Православната църква никога не е гледала на борбата за преобразяване на света като на нещо незначително, каза Вселенският патриарх Вартоломей в посланието си за Възкресение Христово. Според него в православното самосъзнание няма място за капитулация пред злото, за безразличие към хода на човешките дела. Напротив, приносът към преобразяването на историята има богословска основа и екзистенциална обосновка и се разгръща без опасност Църквата да се идентифицира със света.
Ето и целия текст на неговото пасхално послание:
По Божия милост, след като преминахме през славния свет и Велик пост, а след него и през седмицата на Господните страдания, ето, ние се радваме на празника на Неговото славно Възкресение, чрез което се избавихме от тиранията на Ада.
Славното Възкресение на Христос Спасителя от мъртвите е среща на целия човешки род и предизвестие за завършека на всички неща и изпълнението на божественото домостроителство в Царството небесно. Ние участваме в неизразимата тайна на Възкресението в Църквата, радваме се на нейните свещени тайнства и преживяваме Пасхата, „която ни отвори портите на Рая“, но не като спомен за отминало събитие, а като квинтесенция на църковния живот, като присъствие на Христос завинаги сред нас, Който е по-близо до нас, отколкото сме ние самите до себе си. На Пасха православните вярващи откриват истинската си същност като такива, които са в Христа, присъединявайки се към движението на всичко към есхатона, „радвайки се с неизказана и преславна радост“ (1 Петр. 1:8), като „синове на светлината… и синове на деня“ (1 Сол. 5:5).
Основната характеристика на православния живот е неговият възкресен пулс. Един философ неудачно нарича православната духовност „мрачна“ и „есенна“. Хората на Запад обаче с право хвалят развитото чувство на православните за смисъла и опитната дълбочина на пасхалния опит, без обаче тази вяра да забравя, че пътят към Възкресението минава през Кръста. Православната духовност не познава нито утопизма на Възкресението без Кръста, нито песимизма на Кръста без Възкресението.
По тази причина в православния опит злото няма последната дума в историята, а вярата във Възкресението действа като мотив за борба срещу присъствието му в света и неговите последици, действайки като мощна преобразяваща сила.
В православното самосъзнание няма място за капитулация пред злото, за безразличие към хода на човешките дела. Напротив, приносът към преобразяването на историята има богословска основа и екзистенциална обосновка и се разгръща без опасност Църквата да се отъждестви със света. Православният вярващ осъзнава контраста между светската действителност и есхатологичното съвършенство и не може да остане безучастен пред лицето на негативното.
По тази причина Православната църква никога не е разглеждала борбата за преобразяване на света като маловажен въпрос. Пасхалната вяра е спасила Църквата както от интровертността и затвореността, така и от секуларизма.
В православната Пасха е съсредоточена цялата тайна и екзистенциално богатство на нашето благочестие. „Удивлението“ на мироносиците, когато, „влизайки в гробницата, видяха един младеж, … облечен в бяла дреха“ (Марк 6:5), характеризира мащаба и същността на веровия опит като преживяване на екзистенциален шок. „Екстазът“ показва, че човекът стои пред една тайна, която той задълбочава с приближаването си към нея, според казаното, че нашата вяра „не е пътуване от тайна към знание, а от знание към тайна“. Докато отричането на тайнството стеснява екзистенциално човека, благоговението му отваря небесната порта.
Вярата във Възкресението е най-дълбокият и непоколебим израз на нашата свобода, или по-скоро нейното раждане като доброволно приемане на върховния божествен дар на обòжението по благодат. Православната църква, като „живяно Възкресение“, е мястото на „истинската свобода“, която в християнския живот е основата, пътят и целта. Христовото Възкресение е Евангелие на свободата, дар на свободата и гаранция за „новата свобода“ във „вечния живот“ на Царството на Отца и Сина и Светия Дух.
С тези чувства, пречестнѝ братя и възлюбени чеда, в пълнотата на радостта от участието в „новия във всичко празник“, получавайки светлина от неугасващата светлина и прославяйки Христа, възкръснал от мъртвите, и възпоменаван в този тържествен и свят ден, молим Господа, Бога на мира, Който е победил смъртта, да установи мир в света, да благослови усилията ни за всяко добро дело и да вършим всичко, което е добро и благоугодно Нему, като възгласим радостния химн: „Христос воскресе“!
