Беларуският свещеник отец Александър Шрамко коментира отношението на християните в столицата към протестите срещу режима на президента Александър Лукашенко, приликите и различията в поведението на различните християнски деноминации. Интервюто е дадено седмица преди смяната на Минския митр. Павел с новия екзарх на Беларуската църква митр. Вениамин.
- Вие продължавате да участвате в ежедневните молитвени събрания пред катедралния събор на Беларуската църква (МП) в Минск. Промени ли се броят на участниците в тази инициатива и отношението към тях от страна на държавната и църковната власт?
- Аз лично участвам всеки път, но характерът на акцията придоби малко по-различен вид. Първите дни тя беше наистина междуконфесионална – православните се събираха в своя катедрален храм, римокатолиците в своя, а протестантите другаде и накрая всички се събираха посредата, пред кметството. Имаше една особена атмосфера на християнско единство. След това всички участваха в лития по главната улица, покрай сградата на КГБ, до Червената църква на площад „Независимост“. Там имаше молитва и всички стигаха до СИЗО на ул. „Володарский“ (СИЗО е съкращение за „следствен изолатор“, бел. ред.), молеха се и после по друга улица се връщаха до катедралния храм.
След това обаче митр. Павел се вслуша във вярващите и организира молебен в катедралния храм с лития около него, като сам той го оглави три пъти. Молебенът не беше дълъг и първоначално голяма част от православните се присъединяваха към протестантите и римокатолиците пред кметството. След това все повече намаля участието на римокатолиците, докато накрая престанаха да участват съвсем. Може да дойдат един-двама, но не както в първите дни, когато участваха със своя хоругва.
И се получи така, че публичната междухристиянска акция пред кметството сега стана протестантска. Аз лично се присъединявам към тях след православния молебен, но не виждам много православни там, макар че все още идват някои. Вече не се извършва и лития в града. Това е свързано и с намаляването на броя на участниците, със спада на общия ентусиазъм в града, който първоначално кипеше и имаше много демонстранти по улиците.
- Съгласни ли сте с твърдението, че след известно колебание митр. Павел и ръководството на Беларуската екзархия окончателно премина на страната на Лукашенко?
- Не зная дали у митрополита е имало колебание. По-скоро обърканост – след като му показаха видеото с жестоките арести и побои. След това обаче объркването отстъпи място на обичайната сервилност. Освен това някои мислят, че с него са „разговаряли“, внушавайки му, че новата власт ще въведе автокефалия, за което „предупреждавал“ и Лукашенко. Те просто извадиха старата програма на една от националистическите групи на опозицията, линк към която поради недоразумение се оказа публикуван на сайта на Тихановская, и сега убеждават всички, че тази програма е на целия Координационен съвет. Въпреки че КС не е обявявал никаква програма, а неговата роля е да осъществи трансфера на властта, а не да я упражнява.
Общата помирителна позиция с уклон към запазване на статуквото, което на практика означава пасивна подкрепа за режима, е характерна далеч не само за православните. В същото русло са и римокатолическият архиеп. Кондрусевич, и ръководството на евангелските църкви, и представителите на някои други протестантски групи и религии.
- Променя ли се духовно-емоционалната атмосфера в Минск? Има ли все още енергия за продължаване на протеста и за прекъсване на режима на Лукашенко?
- Еуфорията е по-малко. Отначало имаше някакво необяснимо ликуване, празнична атмосфера. Това беше много вдъхновяващо, но, от друга страна, преждевременно. Режимът никъде не отиде. И когато атмосферата помръкна, тогава настроението на мнозина стана пораженческо. А и властта започна да организира свои митинги. Всички знаят, че това са преди всичко платени хора на бюджетна заплата, но тези неща също потискат.
Но ако разсъждаваме прагматично, ние трябва да се настроим за продължително противопоставяне, а то не може да се крепи дълго на еуфорията. Важно е да не прекъсват протестите под различна форма. И до днес хиляди се събират на площад „Независимост“, подкрепят стачкуващите и т. н.
Трудно е да предположим какво ще се случи. А и случващото се сега никой не можеше да предвиди съвсем доскоро. Вчера се проведе много вдъхновяваща акция „Верига на покаянието“. Християни от различни конфесии образуваха верига през целия град от Куропати, мястото на масовите разстрели при Сталин, до Окрестина, където са затворени жертвите на съвременната диктатура. Хората стояха с лозунги: „Аз се моля за Беларус“, „Иисус е Господ на Беларус“ и т. н.
- Никой ли не се опита да разкъса „веригата“?
- Не. Само няколко пъти премина милицията с високоговорители и предупредиха, че акцията не е разрешена и спрямо участниците могат да бъдат предприети мерки. И това беше всичко.
- Как Вие оказвате помощ на пострадалите в събитията от 9 до 12 август? Очаквате ли те да се повторят?
- От моя страна подкрепата е основно молитвена. Някои свещеници обаче оказват и материална помощ на пострадалите: в болниците, в ареста. Що се отнася до православните, то известно е, че такава помощ се оказва в Минск и Гродно. Сред помагащите е известният блогър-свещеник Александър Кухт (участник в „Батюшка ответит“). Надявам се, че това насилие няма да се повтори, то предизвика твърде голям отзвук, макар че арестите могат да бъдат възобновени.
Минският свещеник Александър Шрамко беше поставен под запрещение през 2018 г., когато коментира критично в социалните мрежи поведението на Московския патр. Кирил, който по онова време посети Беларус (повече за случая виж тук). На следващата година той подаде молба за възстановяване на служението му, но тя беше отхвърлена, защото „по време на разговора с църковното ръководство той не е изказал достатъчно слова на покаяние“ и затова е „поставен на изпитателен срок за още една година, в която да докаже на практика разкаянието си“.
Източник: Кредо.press
