- Проф. Желев, Вие сте първият председател на националната комисия на ученическото състезание „Бог е любов“ и имате важна роля в утвърждаването на състезанието. То се провежда от Министерството на образованието, но в организирането му взимат участие и епархиите на БПЦ. Каква беше Вашата роля за сближаването на двете институции при провеждането на „Бог е любов“?
- Нямам толкова важна роля, всичко беше плод на стечение на различни обстоятелства. По това време бях декан на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и беше естествено да подкрепя идеята за това благородно ученическо състезание, първо, защото имах интерес към тази проява, второ, бях и член на комисията в МОН, която се занимаваше с въпроса за религиозното образование, трето, междувременно бях назначен и за директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет, четвърто, повечето учители, които замислиха и осъществяваха това прекрасно начинание, бяха мои бивши и настоящи (тогава) студенти. Така че без излишна скромност мога да кажа: направих това, което бях длъжен да направя (срв. Лука 17:10).
Затова на първо място и аз искам да благодаря на инициаторите и на всички, които по един или друг начин помогнаха да се осъществява всяка година това състезание. Ние обикновео започваме отгоре надолу, а ми се иска да погледнем нещата по естествения им път: от учителите ентусиасти, които замислиха и се постараха да осъществят идеята си. Там, при това осъществяване, голяма роля имат и учителите по религия, колкото и малобройни да са те у нас, но преди всичко учителите по български език и литература, както и по изобразително изкуство. После идва и ролята на родителите, които насърчаваха децата си и морално ги подкрепяха. Разбира се, не бива да забравяме и някои свещеници, дали също своя морален принос при децата от енорията си, с които те имаха духовна връзка. А иначе служителите в МОН (не мога да не спомена „легендата“ сред тях – богослова Панчо Василев!), членовете на националната комисия за ученическото състезание „Бог е любов“, епархийските архиереи и игумена на Рилския манастир и на другите две ставропигии, които осигуряваха домакинство на последния етап – раздаването на наградите. Всички тези хора на различни постове полагаха усилия състезанието да се провежда и да завършва всяка година по възможно най-добрия начин. Затова моята работа като председател на националната комисия беше изключително облекчена и преди всичко много приятна.
- Тази година се навършват двадесет години от създаването на състезанието „Бог е любов“. През това време то се провежда всяка година без прекъсване, с изключение на първата година на пандемията. Малко инициативи в областта на религиозното образование просъществуват толкова дълго време. Според Вас на какво се дължи „дълголетието“ на този формат?
- Аз почти отговорих на този въпрос с онова, което казах дотук: от всички „въвлечени“ страни се проявяваше християнско съзнание, добро желание, много усърдие и жертвоготовност, а преди всичко интересът на учениците към състезанието позволява то да продължава година след година. Ние виждахме малцина от тях – 30-40 млади душици, наградени за литературната или художествената си творба, но в тяхно лице всеки път виждахме пламъка на възторга в очите, с който те взимаха участие. А възторгнатата душа не можеш да я спреш!
- Вие оглавявате националната комисия на състезанието „Бог е любов“ в продължение на седемнадесет години. Какви са впечатленията Ви от провеждането на ученическата надпревара през годините?
- Впечатленията ми са отлични. Аз продължавам да следя и сега провеждането на състезанието и виждам, че и сегашният декан на Богословския факултет доц. д-р Ивайло Найденов, който беше председател на комисията миналата година, а и зам.-деканът доц. Павел Павлов, който я оглавява сега, проявяват много грижи то да продължава по възможно най-добрия начин. Мисля, че за всекиго, който има отношение към въпросите на религиозното образование, е важно това състезание да продължи и да се разширява кръгът на участващите в него ученици. Тук пак ще подчертая ролята на триадата: родители, учители, енорийски свещеници. На всички тях заедно и поотделно разчитаме и затова им благодарим с поклон! Тематиката на състезанието развива познанието за нашата православна вяра, за изкуството и традициите сред народа ни, свързани с нея, и съм убеден, че то вдъхновява и винаги ще вдъхновява млади и стари творци. Затова се надявам и се моля състезанието да продължава още много години напред. Младите хора у нас имат нужда от него!
На снимката: проф. Иван Желев с лауреати на Националното състезание от Петрич и от Езиковата гимназия в Благоевград, 2013 г. в Рилския манастир; зад тях е Панчо Василев.
