Интервю на Никола Антонов за специализираното предаване за църковна музика „Βυζαντινή Ηχώ“ на гръцкия телевизионен web канал PCMV, което представя водещи псалти и специалисти в псалтикийното пеене и поставя за обсъждане актуални проблеми в тази област на църковното изкуство.
- България има стара традиция във византийската църковна музика, но тя започва да запада от началото на 20 в. с навлизането на европейската музика и европейските интервали. Кои фактори са изиграли роля за тази промяна, така че европейската музика да стане преобладаваща в българското църковно богослужение?
- В България имаме стара традиция във византийската музика, която днес не е в добро състояние. Традицията е прекъсната от началото на 20 в. с навлизането на европейската музика и европейските интервали. Византийската музика в България се пее с европейски интервали. Така съм я изучавал в Духовната семинария. Има много причини за тази промяна. Това е предмет на сериозни изследвания, каквито за съжаление в България все още няма. Много фактори със сигурност са изиграли роля.
На първо място, според мене, ние, българите, се намираме на географски и културен кръстопът между Изтока и Запада. В началото на 20 в. в България навлиза европейската музика, полифоничното хорово пеене, което не търпи интервалите на Изтока. Нашите учители по музика са въвели европейския темпериран строй. Съществуват и политически причини. В началото на 20 в. Българската църква е в схизма с вселенското православие. В продължение на четиридесет и пет години по време на комунизма Църквата е потискана, а изучаването на старата църковна музика е било забранено.[1] Много от старите песнопения са преведени на петолиние. По този начин първоначалният облик на музиката е бил загубен.
Днес трябва да възстановим тази традиция в предишния ѝ вид. Запазили сме звукови документи, записи на стари български псалти, които използват интервалите, завещани ни от Тримата учители.[2]
- Изучавали сте задълбочено европейска музика, класическо пеене и сте печелили международни награди като солист в четиригласни хорове, но какво Ви накара да изучавате изкуството на пеенето в дълбочина? Може би рискувайки, че това, което ще представите с Вашия хор, няма да бъде прието, тъй като аудиторията не е свикнала с византийската музика… Имаше ли някакви отрицателни реакции на това, което се опитвахте да представите?
- Знаете ли, оценявам опита на полифоничното западно хорово пеене като много полезен. Това изкуство е на много високо ниво в Европа и учи на дисциплина, която често липсва, когато видим група псалти, събрани около певницата. Причината е, че те никога не са се учили да дишат като певци, да започват и завършват заедно, да пеят художествено, с определена динамика… Всички тези навици са много полезни за всекиго, който се занимава с пеене. Този опит е полезен. Разбира се, за да се научат правилните интервали на византийската музика, трябва да се слушат най-добрите стари майстори, каквито за щастие вие имате в Гърция.
Още от самото начало, когато започнах да изучавам църковна музика в семинарията, се влюбих във византийската музика. Тогава нямаше интернет или YouTube. Имахме две-три касети с гръцка църковна музика и ги слушахме непрекъснато. Нямахме никаква представа какъв е стилът, какви интервали се използват, какви анализи, просто слушахме и мечтаехме, че един ден и ние ще звучим така. Едва преди десет години започнах да изучавам интервалите на византийската музика от нулата, отново станах ученик. Тогава успях да съчетая добрите вокални и музикални навици, които бях придобил от европейската музика, с красотата и богатството на източната, византийската музика.
Сега в това отношение има определени реакции, но никой не може да отрече, че това, което чува от моето пеене или от моя хор, е красиво. Има реакции, но никой не може да спори с доброто, с красивото.
Преди известно време един свещеник от Украйна, който служи в нашата църква, ми каза: „Никола, много пъти съм бил в Гърция и на Атон съм чувал гърците да пеят. Знаех, че и в България е запазена византийска музика, но не разбирах защо. Когато чух вашето изпълнение на Трисвятое, разбрах защо българите са съхранили тази музика. Разбрах, че причината не е само в това, че сте географски близо до Константинопол. Но и че това е наистина православната музика“.
Това е много сериозно признание.
Не споря с никого. Най-силният аргумент в полза на византийската музика е тя да се изпълнява по най-добрия възможен начин, за да се разкрие красотата ѝ в най-пълна степен.
- Разкажете ни няколко думи за стария български псалт Иван Каиков и за приликата му с Яковос Нафплиотис. Той ли беше този, който Ви вдъхнови да обикнете византийската музика, така че да потърсите и великите гръцки псалти?
- Иван Каиков е последният български псалт от старото поколение, който познава автентичното византийско пеене, оригиналните интервали. Преди европейската полифония да завладее храмовете в България. Той е роден през втората половина на 19 в. в Бунархисар, Лозенградско, в Османската империя. Имал е доста труден живот и е участвал в революционната борба. Познавал се е с Георгиос Сарандаеклисиотис.
След Първата световна война живее в Истанбул, а след това в София. Съществуват няколко документални записа на негови изпълнения, които са много важни за мене. Те показват, че българите са познавали интервалите на византийската музика и са следвали добрата изпълнителска традиция на Константинопол. Съществуват и запазени негови композиции, които се отличават с много анализи и влияние от макамите. В тях се забелязва голямо творчество и майсторство. Те са трудни за изпълнение. За него казват, че когато е пеел в голямата катедрала „Св. Неделя“ в София, църквата е била препълнена, хората са идвали, само за да го слушат.
Вярвам, че традицията на Константинопол е изиграла най-голяма роля за разпространението на византийското пеене по нашите земи от древността насам. Това се проявява и в по-късни времена. В Константинопол е имало голяма българска общност, а българите са пътували и са пренасяли майсторството и стила на патриаршеските псалти. Има още един стар български псалт от Варна – Жеко Павлов, който също е живял през втората половина на 19 и началото на 20 в. Запазен е един негов Триод, който показва, че е имало и влияние от Смирненската школа.[3] Някои от най-емблематичните песнопения в този Триод са преки преводи от Николай Смирненски. Смирненската школа е била известна и на Атон, в българския манастир „Зограф“.
Макар и прекъсната, българската традиция се отличава с вярно следване на гръцките оригинали, с дълбокото разбиране на текста и мелодията и, същевременно, с творческото им предаване на църковнославянски език.
- Разкажете ни няколко думи за познанството си с Григорий Дараваноглу и за приноса му към усилията Ви да изследвате певческото изкуство, като създадете школа за византийска музика и хор, с който концертирате в различни части на света, в сътрудничество с други големи протопсалти от Гърция.
- Когато започнах соловата си формация „Трисагион“, започнах да правя концерти, да участвам във фестивали и да публикувам записи в интернет. Един ден получих съобщение от Григорий Дараваноглу. В съобщението си той ме поздравяваше за това, че се старая да изпълнявам правилно византийската музика. Поздравяваше ме за изпълненията ми. Аз си казах: „Какво става тук? Григорий Дараваноглу, един от най-великите съвременни учители, ми пише лично съобщение и ме поздравява за моето пеене!“.
Така започна приятелството ни с даскала Дараваноглу. През 2016 г. той дойде в България и заедно пяхме на един фестивал в Габрово. В разговорите ни аз му казах: „Моите учители са ми дали една добра основа, но ние нямаме учители като в Гърция. Нещата в България не са такива, каквито трябва да бъдат, когато става дума за византийска музика“. Тогава той ми каза: „Ти ще ги учиш. Трябва да откриеш школа и да сформираш хор“. Това беше преди осем години.
След това получих степен и диплома в класа на архонт протопосалта Григорий Папаемануил. В продължение на няколко години пътувах с неговия хор „Доместики“. Ходили сме няколко пъти в Смирна, в Египет, в Александрийската патриаршия, в Истанбул!
Григорий Дараваноглу е много благороден човек, който дава, без да пести. Истински учител и музикално съкровище. Моите ученици го обикнаха още от първата ни среща. Мисля, че и той обича България и е много щастлив, когато идва. За нас е важно да придобием опит на катедрата до опитен преподавател.
- Какви са отношенията Ви с учениците, които са около седемдесет? Познанията Ви за западната музика помагат ли Ви в начина, по който преподавате? И по какъв начин?
- Мисля, че познанията ми по класическо пеене ми помагат много в църковната музика. Тези знания ми дават висок стандарт. Изисквам много от себе си. Мисля, че моите ученици го усещат и разбират, и това ги привлича да идват при мене, за да се учат от мене. Казвам им: „Светът е голям. Ако нещо не ви харесва, можете да си тръгнете. Няма да се сърдя. Но тъй като сте дошли да се учите от мене, трябва да следвате моите критерии. Не познавам друг начин“.
Открих школа в София преди осем години и всяка година каня учители от Гърция. На първо място, даскала Дараваноглу. Фотий Янакакис, Атанасий Пайванас, Георгиос Хаджихроноглу също са били гости на моята школа. Григорий Дараваноглу идва всяка година, провеждаме семинари за традицията на Константинопол, провеждаме и изпити за придобиване на диплома. Неотдавна проведохме семинар за Триода на Станица. Няма друга такава школа в България.
Откакто започнах да преподавам византийска музика в България, около мене се оформи група хора, които ме следват с години. Постепенно школата ми се разрасна и сега в нея се обучават около седемдесет души. Създадохме хор, който се казва „Агия“. С моя хор сме били няколко пъти в Гърция, участвали сме във фестивали, в литургии – в манастира „Влатадон“ в Солун с о. Нектариос Парис, в Атина сме гостували на певницата на майстора Дараваноглу, в Пирея, в църквата „Св. Николай“. Даскалът ни позволи да изпеем почти всичко. Предостави ни певницата си. Цялата енория ни прие с голяма любов. Пяхме на нашия език, но езикът на византийската музика е универсален.
- Бихме искали да ни разкажете няколко думи за традицията в България по отношение на византийската музика, от кога датира тя? Каква е била нейната форма преди и след Реформата? Каква роля е изиграло Българското възраждане за нейното оформяне?
- В България имаме стара традиция по отношение на византийската музика. Нашият народ е приел православието от Константинопол през 9 в., приел е Литургията, богослужебните книги, музиката и реда от Патриаршията. Съществуват ръкописи и паметници, които показват, че византийската музика е била позната в България в древни времена. Преди появата на Новия метод в по-голямата си част традицията е била предимно устна. Съществуват и писмени източници на старата система, които показват, че тя е била позната в България.
До епохата на Новия метод традицията е предимно устна, акустична. С Новия метод българският народ се сдобива със система за обучение, с печатни книги. Наричаме този период Българско възраждане. Той е по-скоро Балканско възраждане. По време на Новия метод в България се създават два основни центъра на византийската музика – Рилският манастир и манастирът „Зограф“ на Атон. Издават се много певчески книги и се превеждат гръцки източници.
Един стар български учител, Ангел Иванов, който е превел голям брой псалтикии от гръцки език, пише, че българските псалти, които знаят гръцка музика, пеят правилно на български език. Тук правя уточнението, че в България езикът, който се използва в църквите, не е сегашният български език, а църковнославянският език. Този език е създаден специално за нуждите на божествената Литургия и произлиза от старобългарския език. Настина тези, които познават гръцката музика, пеят правилно на български език. Тези, които не знаят гръцка музика, не могат да пеят правилно на български. Това е много важно свидетелство. Патриаршеската комисия пише в Дидаскалията, че традицията е една и съща „от Крайдунавските земи до Египет“. Това включва както България, така и Сърбия и Румъния.
- Какво е влиянието на руската музика след освобождението на България от Османската империя?
- Ситуацията се променя радикално след освобождението на България от османско владичество. Руската музика навлиза в България, използвайки европейската полифония. Византийската традиция е в упадък. Не се издават нови книги, преводаческата дейност замира. Такова е положението и сега. Полифоничен хор пее Литургията, а Утринната и Вечерната се пеят с византийски невми. Аз съм бил псалт в продължение на години по този начин. Изпявам Утринната с невми, след това се присъединявам към хора и продължавам да пея полифонично по петолиние. Самият аз съм пял така в продължение на много години. В някакъв момент се уморих. Казах си: стига толкова! Полифонията е красива по свой начин, но тя е подходяща за концертната зала, не за храма.
Дори и днес още пеем от старите псалтикийни книги. Губим една ценна традиция. Навремето чрез българските преводи и песнопения византийската музика е достигала до всички народи, които са използвали славянски език. Днес ситуацията е такава, че в Сърбия и други страни пеят от нашите книги, но не се учат да пеят от българите, защото ние сме изменили на собствената си традиция.
- Разкажете ни за преводите на български език на гръцки композитори и учители.
- Традицията в нашата страна е изцяло класическа: Петър Ламбадарий, Теодор Фокейски, Йоан Протопсалт… За да покажем на нашите сънародници, че традицията на византийската музика не е заседнала в миналото, вече сме превели над четиристотин страници с композиции на най-новите гръцки майстори. Искаме да покажем, че същата тази традиция, традицията на Константинопол, е вдъхновявала в миналото нашите български музикоучители със своята красота и богатство и че тази традиция не е умряла. Тя е жива и е жива чрез съвременните гръцки учители. Тя може да продължи да ни вдъхновява и днес. И че православната византийска музика не е само гръцка музика, само за говорещите гръцки език, а е достояние на целия православен свят. Тя е гръцка, доколкото първоначално се е родила на гръцки език, но от нея са се възползвали всички народи на Православния изток. Това е нашата основна мисия!
- И един последен въпрос, който отправя послание към целия свят и особено към православните християни: има ли певческото изкуство потенциал чрез своите мелодии да обединява народите, за да живеят в мир, винаги съсредоточени върху Иисус Христос?
- Вярвам, че византийската музика е универсалният език на Църквата, езикът на Литургията. Византийската музика е родена в Литургията, създадена от светци, духовно просветени мъже и жени. Тя е създадена, за да бъде израз на нашата възхвала на Бога, на нашата молитва и на нашето покаяние. Да, оригиналният език на византийската музика е гръцкият, както и родният език на византийското богословие е гръцкият. Най-важните формули на православната догматика са оформени на гръцки език и се съдържат в песнопенията на Църквата. Но тази традиция е обща за целия православен свят, тя е наше общо наследство. Византийската музика е създадена, за да се прославя Бог чрез нея на всички езици. Нашите предци са знаели това добре. Много е тъжно, че днес чуваме националистическо говорене. Национализмът е чужд на вярата и православието. В Църквата няма място за национализъм. Църквата е тяло Христово, а Христос е за всички. Византийската музика е движение на душата към Бога, към есхатологичното Царство Божие. Най-добрият начин за изразяване на това движение на душата е пеенето, а византийската музика е създадена именно с тази цел.
[1] Източното църковно пеене се е изучавало по петолинейните преводи на Петър Динев.
Фактическа забрана не е имало, но се е наложило модерното разбиране за музиката, както и Никола Антонов изтъква (бел. ред.).
[2] Тримата учители са Хрисант Мадитски, Хурмузий Хартофилакс и Григорий Протопсалт, създатели на Новия метод (1814 г.), задал съвременния облик на едногласното псалтикийно пеене; тяхната реформа става катализатор на богатата музикално-преводаческа дейност на българските музикоучители през Възраждането.
[3] Гр. Смирна, дн. Измир (Турция).
