Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (175 Votes)

213Интервю на Кипърския архиепископ Георги (избран на 24 декември 2022 г. и интронизиран на 8 януари 2023 г.) за в-к „Филелевтерос“, в което той говори за проблемите на Кипърската църква, за ролята и отговорността на Църквата в обществото и към новото поколение. Той обяснява какво е накарало Св. Синод да вземе положително решение относно сексуалното образование на децата в училище, изказва се критично за модерните в Кипър процесии с мощи и свещени пантофи в църквите и отговаря на учителите по Религия за отмяната на неучебния ден, който в Кипър се даваше на учениците на именния ден на предстоятеля на Кипърската църква. Коментира и сутрешната молитва в училищата и проблемите, с които се сблъсква преподаването на Религия.

- Как върви новият живот в архиепископията, Ваше Блаженство?

- Работата в архиепископията е много повече отколкото в моята бивша митрополия в Пафос. Сблъсках се с проблеми, различни по количество и качество. С Божията помощ всичко се преодолява. Съзнавам, че отговорностите са много за цялата Кипърска църква. Старая се да бъда архиепископ, чиито врати са отворени за вярващите, които искат да го поздравят, да поискат благословение или да потърсят помощ, да бъда архиепископ, който не казва „не“ на търсещите го.

- Положителното решение на Св. Синод относно сексуалното образование на децата в училище беше една приятна изненада за обществото. На какво се дължи то?

- Бил съм възпитател и учител в училище, следя развитието на обществото и знам, че днес чрез технологиите и други средства децата са изложени на всичко това в много ранна възраст. Ако ние не казваме нещо, това не означава, че те не го знаят. Те го знаят и вероятно по погрешен начин. Едно отговорно ръководство ще им помогне да стоят настрана от отклоненията, които не желаем. Поставихме някои условия – например, това обучение да бъде съобразено с възрастта и възприемчивостта на децата. Да бъдат обучавани от специалисти, които имат определена подготовка и да съобразяват съдържанието на материала с нас, но и с родителите.

- Трябва ли епископите, които нямат деца и живеят без брак, да имат толкова крайни възгледи по въпроса за сексуалността и хомосексуализма?

- Това няма значение, в обществото има много неженени и бездетни хора и те имат свое мнение по тези въпроси, както и ние. Ние не живеем извън обществото. Това, че Църквата изисква от някои хора да живеят в безбрачие, за да заемат определени позиции (т. е. епископатът), не означава, че те са асоциални и не познават проблемите на обществото. И ние имаме отговорност и знания, и можем да заемаме позиции по тези въпроси.

- Преподавателите не са съгласни с отмяната на неучебния ден, какъвто беше именният ден на архиепископа. Какво бихте им казали?

- Учебното време е ценно за всички деца, а не само за възрастните. Тъй като съм работил в училищата, моята позиция е, че именният ден на архиепископа не трябва да бъде неучебен ден. Бих бил щастлив, ако този ден се използва за учене. Нека училищата не бъдат затваряни. Ако учителите искат да ходят на църква в първия час, могат да правят това, както и да отделят време в часовете през този ден, за да обсъждат ролята на Църквата за развитието на народа ни.

- Религиозното образование и сутрешната молитва в училищата в епохата на мултикултурализма и смесените училища е въпрос, който предизвиква разделение. Каква е Вашата позиция?

- Часът по Религия не е строг катехизис. В зависимост от възрастовата възприемчивост на децата се преподават знания и за други религии. В горните класове децата се запознават с етичните дилеми, които се изправят пред тях заради технологиите, науката и проблемите на биоетиката. Например дилемата: дали могат да станат донори на органи, дали могат да се доверят на технологията за инвитро-оплождането.

Относно молитвата: всяко живо същество зависи от нещо, което е извън този свят. Дори атеистите вярват в своя атеизъм. Това, че хората се обръщат към Бога и молят за Неговата помощ, не е нещо, което ги омаловажава. И един ученик, когато се моли, може да получи сила. Проблемът се създава от някои, които смятат, че в училищата се обучават деца, които не са православни християни. Нека те да стоят там и да се молят на своя Бог.

- Свещени пантофи и свещени глави често идват в нашите храмове. Не излиза ли това извън рамките на символиката и православната религия?

- Аз не съм за това реликвите да се разкарват периодично. Не съм го правил и в Пафос, с изключение на два пъти. Архиеп. Макарий само един път донесе главата на св. апостол Андрей. Той обаче нито веднъж не разреши св. мощи да бъдат разнасяни с комерсиална цел за възползване от хората. Аз съм против това. Когато казват, че това е пантофата на еди-кой си светец, а някои вече говорят за това подигравателно, това не е правилно, най-малкото понеже това не е обувка, която е носил светецът. Вземат нова обувка и я слагат върху реликвата, за да се освети. Не намирам това за правилно и няма да го насърчавам. Нашата вяра е духовна, не бива да става предмет на злоупотреби.

- Какво е Вашето отношение към съвременните технологии?

- Тъй като имам образование в областта на естествените науки, се опитвам да следвам и ползвам технологиите колкото е възможно повече, но и имам мнение по тези въпроси, които крият опасност за хората. С многото технологии нашата способност за преценка и свободна воля са притъпени. През цялото време изпълняваме инструкции и ако се окажем в задънена улица, търсим експерта. Това е резултат от прекомерната информация, с която разполагаме. Аз подкрепям технологиите, но съм и критичен към тях. А иначе архиепископията се модернизира в цифрово отношение. В ход са и някои европейски проекти.

- Ваше Блаженство, както казахте, критичното мислене се губи. Какво прави Църквата, за да се доближи до младите хора и в същото време да ги предпази от зависимости, лоши навици и престъпно поведение?

- Ние сме в постоянна връзка с родителите, учителите и младите хора. Имаме и неделни училища по катехизис, които днес не са масово предпочитани, просто в миналото те са били един изход. Днес няма и свободно време. Имаме църковни лагери, в които децата се детоксикират от ежедневните си навици. Организираме срещи по различни поводи с младежите, не пропускаме да бъдем близо до младото поколение и да предаваме посланията на Христос.

- Църквата в Кипър и предприемачеството? Правят ли се инвестиции и как се използва собствеността на църквата?

- Намерих готов проект, но това не е бизнес, а начин да се генерират приходи за социалната, религиозната и националната дейност на църквата. За да плаща на свещениците, църквата трябва да изплаща сума от 4.5 млн. евро годишно. Също така има помощи за нуждаещи се деца, изпращане на пациенти за лечение в чужбина, поемаме ток, вода и други разходи на бедни хора. За всички тези дейности се нуждаем от приходи, които не могат да дойдат, ако не използваме църковното имущество.

- Дали днес е времето на величествените храмове и демонстрациите на богатство от страна на църквата?

- Не е и никога не е било, разбира се. Когато Юда видял жена, която измила нозете на Христос със скъпоценно миро, и казал на Учителя, че то може да бъде продадено, за да отидат средствата при бедните, Господ отхвърлил предложението. Това означава, че онова, което правим за Христос, не е разхищение. Фактът, че днес строим по-големи храмове, се дължи на това, че разполагаме с технологията, за да служим на повече хора. Имаме нужда от храмове, защото отговаря на нуждите на даден район. Където има нужда, там се строят нови храмове. Това не са изгубени пари. „Ние не трябва да сме последното поколение гърци на това място“.

- Кое е Вашето хоби?

- Винаги е било четенето. Когато имах изпити по химия, хобито ми беше да чета за религията, за да се откъсна, а когато имах изпити по богословие, четях химия, за да избягам от суматохата на изпитите. И сега обичам да чета книги от областта на химията. Например, химия на околната среда.

- Кой е Вашият модел за подражание в живота?

- Живял съм в свещеническо семейство и определено бях повлиян от баща ми. Всеки ден бяхме в храма сутрин и вечер, живеехме по един религиозен модел и под сянката на архиеп. Макарий, който имаше силно влияние върху нас. В националните борби искахме да го следваме, бяхме очаровани от EOKA (организация, основана от полк. К. Гривас за присъединяване на Кипър към Гърция, бел. ред.), имахме своите герои, изобщо живеехме в една реална среда, а не във виртуална като днес.

- Била ли е някога Кипърската църква близо до разкол?

- Никога не сме стигали до разкол, защото църквата ни разполага със средствата да предотврати такъв. Да споменем като пример позицията на тримата митрополити към архиеп. Макарий. Тогава се свика велик събор, който разреши проблема. И сега, ако има различни гласове и различни позиции, от това може да излезе нещо по-добро. В крайна сметка решенията се вземат или с мнозинство, или с единодушие. Ако стигнем до голяма криза, има начин да се намерят решения.

- Случвало ли се е да идват при Вас хора и да Ви казват: вземете мерки за този йерарх, той върши еди-какво си или се отклонява по някоя важна тема?

- Да, срещам се лично с хората, отнасям се с внимание към мнението им. Това е нещо, което върша често. Получавам сигнали и чета вестниците. Хората са най-добрият критерий. Те трябва да изпращат послание до своя архиерей, че не приемат някои неща, и да изискват те да се променят.

 

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/duwuh 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен