Антиохийският патриарх Йоан X прие в патриаршеската си резиденция в Дамаск Олег Барциц, ръководител на външнополитическото ведомство на непризнатата Абхазия. Срещата привлече вниманието на грузинските медии не само заради политическия ѝ характер, но и заради използваната от Антиохийската патриаршия официална терминология – Абхазия е представена като „Република Абхазия“, а Барциц като неин „министър на външните работи“. Абхазия е призната като независима от Грузия държава само от Русия и под нейно влияние от Сирия, Никарагуа и Венецуела.
Срещата се е състояла на 25 август в Дамаск. Според съобщението, разпространено от Антиохийската патриаршия, патриарх Йоан X е приел Олег Барциц заедно с придружаваща го „министерска делегация“. Грузинското издание Tabula отбелязва, че Антиохийската патриаршия използва названието „Република Абхазия“ и официалната държавна титла „министър на външните работи“, без уточнението, че става дума за непризната от международната общност власт в грузинската сепаратистка област.
Според официалното съобщение на абхазките власти разговорът между патриарх Йоан X и абхазката делегация е преминал в „топла и съдържателна атмосфера“, като особено внимание е било отделено на „многовековните християнски връзки“, определени като основа за развитието на духовен диалог, взаимно разбиране и уважение. Посочва се още, че Йоан X и Олег Барциц са подчертали ролята на Църквата за укрепването на мира и съгласието и за съхраняването на традиционните духовни и нравствени ценности. На патриарха са били подарени възпоменателна монета и книга за Абхазия.
Случаят обаче е особено чувствителен от църковна гледна точка. Абхазия е част от каноничната територия на Грузинската православна църква и принадлежи към Цхум-Абхазката епархия. Самата Антиохийска патриаршия не е признавала отделна „Абхазка православна църква“ или промяна на тази канонична принадлежност.
Срещата от август 2026 г. не е първият подобен случай в отношенията между Антиохийската патриаршия и властите в Сухуми. На 18 май 2021 г. патриарх Йоан X прие в Дамаск тогавашния абхазки лидер Аслан Бжания. И тогава в официалната информация на Антиохийската патриаршия той беше представен като „президент на Република Абхазия“. Абхазката делегация посети и катедралния храм „Успение Богородично“ в Дамаск, където Бжания запали свещи за „мира и благоденствието на двете страни“.
Тогава реакцията на Грузинската патриаршия беше отрицателна. Ръководителят на нейната служба за връзки с обществеността протойерей Андрия Джагмаидзе определи приемането на Бжания от Антиохийския патриарх като „странен факт“ и „негативно явление“. Той съобщи, че Грузинската патриаршия ще реагира, но преди това е необходимо да бъде осъществен контакт с Антиохийската църква и да бъдат изяснени подробностите около случая. И през 2021 г., и сега Антиохийската патриаршия използва спрямо представители на Сухуми терминология, предполагаща държавна субектност на Абхазия, въпреки че в църковно отношение признава областта като част от каноничната територия на Грузинската православна църква.
Към момента на първите публикации за срещата Грузинската патриаршия не беше излязла с официална позиция. Tabula съобщи, че е потърсила коментар от Патриаршията. Предвид реакцията от 2021 г. и особената чувствителност на въпроса за Абхазия за Грузинската църква, евентуална официална реакция от Тбилиси би имала значение не само за двустранните отношения между двете поместни църкви, но и за принципния въпрос доколко една православна патриаршия може в официалната си комуникация да използва политически титли и държавна терминология, които засягат каноничната територия на друга поместна църква.
Към 30 август Грузинската патриаршия не е оповестила официална позиция по срещата на Антиохийския патриарх Йоан X с представителя на де факто властите в Абхазия Олег Барциц. Не е известен и публичен коментар на член на грузинския епископат по случая.
Особено чувствителен е случаят и на фона на позицията, която новият Грузински патриарх Шио III заяви по абхазкия въпрос непосредствено след избирането си. На 23 май 2026 г., когато Грузинската църква отбелязва паметта на св. ап. Симон Кананит и т.нар. „Абхазетоба“, патриархът, който носи и титлата митрополит на Бичвинта и Цхум-Абхазия, се помоли за „голямо помирение с нашите братя абхази и осетинци“, за възстановяване на вековната братска любов, за териториалното обединение на страната и завръщането на бежанците по домовете им, така че грузинци, абхази и осетинци отново да живеят „в една голяма, мирна и силна държава“. Шио III определя войната като „страшна братоубийствена война“ и избягва конфронтационен език спрямо самите абхази, но същевременно позицията му не оставя съмнение, че той разглежда Абхазия като част както от Грузия, така и от каноничната територия на Грузинската православна църква. Само две седмици по-късно, на 4 юни, пред патриарха официално са поставени и конкретните църковни проблеми в Абхазия и другите контролирани извън Тбилиси територии: ограничаване на религиозната свобода, преследване и възпрепятстване на Грузинската православна църква, ограничения върху богослужението, посегателства върху храмове и заличаване на грузинската културна идентичност в тях. За тези проблеми Шио III е информиран от председателя на грузинската Държавна агенция по въпросите на религията Заза Вашакмадзе, като срещата е официално отразена от Патриаршията.
