Мобилно меню

4.4814814814815 1 1 1 1 1 Rating 4.48 (54 Votes)
isxr.jpgНа 22 март в столичния храм "Св. София" ще се проведе конференция на тема "София - Премъдрост Божия в православното богословие на ΧΧ век". С двамата организатори - преподавателя по църковна история от Богословския факултет в СУ "Св. Климент Охридски" д-р Павел Павлов и с доц. д-р Стоян Танев, преподавател в датския университет в Одензе, разговаряме за инициативата на храм "Св. София" и Софийския Богословски факултет.

Кое продиктува интереса ви към проблема за София, Божията премъдрост като тема на научна конференция?


Стоян Танев: Темата за София, Премъдрост Божия се яви по един съвсем естествен начин като продължение на годината, посветена на отец Георги Флоровски, която кулминира в конференцията, която се проведе на 23 Ноември, 2009 г., тук в Богословския Факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”. Конференцията предизвика значителен интерес както в България, така и в чужбина, и направи българските богослови съпричастни на множеството чествания по света на 30 годишнината от смъртта на отец Флоровски. Темата за София, Премъдрост Божия беше в основата на два от докладите на тази конференция, и в разговорите по време и след нея, почти единодушно, се оформи мнението за значимостта на темата и за необходимостта тя да се постави като обект на допълнителни богословски изследвания.

Павел Павлов: Това е тема, към която отец Георги Флоровски има значителен принос и то именно по време на престоя му в София. В този смисъл, планираната конференция ще допринесе допълнително за открояването на богословските му приноси и то в един до голяма степен български контекст. Нещо повече, както ще видим по време на конференцията, темата за Божията Премъдрост се явява като един вид катализатор на цялостната му богословска дейност. За съжаление, този принос като че ли остава завоалиран в детайлите на политическите и идеологическите междуособици в рамките на руската имиграция в Париж през втората четвъртина на 20 век. Следователно, един поглед към богословието на отец Флоровски от тази гледна точка би обогатил разбирането за неговия принос. И още въпросът за София, Премъдрост Божия е „камък за препъване”, това е въпрос за границата между философията и богословието, за това какво може един философ и какво не може и не бива да утвърждава един богослов, това е въпрос за отговорността на свещеника, на църковния богослов, който като философ може да утвърждава своето лично мнение и разбиране, но като духовник не може да налага своите теологумени като правила на вярата. Още, това е въпрос и за отговорността на църковната общност, която трябва да намери сили и да отграничи и разобличи изкривяването на Преданието, като да покаже на своя свещеник, бил той и Сергий Булгаков, че греши.  

Стоян Танев: На второ място, темата за София, Премъдрост Божия, до голяма степен определя динамиката на историята на православното богословие през 20-ти век, предопределяйки до голяма степен посоката и началната скорост на богословските търсения по това време. Защото, ако погледнем реално, именно в рамките на софиологичните спорове се изграждат такива православни богослови като самият отец Флоровски, но така също и като Владимир Лоски и отец Йоан Майендорф. Според думите на самия отец Майендорф, на практика почти всички богословски трудове на Лоски и отец Флоровски преди и по време на Втората световна война, явно или неявно, са насочени срещу софиологията. В този смисъл, патристичният синтез на отец Флоровски не може да се разглежда откъснато от софиологичните спорове. Нещо повече, целият акцент на Православното богословие през 20-ти век върху различието между Божиите същност и енергии и върху богословието на Св. Григорий Палама като цяло би следвало да се разгледа и във връзката му с православната реакция срещу софиологията. Оформянето на един такъв поглед може да се разглежда като един от оригиналните приноси на миналогодишните ни срещи и дискусии за отец Флоровски. Той е относително нов и, по редица причини, много актуален в момента. Един от аспектите на тази актуалност е богословската значимост на тематиката, защото в крайна сметка, въпросът за София, Премъдрост Божия, засяга една фундаментална за Православието тема - тази за реалността на взаимоотношението и единението между Бог и човек, и нейната директна връзка с учението за греха и спасението. 

Не става ли дума за богословски проблем от миналото, който вече е обговорен от редица авторитетни православни богослови?

Павел Павлов: Вярно е, че отделни аспекти на този проблем са решени и „изчистени” от автори като отец Георги Флоровски, Владимир Лоски, отец Иоан Романидис и др., но техните съчинения все още не са утвърдени – нито в академичното ни богословие, нито в църковната проповед. Както вече беше споменато, богословските дискусии по темата за Божията Премъдрост са не само централни за 20 век, но и едни от най-важните въпроси на Преданието на Църквата. Това е една тема, която ни връща в центъра на Паламитските спорове през 14 век, както и във времето на последователите на св. Григорий Палама – св. Филотей Кокин, св. Калист, св. Евтимий Търновски и всички негови ученици и последователи. Разбира се, подобна проблематика се разглежда още от св. Атанасий Велики, както и от св. Кападокийци. Очевидно за поставянето на подобни въпроси е необходим контекст и капацитет – прави впечатление, че в продължение на векове подобна проблематика не се разглежда нито на Изток, нито на Запад. От друга страна, тази тема се появява винаги когато след кризата има определено съживяване или, ако използваме думите на Булгаков – преход „от марксизма към идеализъм” и от там към богословие. В този смисъл този разговор още не се е случил в българското църковно-богословско и философско пространство. В дълбочина преодоляването на софиологията (поне тази на Соловьов, Флоренски и Булгаков) би утвърдило нашата вяра в Сътворението и изкупителното дело на Господ Иисус Христос. В този смисъл разговорът за Божията Премъдрост е разговор изобщо за мястото на Христологията в богословието на Църквата и още, че само чрез историческия опит може да схванем тварността на творенията и вечността на Божия промисъл, като блага воля за творение.

Стоян Танев: Всъщност, актуалността на богословските аспекти на софиологичните спорове се определя и именно от това, че тук става дума не просто за една от многото теми, допринесли към това което днес наричаме Православно богословие в един определено важен, но все пак единичен и откъснат момент, в историята на православното богословие на 20-ти век. Истината е, че темата е актуална в буквалния смисъл на думата. Тази актуалност има различни аспекти. Един от тези аспекти е свързан с това, че в момента някои от модерните западни (в това число и някои англоезични православни) богослови проявяват видим интерес към философските и богословските трудове на Булгаков. Това до голяма степен се дължи на съвсем скорошния превод на най-важните книги публикувани от него. Причините за този интерес обаче са повече и то много интересни. За съжаление повечето от тях не са от богословски характер. В този смисъл част от задачата на конференцията ще бъде именно обсъждането на тези причини и разграничаването на чисто богословските от чисто контекстуалните и не-богословските такива.

Павел Павлов: Един друг аспект на актуалността на темата се дължи на това, че към Булгаков се проявява интерес и от страна на типично руските и украински богословски среди, който може да се обясни с напълно разбираемата чисто национална близост на личността на Булгаков, но така също и с текущите процеси на национално-богословска само-идентификация на богословите в Русия и Украйна в настоящите пост-перестроечни времена. При всички положения, един такъв нарастващ съвременен интерес към Булгаков изисква от всяка една самоуважаваща се богословска колегия като нашата да вземе отношение. И сме убедени, че в последните няколко години, работейки отблизо с някои от нашите колеги от философския факултет, ние успяхме да създадем един изследователски капацитет, както по отношение на творчеството на отец Георги Флоровски, така и по отношение на историята на Исихазма и богословието на св. Григорий Палама, които в момента представляват база за богословското обговаряне и осветляване на един такъв актуален въпрос.

Може би е нормално да има интерес към една подобна тематика от страна на съвременните православни богослови. Но на какво според вас се дължи интересът към Булгаков и софиологията от страна на съвременните западни богослови?

Стоян Танев: Отговорът на този въпрос може да бъде представен на няколко различни нива. На първо място, отец Сергий Булгаков се оказва действително един много плодовит автор, който поставя актуални за времето си, и както стана дума по горе, вечни теми за реалността на взаимоотношението между Бог и човек, за смисъла на Въплъщението и на Спасението. Може би и до днес се броят на пръсти православните богослови, публикували толкова много. На второ място, той определено се възприема като богослов, който успява да изгради един стил, който се характеризира с честна, уникална и силно привлекателна за западния ‘вкус’ комбинация от философия и богословие. Със стила и дълбочината си този тип философско богословие достига до дълбочини и прозрения, които надминават по обхват подобните нему западни опити, като например тези на Хенри де Любак и Ханс Урс фон Балтазар. Изглежда че именно това ‘повече’ е онова, което го прави силно привлекателно за пост-модерното западно богословие. В същото време, благоприятното възприятие на това ‘повече’ се проявява на фона на една доста близка на Запада томистка терминология. На трето място, интересът към Булгаков би могъл да се обясни на една качествено различна плоскост, а именно – различията и динамиката на съвременния диалог между Източното и Западното Християнство. По всичко изглежда, че историческите, културните, богословските и църковните различия между двата клона на съвременното християнство са достатъчно големи, за да направят възможността за техния съвременен диалог и тяхното взаимно преоткриване реална и ефективна. В този смисъл изглежда, че философското богословие на Булгаков предоставя на западните богослови една прекрасна възможност за плодотворно ангажиране с една типично православна богословска проблематика, а така също, и един безопасен ‘вход’ към богатствата на византийската богословска мисъл. Тази възможност се базира на факта, че богословието на Булгаков, макар и да представлява неотделима част от един романтичен период на православното богословие през 20-ти век, в същото време, стои настрана от него. В този смисъл, личността на Булгаков е достатъчно ‘руска’, за да не може да се разглежда отделно от православната богословска аудитория, и в същото време, достатъчно уникална и своеобразна, за да бъде разглеждана на нейната граница или пък напълно отделно от нея.
 
Добре известен е един интересен факт в личния живот на Булгаков, според който малко след завръщането му към вярата, за кратък период от време, той е бил почти готов да приеме римокатолицизма. По- късно в своята кариера той също така става известен с проповядването на възможността за общо причастие между Православната и Англиканската църкви – нещо, което е било посрещнато с недоумение, както от останалите православни, така и от самите англикани. В резултат на това сериозното ангажиране на западните богослови с едно такова ‘гранично’ по характер православно богословие би могло да се разглежда като интересно предизвикателство, но не и като един вид отклонение от Западното богословско наследство и неговите основополагащи изходни позиции. На четвърто място, към всичко това можем да добавим и естествената за всеки съвременен човек чувствителност и съпричастност към драматичната съдба на един честен в своите житейски вдъхновения, философска дълбочина и духовни лутания интелектуалец.

Осмислянето на втората ипостас на Св. Троица като Премъдрост Божия е широко разпространено в традицията на Византия и в руското православие. Едни от най-емблематичните за руската църковна история храмове са посветени на Божията Премъдрост. Колко разпространена е била тази традиция по българските земи?

Павел Павлов: Има разлика обаче между храмовете, посветени на Божията Премъдрост на Балканите и Мала Азия и тези в Русия. Първите са посветени изключително на Господ Иисус Христос, Който исторически проявява божествената природа тук на земята, във времето. Докато вторите, особено след 16 век все по-често се посвещават на св. Богородица. За това се появява и необходимостта от изграждането на храм, посветен на Христа Спасителя. Може би преход от източно-римската към по-сетнешната руска традиция е храмът „Св. София” в Киев. По българските земи също има такива храмове, те са емблематични и украсяват важните градове: София (4 век), Несебър (6 век), Охрид (11 век), Сливен, също в Солун (5 век). Някак си не подобава храм, посветен на Божията Премъдрост да бъде изграден в провинциално или периферно място. Но да се върнем на причините за предстоящата конференция. Един от нашите водещи мотиви за провеждането на конференция, посветена на темата София, е и това, че нашият град, нашата столица носи името на Премъдростта. Също така, нашият храм „Св. София”, където възнамеряваме да проведем конференцията, е най-старата запазена християнска църква по българските земи. Тази конференция е плод на нашия общ стремеж да свържем храма на Премъдростта, с академичния храм на знанието, какъвто е Университетът. Всъщност от няколко години сътрудничеството между двата храма дава свите плодове и като инициативи, и като текстове, надяваме се и като богословско свидетелство в сложното съвремие. 

Кога празнуват църквите, носещи името на Св. София - Божията премъдрост?

Павел Павлов: Това е един интересен въпрос. В Източната римска империя, както на Балканите, така и в Мала Азия, празникът на тези храмове се свързва обикновено с датата на освещаването, като това са Господски празници или близки до тях дни – Рождество Христово, Преображение, Възкресение. Храмовата икона на някои места, в по-ново време, е посветена също и на Св. Троица. Вече споменахме, че в Русия, свързвайки Софията със св. Богородица, храмовият празник е или на Успение, или на Рождество Богородично. Интерес представлява историята на празника на нашия храм. През 30-те години на 20 век Софийският митрополит Стефан полага усилия възстановеният храм (през османския период той е джамия) да чества своя празник на Благовещение, като за целта се създава специална храмова икона, която изобразява във вертикал Св. Троица и в хоризонтал Благовещение – св. Богородица и Архангел Гавриил. Можем да кажем, че това е българският иконографски принос на 20 век. Това ни даде повод да направим нашата конференция именно в навечерието на Благовещение. Трябва да споменем и това, че през тоталитарния период, в непрекъснатия стремеж на властта да заличава и смесва празници, да сменя дати и да създава нова социалистическа празничност, беше променен и храмовият празник – 17 септември, св. София и трите и дъщери Вяра, Надежда и Любов. Днес, с възстановяването на благолепието на храма постепенно се възстановява и автентичната празничност – на Господските празници Рождество и Преображение, както и тържественото честване на Благовещение, като начало на Боговъплъщението.

Стоян Танев: Накрая искаме да поканим всички, които проявяват интерес към православното богословие и конкретно към проблематиката на конференцията, на 22 март в храм „Св. София”, където след утринното богослужение ще бъде открита нашата конференция. Успешно пътуване през Св. Четиридесетница!

                                                                                     ***

Стоян Танев е възпитаник на Софийския Университет и завършва специалност физика през 1989 г. В годините между 1990 и 1995 работи върху докторската си дисертация по нелинейна вълнова оптика. През 1996 г. заминава за Отава, Канада, където преминава през едногодишна пост-докторска квалификация в Университета на Квебек в Хъл, в областта на оптичното компютърно моделиране. От 1997 до 2005 г. работи за различни фирми от технологичната индустрия в Отава като едновременно завършва инженерната магистърска програма по управление на технологични иновации в Университета Карлтън, след което, през 2006 г. се присъединява към същата тази програма като преподавател. От август 2009 г. е доцент по интегративен иновационен мениджмънт в Южния датски университет в Одензе, Дания.

Интересът му към Православното богословие се заражда през 1998 г. под духовното ръководство на отец Максим Лисак, предстоятел на църквата Христос Спасител в Отава и един от учениците на отец проф. Георги Драгас, преподавател във Висшето гръцко училище по Православно богословие „Светия Кръст” в Бостън, САЩ, и Доктор хонорис кауза на Софийския Университет. В резултат на този си интерес Стоян Танев се присъединява като външен студент към програмата по Източно християнство в Университета „Св. Павел” в Отава, а от 2005 г. и като редовен студент в Магистърската програма по Православно богословие във филиала на Университета Шеербрук в Монреал, в която отец Георги Драгас също преподава. Стоян Танев завършва програмата по Православно богословие през юни 2009 г., като защитава магистърска теза на тема: „Понятието за енергия в Православното богословие и във физиката”. Ръководител на дипломната работа е отец проф. Георги Драгас, а научен консултант доц. Александър Омарчевски, ръководител на катедра Историческо и систематично богословие в Богословския факултет на Софийския университет. В процеса на изследователската си работа Стоян работи в тясна връзка с проф. Георги Каприев от Философския факултет на Софийски Университет и доц. Иван Христов от Богословски факултет. Голяма част от дипломната му работа е публикувана в списанието „Логос” за Източно християнски изследвания, издавано от Университета „Св. Павел” в Отава, Канада.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9u9 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики