На 2 май, Велики четвъртък, в енорията „Св. Нектарий“ в Зимбабве беше извършено първото ръкоположение за дякониса на местната християнка Ангелика от митрополита на Зимбабве Серафим. Събитието и снимките, при които новата дякониса причастява християнки и християни в енорията, породи оживени коментари, че това е първото ръкоположение на жена в Православната църква.
Митр. Серафим каза, че дяконисите в епархията му ще помагат в Литургията и пастирското дело: „Тя ще прави това, което дяконът прави в Литургията и във всички тайнства в нашите православни служби. Нейните специфични служебни задължения ще бъдат насочени към конкретните нужди на енориите в Зимбабве“. И още: „Една от най-важните области на дейността на дяконисата е упражняването в делата на милосърдието. Дяконисите са били ангели на милосърдието, сестри, посещаващи болните, „скърбящите“ и бедните жени, като са им преподавали св. Дарове на християнската любов. Дяконисите са посещавали затворените християни, като им носели св. Дарове“. Той отбеляза, че днес работата на дяконисите не би била тъждествена с тази, упражнявана във византийско време. Въпреки това „трябва да признаем, че жените могат да предложат на Православната църква голямо мисионерско дело“ и дава за пример тяхната мисионерска, катехизаторска и преподавателска дейност в Африка. Митрополитът е избрал Велики четвъртък за това събитие, защото божествената Литургия, отслужвана в този ден, възпоменава установяването на Евхаристията. Така служението на дяконисата се свързва със св. Евхаристия, която е центърът на християнския живот.
Всъщност това далеч не е първото ръкоположение на жени за дякониси в Александрийската патриаршия. Както е известно, тази традиция е възобновена от св. Нектарий Егински в началото на 20 в. и е осветена от неговия авторитет на светител и епископ. Периодично в юрисдикцията на Александрийска патриаршия се извършват ръкоположения за дякониси, която практика е наложена от мисионерски съображения и от условията в патриархалните и консервативни общества на африканския континент. Например, през 2017 г., в деня на св. Теодор Тирон, патр. Теодор отслужи празничната св. Литургия в Конго, по време на която извърши презвитерско ръкоположение, а след това извърши хиротесия (ръковъзложение) за дякониса на катехизаторката на митрополията в Катанга – старицата Теона. Тя е една от първите членове на православната християнска мисия в Кол(о)вези, Конго, и получи титлата „дякониса на мисията“ на митрополията на Катанга. Освен нея върху още три монахини и две катехизаторки е прочетена молитва „за встъпване в дяконско служение“, за да служат на мисионерската дейност на митрополията, особено в тайнствата Кръщение на възрастни и Брак, както и в катехизаторския отдел на местната църква.
Начинът на възвеждането им в дяконско служение показва, че александрийските епископи не следват стриктно древното последование за ръкоположение на жени-дякониси, запазено във византийските извори, от което се вижда, че жените са ръкополагани за дякониси в олтара, също както и мъжете дякони. Във Византия жените-дякониси са помагали при извършването на тайнството Кръщение на жени, както и са причастявали жените и децата по домовете. Те са се занимавали и с милосърдната дейност на енориите. Да бъдеш дякониса е било престижно в обществото. Поради социалната си активност за дякониси са били ръкополагани заможни жени от горните класи на обществото, например овдовели съпруги на членове на синклита, дъщери на висши държавни служители, членове на семействата на епископите. Те обаче са дарявали цялото си имущество на църковната община, в която са служели. Правило 15 на Четвъртия вселенски събор определя четиридесетгодишната възраст като долна граница за тяхното ръкоположение. С императорска заповед в храма „Света Софѝя“ в Константинопол през 6 в. служат четиридесет жени-дякониси. Този институт се утвърждава в църковния живот от 2 до 6 в., затова закономерно от 6 до 8 в. в Църквата се развива т. нар. „молитва за ръкоположение на дякониси“, която много напомня на чина за ръкоположение на дякон. Дяконите-мъже обаче веднага са получавали служение в олтара на храма за разлика от жените-дякониси. Най-важните функции на дяконисите са били при кръщаването на жени: те са миропомазвали тялото на кръщаваните, а епископите, съответно свещениците, са помазвали само челото.
Това не е пораждало спорове за „женско свещенство“ в Църквата, тъй като хората са имали различна представа за характера на свещеническото служение – негов център и източник е бил епископът, който е делегирал чрез ръкоположение тези свои правомощия и задължения само на свещениците. Дяконското служение не се е разглеждало като „първа степен на свещенството“, а като друг вид помощно служение в св. олтар, което не е свързано с отслужването на тайнства. Св. Епифаний Кипърски подчертава, че „дяконисите са чин в Църквата, но не и в свещенството“. Редуцирането на дяконското служение на мъжете до начало на кариерното „свещеническо развитие“ в Църквата всъщност го ограничава и лишава от неговия първоначален смисъл, а то е свързано (още от първите години на Христовата църква в Йерусалим – виж: Деян. 6 гл.) преди всичко с милосърдната дейност в полза на християните.
Неслучайно Свещеният Синод на Вселенската патриаршия в свой документ, приет на Всеправославна конференция през 1988 г. на о-в Родос (това е Междуправославната богословска конференция „Мястото на жената в Православната църква и въпросът за ръкополагането на жени“, в която участва и БПЦ с делегация от епископ и миряни, включително жени – бел. ред.), препоръчва: „общият чин на дяконите (мъже и жени) да бъде възстановен навсякъде в неговото първоначално и разнообразно служение, разпростиращо се в социалната сфера, в духа на древната традиция и в отговор на нарастващите специфични нужди на съвременния свят. То не бива да се ограничава до чисто литургична роля или да се разглежда като степен за повишение във висшите чинове на духовенството“.
Въпреки това в Православната църква служението на жените-дякониси не се възражда, тъй като дяконското служение трайно се възприема като „първа степен на свещенството“, а дяконите не извършват никакви други функции в Църквата освен богослужебни по време на св. Литургия.
Неслучайно служението на дяконисите се възражда, макар и твърде ограничено, в Александрийска патриаршия, където от него има обективна необходимост. В местните общества женските и мъжките дейности са строго регламентирани и общуването между двата пола подлежи на строги ограничения, което е препятствие за църковния живот на жените.
Църквата има в своя празничен календар много жени дякониси, особено през 4 в. – такава е била св. Теосевия, сестра на св. Григорий Нисенски, св. прпмчца Созана, дякониса в Йерусалим, и мн. др.
* Вижте също: Александрийската църква реши да възроди института на дяконисите
