Сръбското правителство предприе законодателни стъпки за създаването на православния университет „Св. Сава“, който ще бъде учреден от Сръбската православна църква и може да има за съучредител самата държава. Проектът предвижда бюджетно финансиране и студенти, обучавани за сметка на държавата, но към края на август все още няма официално обявени факултети, специалности, академична програма или преподавателски състав. Инициативата за него беше обявена през април т.г. с подписването на меморандум между правителството и Сръбската църква на фона на продължаващите студентски протести в страната (тук).
На 20 август 2026 г. сръбското правителство внесе в Народната скупщина проект за изменение на Закона за църквите и религиозните общности. Законопроектът все още се намира в парламентарна процедура. На 24 август той беше разгледан и одобрен по принцип от парламентарната Комисия за правата на човека, малцинствата и равнопоставеността на половете.
Предлаганият нов член 35а на закона изрично предвижда Сръбската православна църква да създаде „особен университет“ като висше училище с „особено обществено значение“, като мотивът е историческата роля на Църквата в развитието на образованието, науката и културата и в съхраняването на „духовната и националната идентичност на сръбския народ и Република Сърбия“. Заедно със СПЦ съучредител може да бъде физическо или юридическо лице, включително Република Сърбия.
Проектът отива значително по-далеч от предоставянето на право на Църквата да създава университет. Той предвижда висшите училища на СПЦ да могат да получават средства от републиканския бюджет за акредитирани програми, като правителството ще определя и броя на студентите, чието обучение ще бъде заплащано от държавата. Законът допуска още създаване на научноизследователски организации и тренировъчни центрове, включително за дуално обучение и сътрудничество с бизнеса, които също могат да бъдат финансирани с бюджетни средства.
Предвидено е и едно облекчение в процедурите: висше училище, основано от СПЦ, няма да бъде задължено при първоначалната и последващите акредитации да представя доказателство за учредителен капитал или банкова гаранция. Това не означава освобождаване от самата акредитация, учебните програми трябва да бъдат акредитирани според общия ред, но премахва едно от финансовите изисквания към учредителя.
Идеята за университета беше официализирана по-рано т.г., когато в Сръбската патриаршия патриарх Порфирий и премиерът Джуро Мацут подписаха меморандум за сътрудничество по създаването на Сръбски православен университет „Св. Сава“. На церемонията присъстваха президентът Александър Вучич и министърът на образованието Деян Вук Станкович. Тогава президентът Вучич очерта изключително амбициозна визия: богословското образование на бъдещите свещеници да бъде поставено „рамо до рамо“ с обучение по медицина, право, природни и технически науки и изкуства.
Все още обаче няма публикуван списък на специалностите или окончателен състав на факултетите. Не е обявен и преподавателски корпус. Сръбските държавни и църковни власти досега не са дали конкретен отговор кои висши училища ще образуват първоначалното ядро на университета. В публичното пространство най-често се споменава Православният богословски факултет на Белградския университет. Въпросът е дали той ще бъде изваден от състава на най-стария държавен университет и прехвърлен към „Св. Сава“. Като възможен втори компонент се посочва новосъздаденият Факултет по сръбски изследвания в Ниш, а като трети – факултетът „Деспот Стефан Лазаревич“, наследник на църковната академия за изкуство и консервация. Последният обаче в момента е част от частния университет „Сингидунум“. Всичко това са само обсъждани варианти, а не на официално обявена структура на „Св. Сава“.
Министърът на образованието Деян Вук Станкович защити по-широкото включване на Сръбската църква в образователната система. На 26 август той заяви, че ще се бори за „възстановяване на ролята на СПЦ в образователната система на тази страна“, като свърза проекта и със стремежа да се засили изучаването на сръбската традиция, култура, език и история. По-рано той говореше за Църквата като за възможен „духовен ориентир“ на новата академична институция. Това подсказва, че поне в първия етап „Св. Сава“ вероятно ще има силно богословско и хуманитарно-идентичностно ядро, независимо от дългосрочно заявените намерения за медицина, право и технически науки.
Най-сериозните критики са насочени към специалния статут на СПЦ. Законопроектът най-напред дава на всички църкви и религиозни общности право да създават висши училища, но след това отделен член урежда конкретно университета на Сръбската православна църква и възможността държавата да бъде негов съучредител и на практика да го финансира от бюджета.
Авторите на законопроекта са включили изрична разпоредба, че „особеното обществено значение“ на православния университет не засяга равноправието на другите религиозни общности. Критиците обаче питат дали същите финансови и институционални възможности биха били предоставени например на Католическата църква, Ислямската общност или други регистрирани вероизповедания.
Критики предизвика и начинът на прокарване на закона. Правителството поиска той да бъде приет по спешна процедура, като официалният мотив е, че забавянето би могло да причини „вредни последици за работата на църквите и религиозните общности и техните институции“. Част от опозицията и представители на академичната общност питат какви точно биха били тези вредни последици и защо толкова съществена промяна в сферата на висшето образование се прокарва чрез Закона за църквите и религиозните общности, а не след по-широка образователна и обществена дискусия.
Причината за напрежението е настоящият политически контекст в Сърбия, където университетите и студентските движения се превърнаха във важен център на обществена критика към властта. Поради това цъковно-държавният университет „Св. Сава“ се разглежда като опит да се изгради алтернативен академичен център, институционално и политически по-близък до държавното и църковното ръководство.
