Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (24 Votes)

elimage1Кой е Мелхиседек, за когото се говори в апостолското послание от неделния ден (Евр. 6:13-20)

Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, думайки: „наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа“. И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието. Човеците се кълнат в по-горен от себе си и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва, та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.

В Послание до евреите много често Христос е наричан архиерей „по чина Мелхиседеков“.[1] Кой е този Мелхиседек и каква връзка има той с Христос?

В Глава 14 на кн. Битие е описана войната[2] между различните царе на Палестина. След една битка бил пленен Лот, племенникът на Авраам. Когато Авраам чул, че Лот е пленен, той събрал всички свои роднини и през нощта нападнал враговете, победил ги, като, разбира се, освободил Лот. Когато се връщал като победител, го срещнал един тайнствен човек на име Мелхиседек. Мелхиседек бил цар и свещеник. Цар на гр. Салим и свещеник на Всевишния Бог. Мелхиседек благословил Авраам, дал му хляб и вино и му казал: „Благословен си, Аврааме, и благословен е Бог, Който предаде в твоите ръце враговете ти“. Авраам дал като дар на Мелхиседек една десета от плячката си.[3]

Мелхиседек имал много прилики с Христос. Той е образ на Христос. Предобраз на Месия. Нека разгледаме някои от тези прилики.

Не се споменават нито бащата на Мелхиседек, нито майката. Той е без баща, без майка, без родословие.[4] Но и Христос е без баща и без майка, и без родословие. Той е без баща на земята, без майка на небето,[5] „рода Му кой ще обясни?“.[6]

Името Мелхиседек означава цар на правдата.[7] А Христос е слънцето на правдата.[8]

Мелхиседек бил цар на гр. Салим. Салим означава мир.[9] А Христос е мир,[10] „който надвишава всеки ум“.[11]

Мелхиседек бил свещеник. Бил помазан с елей. А Христос е помазан със Светия Дух.[12] Свещенството на Христос извира от Неговата божественост. Освен това Мелхиседек дал на Авраам хляб и вино. Едни тълкуватели казват, че принесъл жертва за Авраам хляб и вино, а други твърдят, че му дал да яде хляб и вино.[13] А Христос отдаде тялото и кръвта Си за нас. Христос стана жертва за нас, но едновременно с това ни даде тялото и кръвта Си като небесна храна за нашата душа. Не изглежда Мелхиседек да е вършил много свещенодействия, освен едно. И Христос се жертва един път, беше разпнат и възкръсна. Предаде Себе Си един път „в жертва завинаги“.[14]

Действително божествената Литургия е събитие, което надхвърля мястото и времето. Обгръща земята и небето. Христос е Първосвещеник и на земния, и на небесния жертвеник. Тялото на Господа, което се пренася в жертва на св. Престол, е същото Тяло, което е отдясно на Отца на Небето.

Христос продължава да служи в небесния жертвеник и да свещенодейства нашето спасение. Да посредничи за нас пред Своя Отец. Съединява вярващите със Себе Си и чрез Себе Си с Бога. Самият Христос като човек влезе в Царството Божие и може да въведе там и останалите.

Нека Го помолим да вземе и нас със Себе Си в Царството на Своя Отец, освещавайки ни със Своята благодат като велик Първосвещеник.

* Проповед от книгата Словото на апостолите, издание на Варненска и Великопреславска св. митрополия (бел. ред.).

[1] Евр. 6:20.
[2] Бит. 14:1-17.
[3] Бит. 14:18-20: „… и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, – той бе свещеник на Бога Всевишни, и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята; благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко“.
[4] Евр. 7:3: „Без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, – пребъдва завинаги свещеник“; срв. св. Атанасий Велики, „Защо Мелхиседек е наречен без баща, без майка, без родословие“ – В: PG 28, 529BC: „Тъй като никой от рода на Мелхиседек не останал на земята, затова той е наречен без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дните, нито край на живота; подобен на Божия Син, остава свещеник вовеки; обикнах го, както обикнах Моя Син, понеже спази заповедите Ми и ги спази вовеки. За да не се стори на някого, че той няма начало на дните си, защото никой не знае кога се е родил, нито родословието му, нито баща му, нито майка му, затова е наричан „без баща, без майка и без родословие“, а затова, че е благоугодил на Бога, остава завинаги свещеник“.
[5] Св. Йоан Златоуст, „Беседа относно думите „Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше“ и за Мелхиседек“ – В: PG 61, 741: „Защо няма родословие на Мелхиседек? Защото Мелхиседек бил предобраз на Христос и носил образа на Христос. Затова Св. Писание пропуснало бащата и майката и разказва за него без родословие, защото в него, като в образ, ние виждаме Христос, Който наистина е без баща и майка и без родословие. Христос е без баща на земята по плът и без майка на небесата по Дух, по божество“.
[6] Ис. 53:8 и Деян. 8:33.
[7] Евр. 7:2: „… който по значение на името си първом е цар на правда“.
[8] Мал. 4:2: „… ще изгрее Слънцето на правдата, и изцеление ще има в лъчите Му“; срв. тропара на Рождество Христово, гл. 4: „Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изгрева от висините. Господи, слава на Тебе!“.
[9] Евр. 7:2: „… после и цар на Салим, сиреч, цар на мир“.
[10] Кол. 1:20: „… чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му“; срв. св. Йоан Златоуст, „Тълкувание върху Послание до евреите“ – В: PG 63, 97: „А след това (е наречен) и цар на Салим – от името на града, т. е. цар на мира, защото „салим“ това означава. Това пак се отнася до Христос, защото Той ни направи праведни и умиротвори всичко на небето и на земята. Кой от хората е цар на правдата и мира? Никой, освен нашия Господ Иисус Христос“.
[11] Фил. 4:7: „Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса“.
[12] Лука 4:18: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза“.
[13] Αρχιμ. Ιωήλ (Γιαννακοπούλου), Ἡ Παλαιά Διαθήκη κατὰ τοὺς Ο΄, τ. 1, Θεσσαλονίκη: εκδ. „ΛΥΔΙΑ“ 1986, σ. 124: „Според едните Мелхиседек предложил хляб и вино, за да подкрепи изморената войска на Авраам. Други обаче – и те са отците на Църквата – тълкуват израза „свещеник на Всевишния“, че предлагането на хляб и вино е било всъщност принасяне на жертва за победата на Авраам. Следователно хлябът и виното тук са предобраз на безкръвната жертва на Христос, на божествената Евхаристия“; срв. св. Климент Александрийски, Стромати (Слово 4) – В: PG 8, 1369B: „Даде хляб и вино като осветена храна, като образ на Евхаристията“.
[14] Евр. 10:12: „Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу“.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/89rxc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин