Точно преди една година, в деня на св. Евтимий, стартира "Годината на отец Георги Флоровски в България". За резултатите от този проект разговаряме с гл. ас. д-р Павел Павлов от БФ на СУ "Св. Климент Охридски".
- Неотдавна завърши поредицата инициативи, с които беше отбелязана „Годината на отец Георги Флоровски в България”. Вие сте сред инициаторите на тази идея. Как оценявате резултатите от тези прояви – намери ли своята аудитория у нас богословието на големия руски богослов?- Бих желал в началото да разкажа малко повече за самата инициатива, защото сведенията за нея през годината бяха епизодични. Инициативата беше замислена и осъществена от Богословския факултет на СУ, където се провеждаха по-голямата част от проявите. „Годината” стартира на 20 януари, в деня на св. Евтимий Велики и на св. Евтимий Търновски, и приключи на 23 ноември, в навечерието на празника на св. Климент Охридски. Може да се твърди, че за първи път у нас се проведе дългосрочна инициатива, тоест не еднократна, а която продължава дълго време, от януари до ноември, и включва 15 срещи, обединени в рамките на „Годината на отец Георги Флоровски в България”. Тази инициатива беше навременна и получи подкрепата и одобрението от много богословски общности по света. В рамките на това честване (30 г. от смъртта на отец Флоровски) бяха проведени нициативи от различни богословски институции на Русия, Украйна, Франция и др.
Всяка от нашите срещи беше посветена на определена тема, свързана с живота и творчеството на отец Георги. В началото съществуваше опасението, че няма да има достатъчно енергия, за да се реализира цялостно тази идея, тоест всички предвидени срещи и дискусии. Защото обикновено така става при нас – заражда се някаква инициатива, първите начинания се осъществяват енергично, после енергията затихва и изчезва даже преди края. Между впрочем така е и с църковния ни живот – епизодично, тук-там се появява енергия, но липсват търпение и постоянство, а много често даже и енергия няма.
Поне за мене за първи път у нас беше проявена наистина много силна енергия и желание да се говори за богословие. Това продължи цялата година с три месеца почивка през лятото, като в програмата беше включено и посещение на паметни места от живота на отец Георги Флоровски. През февруари бяхме в Прага като един от градовете, където отецът е живял, преподавал и е създал много интересени неща. През август бяхме в Одеса и Елисаветград (сега Кировоград), където е роден...
Дали богословието на отец Флоровски намери своята аудитория в България? Аз мисля, че той отдавна има аудитория. И това личи от факта, колко бързо беше изчерпан първият том от събраните му съчинания. Почти няма книга у нас, със сериозно богословско съдържание, чийто тираж да свърши толкова бързо. Така че той така или иначе има аудитория у нас. Новото според мене е, че вече има и един своеобразен „кръг Флоровски”, аз го наричам херменевтичен кръг Флоровски. Това е една среда, в която се говори на много сериозни богословски теми, не по т. нар. съвременни, злободневни теми на църковния живот, а касаещи сърцевината на православното богословие.
Финалът на годината беше една конференция, която беше замислена като по-голяма научна програма. Но тъй като заради кризата и ограничения бюджет университетът ограничи средствата за подобни инициативи през втората половина на годината, се наложи да съберем конференцията в един ден. И не успяхме да включим колегите от чужбина, които искахме. Бяхме поканили официално, въпреки кризата, двама, бихме казали, от най-ярките ученици на Флоровски – отец професор Георги Драгаш, преподавател в Богословското висше училище на Св. Кръст, Бостън, д-р хонорис кауза на Богословския факултет на СУ, който е последният докторант на отец Георги Флоровски. И другият беше епископ Атанасий Йевтич, като един отявлен негов продължител и преводач на творчестовто му на сръбски. Значителна част от творчеството на Йевтич е изградено върху отец Георги Флоровски и той не крие това. За съжаление Йевтич се разболя в последните дни преди конференцията и не успя да отиде нито на нашата, нито на голямата Парижка конференция, посветена на годишнината на отец Георги Флоровски. Но имаме уверението и на двамата, че ще изпратят текстовете, които щяха да изнесат.
Така се ограничихме до една българска проява, но затова пък тя беше общобългарска, защото участваха колеги от различни университети, специалности и много свещеници – което е най-радостното за мене. Някои с доклади, а други просто се включиха в обсъжданията. Ще започна с отците – отец Ангел Ангелов („Св. София”) и отец Петър Петров („Св. Георги”, Горубляне), те са „обичайните заподозрени”, когато става дума за отец Флоровски, защото помагаха и помагат за издаването на съчиненията му на български език. Гост беше отец Добромир Димитров, свещеник в Русе и преподавател в Православния богословски факултет на ВТУ, игуменът на Поморийския манастир архим. Йеротей и други. Целия ден имаше свободни разговори по определени теми, без да се четат дълги доклади, и темите после се обсъждаха във формата на една свободна кръгла маса. Освен колегите от факултета присъстваха проф. Георги Каприев, проф. Калин Янакиев, проф. Нина Димитрова от института по философия в БАН, която беше най-сериозният участник през годината и човекът, който преведе най-голямата част от текстовете, включени в четвъртия том събрани съчинения, д-р Свилен Тутеков и доц. Димитър Попмаринов от Велико Търново. С много интересен доклад за софиологичните спорове между Булгаков и Флоровски се включи колегата Стоян Танев, преподавател в университет в Дания по иновационни технологии, магистър по богословие от Бостънския „Свети кръст”. Имаше и представителство на Софийската духовна семинария в лицето на преподавателя по Философия – Димитър Попов. Участие взе и голяма част от колегията (преподаватели и студенти) на БФ. Специално отбелязвам участието на доц. Емил Трайчев, доц. Иван Христов, доц. Любомир Тенекеджиев, доц. Александър Омарчевски, ст. ас. Светослав Риболов и др. На всички изказвам своята благодарност и възхищение за находчивото поставяне на темите, за умението да се общува богословски и за любовта към творчеството на о. Флоровски, както и за енергията и търпението, които са определящи в подобни по-продължителни начинания.
Така се ограничихме до една българска проява, но затова пък тя беше общобългарска, защото участваха колеги от различни университети, специалности и много свещеници – което е най-радостното за мене. Някои с доклади, а други просто се включиха в обсъжданията. Ще започна с отците – отец Ангел Ангелов („Св. София”) и отец Петър Петров („Св. Георги”, Горубляне), те са „обичайните заподозрени”, когато става дума за отец Флоровски, защото помагаха и помагат за издаването на съчиненията му на български език. Гост беше отец Добромир Димитров, свещеник в Русе и преподавател в Православния богословски факултет на ВТУ, игуменът на Поморийския манастир архим. Йеротей и други. Целия ден имаше свободни разговори по определени теми, без да се четат дълги доклади, и темите после се обсъждаха във формата на една свободна кръгла маса. Освен колегите от факултета присъстваха проф. Георги Каприев, проф. Калин Янакиев, проф. Нина Димитрова от института по философия в БАН, която беше най-сериозният участник през годината и човекът, който преведе най-голямата част от текстовете, включени в четвъртия том събрани съчинения, д-р Свилен Тутеков и доц. Димитър Попмаринов от Велико Търново. С много интересен доклад за софиологичните спорове между Булгаков и Флоровски се включи колегата Стоян Танев, преподавател в университет в Дания по иновационни технологии, магистър по богословие от Бостънския „Свети кръст”. Имаше и представителство на Софийската духовна семинария в лицето на преподавателя по Философия – Димитър Попов. Участие взе и голяма част от колегията (преподаватели и студенти) на БФ. Специално отбелязвам участието на доц. Емил Трайчев, доц. Иван Христов, доц. Любомир Тенекеджиев, доц. Александър Омарчевски, ст. ас. Светослав Риболов и др. На всички изказвам своята благодарност и възхищение за находчивото поставяне на темите, за умението да се общува богословски и за любовта към творчеството на о. Флоровски, както и за енергията и търпението, които са определящи в подобни по-продължителни начинания.За мене не само тази конференция, но цялата инициатива беше интересен опит да се провери дали наистина в България има сериозна аудитория за богословието на отец Флоровски и ми се струва, че, разбира се, в момента у нас има възраждане на богословския интерес, има вече оформени групи от привърженици на един или друг богослов, но поне в средите на Богословския факултет на Софийския университет най-много „почитатели” има отец Георги Флоровски.
- У нас като че ли няма традиция да се отбелязват по този начин годишнини на известни имена в православното богословие. В другите православни църкви почти всяка година минава под знака на една голяма инициатива, популяризираща делото на значима църковна личност. Например, в Румъния изминалата година беше посветена на кападокийското богословие и св. Василий Велики. На какво се дължи, според Вас, това – на недостатъчен богословски интерес или просто ни липсва опит в организирането на подобни прояви?
- Веднага искам да спомена и за нова инициатива. През тази година се навършват 20 години от убийството на отец Александър Мен и на 30 януари в Богословския факултет на СУ ще се проведе конференция, посветена на неговата личност и творчество. Ще бъдат изнесени доклади по определени въпроси, след което ще следва свободна дискусия. От иницативата за отец Георги Флоровски разбрахме, че е добре да има предварително зададени теми с двама водещи и да се изказват повече хора. В близките месеци сме планирали една среща-разговор по въпроса за интерпретирането на темата „Св. София – Премъдрост Божия” в православното богословие на ХХ в.
Според мене не става дума за липса на богословски интерес, макар че не бих го определил и като много силен. В България и особено в София има много хора, интересуващи се от богословие, но е много трудно да се организира такова нещо. При нас няма организиран екип, който на висше църковно ниво да се занимава с организирането на такива годишнини и други прояви. Нещата са импровизирани и зависят по-скоро от любовта на някого или група хора към определен богослов или светец. Човек трябва да отдели много време и да поеме риска от организирането на такава програма. Всеки си има някакви занимания, а годишнините като че се натрапват. Трябва навреме да се реагира и организацията да започне отрано. Това не е никак просто, особено когато нямаш ресурс. Имам предвид някаква група от хора, които имат трайни интереси и са готови постоянно да правят такива чествания и богословски инициативи.
- Вие познавате добре творчеството на отец Георги Флоровски – коя от неговите идеи кореспондира най-силно с актуалната църковна ситуация в България днес?
- Общо взето две са основните теми, с които се занимавахме през годината – темата за Църквата и за богословието. Но богословието, разглеждано не като едно сухо или школско, както го наричаме, научно занимание, а богословието като историческо свидетелство за Христос. В смисъл, че във всяка конкретна епоха богословието има свой начин, за да изразява истината за Христос. Това са двата главни въпроса, които занимават Флоровски във всичките му над 350 статии и студии. Като основна тема може да изведем начина, по който един християнски учен трябва да свидетелства за Христос и за Църквата. В богословски смисъл ми се струва, че в ситуацията в България това най-много липсва – адекватното свидетелство на християните. Като тук имам предвид свидетелството не само на богословите, но на християните по принцип. Другото е разбирането за Църквата. За отец Георги Флоровски в Църквата се вярва. Той много често споменава онова, което ние механично повтаряме в Символа на вярата, а именно: вярваме „и в една Свята, Съборна и Апостолска Църква”. Той много набляга на тази вяра. Тоест, Църквата не е една институция, от която имаш само респект, или някаква служебна, да не казвам властова структура, която очакваш да решава определени проблеми, а е нещо, в което се вярва, както се вярва в Бог Отец, Син и Светия Дух. Именно в България ми се струва, че липсва тази вяра – вяра в Църквата като „Тяло Христово”. Църква, на която Христос е глава и вярващите Негово Тяло.
И другото нещо, което кореспондира със ситуацията в България, е въпросът за утопизма – липсата на исторически реализъм. Идеята, че би могло да се осъществи идеалното общество, идеалната държава, идеалната благодатна Църква. Според отец Георги Флоровски това е невъзможно да се случи и всички общества, които вярват в тези неща, са далеч от истинското църковно общество. А в България има много утопия. Както по отношение на политическото и националното, така и в областта на църковното. Това е може би естествено, след като за две-три поколения е загубена здравата традиция, усетът, че Църквата е общност на такива, които се спасяват, а не общност от идеални хора. Липсва здравият църковен реализъм, за който призовава Флоровски. Затова ние постоянно имаме по-големи очаквания от реалните. Обикновено смятаме, че нещата ще се подредят от само себе си или пък че това ще стане много бързо. Това пък ни пречи да поставим основите на едно солидно възстановяване на Преданието днес - нещо, което би дало сериозни резултати напред в бъдещето. Последиците от последните десетилетия се оказват по-тежки и от най-мрачните предположения през 90-те години например. В България не само, че не е победен, но атеистичният ритуализъм на 70-е и 80-е години като че ли завоюва нови територии. Има необходимост от работа с всички поколения, а не непрекъснато да утопизираме по въпроса за веровото образование в училище. Така бихме постигнали някакви положителни резултати по-скоро. Друг е въпросът, как бихме могли да направим това – безспорно свидетелството трябва да бъде динамично, събитийно, действено, свидетелство на днешното време, с възможностите на днешния ден. Необходима е реставрация на християнската култура в България, днес като че ли такава не съществува. Разбира се, имам предвид не формалната, а съдържателната страна на съвременната българска култура.
- В българските църковни среди все още е популярно противопоставянето на т. нар. „руско богословие” с акцент върху консерватизма и на гръцката традиция, разбирана като по-отворена и либерална. Отец Георги Флоровски е сред богословите, които не се вписват в този двуполюсен модел. Как виждате мястото му в съвременното богословие на Православната църква?
- Много от съвременните на отец Георги Флоровски, а и днешни богослови в световен мащаб го наричат „вселенски протоиерей”, „вселенски богослов”, „вселенски отец”. Така е определян от отец Юстин Попович и от други негови събратя от времето на голямото православно свидетелство на руските богослови на Запад след Октомврийската революция. А що се отнася до наследството му можем да кажем, че една значителна част от новото гръцко богословие е изградено изключително върху Флоровски. Особено в Солун и в средите на по-старото поколение: Панайотис Христу, Йоан Зизюлас, Христос Янарас, а и по-младите богослови в солунската школа са изградили възгледите си изключително под влияние на неговото творчество. Същото може да се каже за сръбското богословие от отец Юстин Попович, през Атанасий Йевтич и техните ученици и последователи. Даже има един много интересен текст на отец Флоровски - „Дом отчий”, който за първи път излиза на сръбски. Отец Юстин е бил толкова впечатлен, че още преди тази статия да излезе в списание „Путь” в Париж, той я взима и публикува на сръбски. Тоест, от много отдавна Флоровски заема значително място в новото сръбско богословие. В България също са публикувани много негови текстове, част от които намериха място в четвъртия том от поредицата. У нас през 30-те и 40-те години има интерес към текстовете му, но след Втората световна война интересът не просто заглъхва, но и престават да го цитират, изключение прави само отец професорът Стефан Цанков. В следващите десетилетия се загубва вкусът към истинското богословие и се заменя с различни инициативи и теми за социална справедливост, мир, труд и т. н. Разбира се, че времето е изключително сложно и ако трябваше ние, съвременните богослови, да живеем в това време, резултатите биха били и по-печални. Но ние трябва да наричаме нещата с истинските им имена – през комунистическия период дълбинните теми на автентичното православно богословие бяха заменени с конюнктурни, политически коректни теми и въпроси. Отец Георги Флоровски пък винаги се занимава със същинското, с действителното, със случилото се, с историческото в богословието. И именно това е причината за прекъсването на тази традиция в българското богословие, подхваната през 20-те и 30-те години на миналия век, преди всичко академична богословска традиция, която дава добри плодове.
Но да се върнем отново към въпроса. Отец Георги Флоровски по никакъв начин не може да се нарече и типичен руски богослов. В един текст развивам тезата, че той е Одески богослов, новорусийски, но не е класическият руски богослов от академиите в Петербург или Москва. Така че той не се вписва в това популярно противопоставяне между руско и гръцко. А и то е по-скоро в областта на практическото богословие, на различните подходи в решаването на практически въпроси, където гърците притежават определено по-голяма харизма. Докато в областта на сериозното, същностното богословие руснаците са доста по-напред през последните два века. Въпреки кризите, въпреки революцията. Богословието е преди всичко дар, дар Божий.
- „А къде сме ние?” е популярен въпрос в социологическите анкети. И аз бих искала да Ви попитам: Богословства ли Българската църква днес? Какви са богословските послания, които тя изпраща към обществото?
- Не би могла да не богословства, защото богословието е езикът на Църквата и нейно свидетелство. Така че тя свидетелства по начина, по който може. Но на Църквата и на християните в България ми се струва, че им трябва още време. Трябва нещо да се изживее, надживее, да се натрупа опит. В Църквата като че всички са деца. Разбира се, че това е необходимо, защото не станем ли като тези малките... Може би това е едно от малкото неща, които правят положително впечатление на сериозните външни православни наблюдатели на християнския живот в България. За българската християнска среда обаче е характерна и наивността на незрелия човек, на детето. Така че имаме нужда от време за израстване, но то не трябва да бъде загубено за богословието. България има нужда от насищане с богословие. Иначе Църквата си свидетелства по начина, по който може. Вече има доста добри свидетели, ако мога така да се изразя, в лицето на свещеници, духовници, монаси и т. н. Да не говорим за многото миряни, които се занимават с това богословско свидетелство. Днес ситуацията е много по-добра от преди пет, от преди десет години, поне според мене, по отношение на богословското свидетелство.
- Богословието като наука извоюва ли си място на медиатор в модерното общество, предаващ на понятен език светоотеческото наследство на Православната църква?
- Според мене самото богословие е език. Светоотеческото наследство не се предава обаче само със словесни формули, а е по-скоро опит, както се изразява отец Георги Флоровски. Това е опитът, методът или умът на отците. Нещо, което се предава не само от богословието като наука, а от цялото църковно свидетелство. Така че богословието днес си създава език, на който да може да се предава това наследство и свидетелство. Но е много трудно, защото в момента в България съществува проблем с езика на богословието. От говоримия български език трябва да се създаде един богословски език. Имаме литургична традиция, която е на друг език, и в същото време е налице необходимост от свидетелство за Христос на един понятен език. Или ако си служим с исторически аналогии – на България й предстои, необходимо е едно богословско реформиране на езика, макар и не в мащабите на извършеното от Търновската книжовна школа. Имаме необходимост от това, необходимост, която е очевидна. Но не трябва да забравяме, че богословието не са само думи, то има и други начини и методи за изразяване на християнското свидетелство.
