Интервю с богослова Ренета Трифонова, създател на новия сайт Християнство.бг, независим портал с рубрики за богословието, проповедта и мисията на Църквата.
В българското интернет пространство това лято се появи нов сайт – Християнство.бг. Какви цели си поставяте с този проект и към каква целева група е насочен?
Отдавна обмислям този проект, още докато водех личния си блог. Исках да направя сайт, в който да има новини, богословски статии, публицистика и материали за Евхаристията на Църквата. Знам, че в църковното пространство има достатъчно сайтове с такива материали, но вниманието ми беше насочено към някои теми, върху които този сайт да има акцент – например темата за паметта на поколенията. Днес липсата на памет е основен недостатък на няколко поколения българи и затова тя е много важна в съвременността ни – без памет за миналото хората нямат бъдеще. Реших да включа материали за мъчениците и изповедниците, загинали през атеистичния режим – това е тема, която или се избягва или с нея се спекулира поради факта, че периодът на богоборчеството и атеизма в България не се изучава и много млади хора не знаят почти нищо за него. Резултатът е: поколения без памет за този важен период от живота на българите и на Църквата, която пострада много и още пази дълбоките белези от това страдание.
Тази тема беше някак естествено последвана и от „другата България“, тъй като липсата на памет за определен исторически период води до липса на знания и за живота на БПЦ преди това. Често ми прави впечатление, че младите хора в Църквата не познават историята на БПЦ преди двадесет или тридесет години дори, а да не говорим преди половин век и повече. Това води до естествения процес да живеем така, сякаш от нас започва Църквата и преди нас не е имало други духовници и християни, не е имало църковен живот, а ние – тук и сега, сме единствените и най-важните. Следствието е липса на уважение към по-възрастното поколение духовници и най-вече – повтарянето на грешките от миналото.
В подобно начинание много важен е екипът, който работи по сайта и изпълнява поставените цели. Какъв екип стои зад Християнство.бг?
Екипът е от приятели, които допринасят със своя труд в този проект: Николай Джорев, Генади Михайлов, Вера Давидова, Елисавета Георгиева, Атанас Димитров-АтаДим. Всеки има интереси в своята област и така принася своя плод към общото дело – Николай и Генади са администратори на форума, Николай води рубриката за мъчениците и изповедниците през комунизма, Вера превежда текстове за светците на Западната църква, а Ели превежда материали от руската блогосфера.
В сайта има още един проект, който води Атанас Димитров – АтаДим. Реших да дам платформа на неговото начинание, защото ме радва желанието му за справяне с трудностите въпреки всичко – той сам е издател, дарител и разпространител на църковния бюлетин на II Каварненска енория при храм „Св. Георги“ – винаги с хубави и авторски текстове. Печатното издание се разпространява в много енории на БПЦ – така словото му достига далеч извън границите на енорията. Всеки, който иска да участва с авторски текстове и есета, е добре дошъл на страниците на бюлетина. Всички материали след излизането от печат се разпространяват и в интернет чрез сайта.
Аз се опитвам да поддържам новините и богословските категории, отделили сме място и за мисията на Църквата. Мисионерството не е особено актуално днес у нас, тъй като почти няма място в света, което да не познава Христос. То обаче е много необходимо точно в средите на християните, тъй като днес много от тях не познават вярата си или имат изкривено разбиране за християнството. Аз възприемам такъв тип сайтове точно като мисионерски проекти за вътрешната мисия на Църквата, т. е. обърната към нейните членове – такъв проект е и Християнство.бг. Сайтът ни е насочен предимно към християни, които вече познават вярата си и искат да надграждат своите знания и опит.
Смятате ли, че около един сайт, съществуващ във витруалното простарнство, може да се създаде жива общност, която да е активна в реалния живот и да оказва влияние на църковния живот?
Един сайт задължително трябва да има форум, а днес такива форуми предлага фейсбук. Направихме групата ни във фейсбук с Николай и Генади преди да дадем старт на сайта, защото смятаме, че първо трябва хората да се съберат в общност и след това да проличи какви са интересите на тази общност и какво ще бъде важно за нея. Това е двустранен процес – създателите на сайтове не бива да бъдат просто разпространители на определена информация, която само да достига до потребителите като продукт, а да имат жива връзка и общение с читателите си. И, разбира се, интересите, които имат читателите, да бъдат засегнати в сайта. Това е връзка в обратна посока: читателят първо трябва да даде сигнал какво го интересува и какво би му принесло полза, за да предоставим информацията в нашата платформа.
Форумът ни се нарича „Християнство, Евхаристия и съвременност“ – има линк към него в сайта и групата във фейсбук е публична – може да се следи от всички, които имат интерес към форумите и интернет-общуването. Между другото, темата за Евхаристията като Тайнство на Църквата е често засягана не само в сайта, но и във форума. В групата могат да се обсъждат и всички важни въпроси, засягащи спасението и живота на християните в съвременния свят, тъй като всички проблеми, които тревожат света, засягат и нашия живот и съвест. В нея членуват също свещеници и монаси. Социалната мрежа дава платформа не само за споделяне на мнения, но и на опит и е място за ползотворно и най-вече – свободно общуване. Свободата е това, от което много се нуждаем в нашата Църква: да я даваме и получаваме, да я ценим и обичаме.
Има мнение, че българският църковен живот е по-активен във виртуалното простраство – сайтове, социални мрежи – отколкото в реалния? Защо се създава такова впечатление?
Така е, наистина, християните днес са по-активни в социалната мрежа, отколкото в енорийския си храм. Това е лесно обяснимо: което не може да изрази или промени в храма, християнинът го изразява във виртуалното пространство. Това е едната, чисто психологическа страна на тази активност, а другата е интересът към знания и общуване. Нашите християни нито са учили вероучение като малки, нито са ходили в богословски школи. Прицърковните ни училища все още са малко, предимно в големите градове. Младежките семинари и форуми, на които да общуват християните в България у нас също почти липсват. Затова е естествен този процес: това, което не могат като общуване и знания да намерят в храма, намират го в интернет. Това, разбира се, е и белег за криза на църковния живот, не можем да не го признаем. Липсата на енорийска среда насочва един християнин към социалната мрежа, където общува с приятели, съмишленици и единоверци. Освен това ние нямаме опит в общуването и с другите християнски деноминации, а социалната мрежа дава тази възможност.
Това лято спря дейността си сайтът „Православен свят“. Той ще е достъпен в нета засега само като архив. Според Вас какво определя мотивацията на хората, които се занимават със създаване и поддръжка на един православен сайт? Какво мислите, че убива тази мотивация?
Със съжаление разбрах, че „Православен свят“ спира дейността си. Сайтът е хубав и материалите в него са полезни за всички християни. Не знам каква е причината екипът да преустанови дейността си, но според мен администраторите му трябва да намерят сили и начин да продължат. Това е не просто дейност, а проповед, сеене на Божието слово в човешките сърца. Покойният проф. Тотю Коев казваше, че в Богословския факултет няма да научим всичко, но ще научим нещо много важно: как да търсим литературата, която ни трябва. Много хора не знаят как да си набавят литература за четене и различните платформи с информация за християнския живот и Църквата помагат в това. Затова мисля, че на такива сайтове като „Православен свят“ и въобще на полезните и хубави сайтове трябва да се помага и те да бъдат поощрявани. Това, което може да убие мотивацията на един екип е или липсата на дискусионна среда и интерес сред читателите, или неглижирането и пренебрежението към труда на администраторите и екипа. Ние не правим сайтове, за да имаме материална полза от тях, а защото имаме необходимост да сеем Божието слово, като отделяме много лично време. Затова мисля, че към такъв вид дейност трябва да се подхожда с много разбиране.
Защо точно Християнство.бг?
Защото има нужда да се напомня непрекъснато, че Православието е първо и преди всичко християнство. В нашите среди се наблюдава едно тревожно явление: склонност към залитане в православна идеология, която се възприема като „чисто и свято православие“. Да, ние сме православни християни, но не бива да забравяме, че ние сме първо и преди всичко Христови. Започне ли от „православната“ лексика да отсъства името на Христос, можем много лесно и бързо да залитнем в опасните дебри на идеологията. Нашата вяра е христоцентрична, значи и животът ни трябва да бъде такъв. Днес имаме повече от всякога нужда да си напомняме и да свидетелстваме едно много важно нещо: че Православието е автентичното християнство. Трябва да спрем да живеем с мисълта, че „пазим“ Православието и „спасяваме“ Църквата, тъй като тя си има Глава – Христос, а ние трябва да пазим своята вяра и да спасяваме своята душа. Останалото е в Божиите ръце.
