществено пространство. Сега Вие отново повдигате въпросите, които бяхте поставили в писмото си тогава. Защо според вас те са актуални днес? 

Написах писмото преди хиротонията на отец Поликарп, воден от дълг към Бога и Църквата. По време на ръкоположение с възгласа „достоен“ ние засвидетелстваме пред Бога и пред съвестта си, че този мъж е достоен за епископство. Бог знае всичко, но иска от нас да проверим себе си и нашата честност. Бог ни е дал свобода, но от нас се изисква да поемаме и отговорност. Писмото, което изпратих до Св. Синод и до обществеността чрез медиите (тук), и което отново поставям на дневен ред сега, е израз на моето желание в Църквата да започне разговор за християнските ценности, за смисъла на християнската общност, за това кой е Църквата и какво е Църквата. Избирането на епископи и митрополити е голяма част от този разговор, докато сега те са само кървяща рана. Преди три години се надявах комисия да провери казаното от мене. И ако това беше станало, писмото ми нямаше сега пак да е актуално. Смятам, че списъкът с „достоизбираемите“ епископи за Видинска епархия отново повдига въпроса за това кой участва в изборите и доколко е достоен за това. Аз смятам, че еп. Поликарп не трябва да е в него.

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (90 Votes)

ПанИнтервю на Двери с историка Момчил Методиев, автор на редица изследвания върху историята на Българската църква през комунистическия период

- В Старозагорска епархия тези дни ще се проведе честване на 50-годишнината от интронизацията на Старозагорския митрополит Панкратий. Честването ще е придружено с научна конференция и ще мине под мотото „Старозагорският митрополит Панкратий като образец на всеотдаен архиерей, духовен наставник и общественик“. В най-ново време обаче митр. Панкратий беше инициатор на разкола в българската църква – сега Църквата ни го издига за пример, това не е ли противоречие? 

Митрополит Панкратий е най-спорният архиерей в комунистическата история на Българската православна църква. „Спорен“ е най-неутралната дума, която мога да употребя за неговото служение като митрополит и член на Св. Синод. И ако в спомените на съвременниците му той е наистина спорен – могат да се чуят и положителни, и отрицателни мнения за него, архивите на Държавна сигурност са по-скоро недвусмислени. Архивите показват, че той е избран през 1967 г. за Старозагорски митрополит въпреки несъгласието и на патриарх Кирил, и на Комитета по църковни въпроси, без да става ясно дали подкрепата за него е дошла от местни фактори или от Държавна сигурност. Привлечен е за сътрудник на ДС през 1971 г., непосредствено преди избора на Максим за патриарх, отначало с псевдоним „Борис“, а след това – „Бойко“. Веднага след това става началник на отдела за външни отношения на БПЦ, който оглавява до края на комунизма. Това е отделът, който управлява цялата икуменическа и международна дейност на Българската църква и то в тясна координация с държавата и по-конкретно с Държавна сигурност. Може да се каже, че този отдел се превръща в орган на паралелна църковна власт. И това не е просто констатация, а заключение въз основа на многобройни документи. През 1990 г. митрополит Панкратий е избран за депутат във Великото народно събрание от т. нар. Отечествен съюз, ръководен от Гиньо Ганев, а целта на тази организация на изборите през 1990 г. е да отклони гласове от СДС. А по-късно митрополит Панкратий се налага като един от водачите на т. нар. разколници в БПЦ, които искат оставката на патриарх Максим заради подкрепата на комунистическата държава за избора му за патриарх.

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит