Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

0a902178e2e1289f1ba61aa31be14ab0През тази година се отбелязва двадесетата годишнина от началото на Националния конкурс „Бог е любов“, който се организира от МОН в сътрудничество с БПЦ. В няколко публикации (тук и тук) Двери разказва за началото на инициативата, участниците в нея, резултатите от двадесетгодишната творческа работа на ученици и учители по темата за Божията любов. Това интервю е с Ваня Станчева, старши експерт в РУО - София-град, която участва  и следи развитието на конкурса през всичките години.

- Г-жо Станчева, Вие участвате в организацията и провеждането на състезанието „Бог е любов“ още от самото начало. Имали сте различни роли в него – като учител по Религия, като член на жури на регионално и на национално ниво. Ако се върнем двадесет години назад, можете ли да ни разкажете как се зароди идеята за това състезание и какво беше неговото начало?

- Преди да стане национален конкурсът „Бог е любов“ беше инициатива на ентусиасти от Търговище. Идеята беше прегърната веднага от Панчо Василев, който тогава беше главен експерт по религия в МОН, проф. Иван Желев, тогава декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", и други съмишленици. Така още на следващата година – 2001 – „Бог е любов“ влезе в списъка на МОН с национални състезания. Първият домакин на Националния конкурс стана София и по-точно район „Искър“, където, благодарение на тогавашния районен кмет Тодор Патриков и на Нуна Савова – началник на отдел „Образование“ в района, Религия се изучаваше във всички училища и детски градини на район „Искър“, като трима богослови бяха назначени на щат само с часове по Религия. Така че нямаше нищо по-естествено от това да покажем на всички какво правим там. Спомням си, че в първата комисия бяха включени учители по религия, БЕЛ и изобразително изкуство от училищата от района. Изпратени бяха твърде много творби – не само първите места, а всички класирани от инспекторатите по места. Тогава все още нямаше ограничение. А и никой не предполагаше такъв огромен интерес. Церемонията по награждаването се състоя в Дома на културата „Искър“. Огромната зала беше препълнена. В програмата взеха участие деца и ученици от района, изучаващи религия. Стана наистина празник. На следващата година вече имаше по-строг регламент, който, с малки корекции, се запази и до днес, двадесет години по-късно.

В началото всяка година имаше някаква конкретна тема. В един момент решихме, че може би е по-добре учениците да не бъдат ограничавани. И така, година след година:

1 – 2001/2002 – „Бог е любов“, София – район „Искър“

2 – 2002/2003 – „Да прощаваме и обичаме“, Пазарджик

3 – 2003/2004 – „Да обичаме и пазим живота“, Стара Загора

4 – 2004/2005 – „Вяра, Надежда, Любов“, Бургас

5 – 2005/2006 – „Обичам ближния“, Дупница

6 – 2006/2007 – „Вярвам и обичам“, Варна

7 – 2007/2008 – „Нашите небесни покровители“, София

8 – 2008/2009 – „Бог е любов“, Пловдив

9 – 2009/2010 – „Вяра, надежда, любов“, Русе

10 – 2010/ 2011 – „Почитам родителите си“, Хаджидимово

11 – 2011/ 2012 – „Вярвам и обичам“, Видин

12 – 2012/ 2013 – „Вяра и милосърдие“, Рилски манастир

13 – 2013/ 2014 – „Нашите небесни покровители“, Варна

14 – 2014/ 2015 – „Любов и милосърдие“, Бачковски манастир

15 – 2015/ 2016 – РУО-Пловдив, манастир „Св. Кирик и Юлита“

16 – 2016/ 2017 – РУО-Ловеч, Троянски манастир

17 – 2017/ 2018 – РУО-Стара Загора

18 – 2018/ 2019 – РУО-Русе

19 – 2020/ 2021 – РУО-Благоевград

20 – 2021/2022 – РУО-София-град

- През годините наблюдава ли се промяна в мотивацията на учители и ученици за участие в състезанието, в качеството на конкурсните творби?

- Да, има промяна, и тя, за съжаление, не е в положителна посока. Точно както и в мотивацията на учителите по Религия и на учениците, желаещи да изучават този учебен предмет. Преди двадесет години у всички нас имаше изключително голям ентусиазъм, който постепенно намаля. Това се отразява и на качеството на конкурсните творби, особено на литературните. Макар че всяка година има по някоя много добра работа, на която наистина се радваме. Факт е обаче, че оценяването преминава в дух на дебат, обсъждане и коментиране, така че окончателните резултати не могат да се поставят под съмнение. В разговори с учители като предпоставка за недостатъчна мотивация сред учениците е изтъкван фактът, че наградите не са големи, като например ако се дава велосипед, телефон, лаптоп или др. И аз винаги казвам, че не бива акцентът да е върху материалното. Наградата е не само стойността на самите предмети, а и преживяването. Така го замислихме преди двадесет години – освен самата церемония по награждаването се организират и различни съпътстващи дейности като обиколка на забележителности, разходка с корабче по Дунава (когато домакин беше Русе), разходка с ретро трамвай в София, посещения на манастири и пр. И, разбира се, общата вечеря, на която присъстват и официалните лица. Така малките творци виждат, че и други техни връстници са изкушени от темите за вярата и Бога. Факт са и много приятелства, възникнали след националните награждавания.

- След двадесет години може ли да се направи извод за ползите от ученическото състезание „Бог е любов“ и дали то допринесе за промяна в отношението на учениците към религиозното знание и мироглед?

- Не се наемам да правя такива генерални изводи. Все пак няма направени подробни анализи в тази посока. Моето лично мнение е, че всъщност „Бог е любов“ достигна до деца, които нямат възможност по обективни и/или субективни причини да учат религия и на практика този конкурс провокира по-малките и по-големите ученици да претворят в творби на словесното, изящното и приложното изкуство своите разсъждения, мисли, чувства, свързани с Бога, вярата и любовта. Като се връщам назад в годините си спомням за примери, как ако дете от дадено населено място или конкретно училище спечели награда, на следващата година участниците от същото населено място или училище са се увеличили чувствително. Винаги е имало отличени творби на ученици от големи и малки населени места, от различни области. Всичко това може само да ни радва.

- Спомогна ли състезанието за сближаването на МОН с БПЦ в полза на религиозното образование на българските деца?

- Мисля, че да. Още от началото идеята на г-н Панчо Василев беше този конкурс да е плод на общата работа на териториалните подразделения на МОН и БПЦ. Така всяка година домакин от страна на МОН е съответното регионално управление, а от страна на БПЦ – съответната митрополия. МОН осигурява наградите, а митрополията – съпътстващите дейности и престоя. И така на практика се показва един добър модел по отношение на религиозното образование. Вярвам, че това е най-верният път и доказателство за това са грейналите очи на децата и радостта по лицата на техните родители и учители преди отпътуването. Както и многобройните творби, изпратени за следващия конкурс. И така, година след година, вече двадесет пъти. Надявам се и занапред това да продължи.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8ffrr 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст