Мобилно меню

4.6842105263158 1 1 1 1 1 Rating 4.68 (95 Votes)

BEКакво означава да обичаш себе си правилно и с какво тази любов е различна от егоизма, може ли християнинът да вярва на своите чувства и усещания, какво е правилната самооценка и може ли да прощаваме на самите себе си. Разговор с психолога-консултант при храма „Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян” в Шубино (намира се центъра на Москва – бел. прев.) Ирина Кальонова.

Проблемът с нелюбовта към себе си е актуален за много православни. Често вярващите се самобичуват и издигат това като добродетел, един вид преживяват покаяние. У мнозина също има страх да обикнат себе си истински, защото щели да изпаднат в гордост.

– В Русия никак не умеем да приемаме благодарност и похвали, няма такава култура. Един прост пример: когато хвалиш някаква промяна във външността на човек, той се дърпа „Стига, стига”, все едно, че не се отнася до него. Или пък някой е направил нещо хубаво, а като му направиш комплимент, почва да се оправдава: „Случайно стана, помогнаха ми…”. И сега за благодарността. Веднъж помолих един млад мъж да преместим часа на срещата ни в по-удобен за мене час и му благодарих, че се погрижил за мен, променил е плановете си, обадил се е. А той отговори: „Ами аз не че се притесних, аз ей така просто…” и смотолеви нещо неясно в отговор на моята благодарност.

Но я има и другата крайност: някои само това и правят – хвалят самите себе си. Къде е мярата? Как православният човек да подчертае добрите си качества и при това да не се възгордее?

4.76 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (50 Votes)

IMG 5805Интервю с Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Видинския митрополит, за Двери.бг в навечерието на празника Вход Господен в Йерусалим - Цветница.

- Ваше Преосвещенство, кое е най-същественото за този празничен ден?

- За днешния ден, както и за всички християнски празници е важно да знаем, че той ни насърчава да следваме примера на Спасителя и на апостолите и да живеем в благодатта на Църквата, като по този начин стигнем до спасение.

Днешният празник е един акт на смирение. Бог влезе в Йерусалим на обикновено осле. Това е свидетелство за нас, че животът ни трябва да бъде изпълнен със смирение. Без смирение няма и благодат. Както е казано в Св. Писание: Бог на горделиви се противи, а на смирени дава благодат. Чрез смирението Бог открива това, което е потребно за нашето спасение.

В събитиен порядък този празник е свързан с дългоочаквано събитие за евреите – влизането на Божия син в Йерусалим като Цар, Владетел и такъв, който ще ги спаси. На този празник обаче се изпълнява обещанието на Бога, че човекът ще получи възможност за спасение и за вечен живот. След като Господ Иисус Христос възкресил Своя приятел Лазар от гроба, следва радост и оживление, които повлияват да се случи входът Господен в Йрусалим така тържествено.

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)

Grigoriy-Kryizhanovskiy1Как да се изповядваме? Може ли да се използват книги с приложен списък грехове, от който се изважда „нужното”? Каква литература е по-добре да ползваме при подготовка за изповед? По тези въпроси и за борбата със собственото ни невежество разговаря Марина Богданова с протойерей Григорий Крижановский, свещеник в храма на Ионинский манастир „Света Троица”, духовник на първата в Украйна православна община на хора с нарушен слух.

Може ли да се готвим за изповед по книга?

Не е коректен самият въпрос. Изповедта е покаяние. А на гръцки „покаяние” е метаноя – изменение ума. Тоест човек започва да разбира, че прави нещо не както трябва. По същия начин, например, детето отначало не разбира, че е лошо да удариш или ухапеш някого – то изпитва негативна емоция и веднага я насочва срещу другарчето си  или срещу мама и татко. И в този момент му става ясно, че не бива да прави това, защото мама и татко не му дават бонбонче. Или му забраняват да си „пъхне пръстчето в контакта” не от злоба, а отново за негово добро.

Разбирането на греха – това е изповедта. И то се случва според това, доколко даденият човек осъзнава себе си като човек – затова децата не се изповядват. Но според духовното си израстване – едни на седем, други на осем, а някои на дванайсет години – те започват да пристъпват за изповед.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

12823432 10209204513409243 7993912843602329127 o

Трима приятели, отдадени на фотографията, в средата на март подредиха свои снимки в голямата зала на Енорийския център при столичния храм „Покров Богородичен“. Запознали се преди години на курса по дърворезба, който се провежда в Центъра. Оттогава споделят страстта си в още едно изкуство – фотографията.

Изложбата включва над петдесет фотографии в три направления: диви животни, класически техники във фотографията и „невидимото“ в ежедневието ни. Всяка от темите е своебразен израз на светогледа на своя автор, именно затова и изложбата се казва „Светоглед“.

Повече от месец след нейното откриване, изложбата се радва на голям интерес, затова потърсихме един от участниците в нея – Боян Александров, с когото разговаряме за това как е възможно да бъде хванат в кадър летящ лешояд и дали в света на модерните технологии има място за снимки на хартия.

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (45 Votes)

first-ecumenical-councilИнтервю на "Двери" с проф. д-р Иван Желев Димитров, дългогодишен преподавател по Свещено Писание на Новия Завет и специалист по междуправославни отношения, участвал от 1976 г. в предсъборните съвещания за подготовка на Светия и велик събор на Православната църква. Разговаряме с проф. Желев за необходимостта от свикване на събора, историята на подготовката му и как провеждането му ще се отрази върху бъдещото на светото Православие.

Проф. Желев, след три месеца предстои провеждането на Свят и велик събор на цялата Православна църква или както други го наричат – Всеправославен събор. Какво наложи да се свика такъв събор?

- Аз бих обърнал въпроса по следния начин: защо досега, в продължение на над хилядолетие, не е бил свикан такъв събор? Защото трябва да знаем, че съборите са същностна част от живота на Църквата. Това е висша форма на организационно единодействие на иначе напълно независимо съществуващите поместни автокефални православни църкви. Наистина, в историята на Църквата съборите не са били свиквани редовно, по някакъв устав или правилник за функционирането на общността от поместни православни църкви, както сега се свикват конгреси или асамблеи на светските (световни, регионални или местни) организации – през определен брой години, примерно на всеки две, три или четири години. Съборите са свиквани, когато е възниквала нужда да се реши важен, често и неотложен въпрос.

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.