Мобилно меню

4.5232558139535 1 1 1 1 1 Rating 4.52 (172 Votes)

 MG 2649Интервю на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, дадено в навечерието на Рождество Христово за информационна агенция Lupa.bg. В Двери се публикува със съкращения.

- Каква трябва да бъде ролята на БПЦ в днешното българско общество?

- Ролята на БПЦ, която е неразделна част от Вселенското православие и духовна майка на днешното българско общество, е 1) неотстъпно да отстоява православната вяра и православните ценности, които запазиха българския народ, неговото име и език от Покръстването му до днес, и 2) като му дойде времето да го представи по завета на св. Кирил Славянобългарски пред Господа при Второто Му идване на земята достойно да застане от дясната Му страна, като благословен и обичан от Бог Отец български православен народ (Мат. 25:34).

И още, ролята на БПЦ е да продължи и в бъдеще духовния си живот, основан на състраданието и милосърдието, което означава добре да подготви православния български народ за духовното му израстване, в което мисля че навлизаме. Абсолютно необходимо е да сме готови да следваме същия безсмъртен и вечно млад Иисус през следващите години. Вярвам и изповядам, че ролята и мисията на БПЦ днес е да се изправи пред предизвикателствата на динамично променящия се свят, да ги посрещне със своя духовен ръст и да ги решава за слава Божия и доброто на нашия народ. А затова е нужно не само да строи и благоукрасява нови църкви и манастири, но и да ги напълни с богомолци, за което получи и финансова подкрепа от българската държава и правителство, които ни признаха като учители на православния ни народ.

- Преди време казахте, че през 21-я век Америка ще стане православна. Все още ли държите на това свое мнение?

- Да, все още поддържам мнението си, че в края на 21-я век св. Православие в Америка ще бъде №1. Затова и Господ Иисус Христос се ражда всяка година и ни обновява не само с „голямата радост, която е за всички човеци“, че е Спасител на народа, който Го призовава: „Господи, Господи“, но и да ни припомни, че ще влезем в Царството Му, ако изпълняваме всичко, каквото ни е заповядал. Искате доказателство: когато бях изпратен без желание в Америка, аз заварих само 7 наши църкви, а сега в епархията ни имаме 37 църкви с два манастира. Всички поместни църкви, които имат диаспора в Америка, също умножиха синодите си. Наистина, конфликтът между Вселенската патриаршия и Московската патриаршия временно понижи духовния ни устрем, но вярвам, че до края на 2020 г., по молитвите на едната, света, съборна и апостолска Православна църква и на православния ни народ по цял свят, Божията воля ще надмогне всички изкушения.

- Смятате ли, че хората са станали по-бездушни, по-коравосърдечни, по-малко благородни и се стремят единствено към материални блага?

- Слава на Бога, че все още ни милва с духовни и благодатни люде, заради които търпи и нас грешните. Бъдещето ни обаче не е насърчително. Господ казва на Ездра: „Векът изгуби младостта си и времената се приближават към старост“. „Колкото светът слабее от старост, толкова ще се умножи злото за живите, още повече ще се отдели истината и ще се доближи лъжата“ (Езд. 14:10, 16, 17).

- Ваше Високопреосвещенство, Вие управлявате огромна епархия и сте духовен баща на православните българи в Америка, Канада и Австралия. Как успявате да комуникирате с тях и какви са най-големите проблеми на българската диаспора, с които и Вие като митрополит се сблъсквате?

- Ако Господ не помага, нищо няма да мога да постигна. Без Него не ще мога да стигна дори до прага на килията си. Това го знаем и Господ, и аз. Затова се и моля ежедневно с помощта на св. Богородица и на всички светии целия си живот да мога да отдам на Господа Иисуса. Доколко успявам в служението си, се разбира от докладите и свидетелствата на всички поделения и църкви на Годишния епархийски събор. Разбира се, проблемите са много, но най-големите са, че сме далеч от Бога, поради греховете си, и на големи разстояния от майката-църква и един от друг. Смесените бракове и работата с подрастващите поколения ни създават големи трудности. Въцърковяването не е на висота. Финансите са винаги недостатъчни. Подмяната на свещенството ни с родни добре подготвени мисионери-клирици е също под въпрос. Много често административно и аз самият се сблъсквам с църковните настоятелства, председателите на които много често искат да бъдат владици, а знаят, че не могат. Стига се понякога дотам, че трябва да преместя енорията вместо свещеника, но не мога. Хубаво го казвате: проблем, с който и аз като митрополит се сблъсквам. Не напразно съм бил в гражданския съд с повечето църковни общини за тези 37 години. Но, милостив Господ, оцеляваме!

- Има ли достатъчно храмове във Вашата епархия, където българите може да се изповядат и да потърсят връзка с български свещеници?

- През последните десетина години в Америка и Канада се явиха няколко групи от православни българи, които пожелаха да се организират в действащи църковни общини, но само две от тях успяха да съберат пари за регистрация, закупуване на имот и приспособяване на помещения, в които да се събират, когато се намери свещеник да отслужи св. Литургия на празници. Така че, нямаме достатъчно храмове в епархията, където православните ни сънародници да удовлетворяват духовните си потребности, както му е редът.

- Как се чувствате вече толкова години в чужбина и липсва ли Ви родният живописен Пазарджишки край и родното ви село Славовица? Какво си мислите, когато се връщате в България?

- Вярно, 38 години служа по послушание далеч от Родината – не доброволно. Затова винаги се чувствам като нежелан у дома, даже изгонен. Нищо не ми е по вкуса и по желанието в диаспора, освен послушанието, което трябва да изпълнявам в службата, която не е лично моя и с която 37 години вече правя компромис. Само аз обаче си знам ревнивостта по родния ми Пазарджишки край и втория ми дом – Троянския манастир, които действително са живописни краища в Отечество България. В интерес на истината, всеки път, когато дойда за заседанията на Св. Синод в София, не ми се връща обратно в Америка. Но църковното ръководство вече пет пъти отказва да приеме оставката ми и не ми позволява да се оттегля на покой. Ето и моя опит: когато съм в изкушение, аз повтарям думите на Господа, изречени при изкушението Му в пустинята: „Няма да изкусиш Божия раб Йосиф!“. И изкусителят, който и да е той, ме оставя.

- Как посрещате Вие Рождество Христово в огромната епархия, в която служите?

- Когато бях по-млад посрещах Рождество Христово заедно със семейството си, т. е. ведно с Негово Светейшество незабравимия дядо патриарх Максим (Миро да капе на гроба му!) в София. След патриаршеска св. Литургия в катедралата „Св. Александър Невски“ обезателно бях канен на коледната трапеза, сложена край коледното дърво и горящата камина. Там прекарвахме в неописуема задушевност и мила, топла, благословена и незабравима, свята атмосфера до вечерта. Сега празнувам празника с духовните ми чеда, сестри и братя в катедралния ни храм в Ню Йорк със св. Литургия и празнична трапеза в църковната ни зала в задушевна Рождественска обстановка.

Автор: Марина Чертова

Снимка: Стефка Борисова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uq3ac 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник