Предлагаме на читателите на Двери да се включат в една интересна дискусия: Как би трябвало да изглежда църковният календар на Българската патриаршия? Църковното календарче, по което сега е организиран празничният богослужебен живот на нашата Църква, съдържа не малко грешки, наслоявани и преписвани с времето. То не е било предмет на обсъждане на специализирана синодна комисия с широко участие на богослови и други специалисти. Затова публикуваме "църковния календар" на нашия читател Георги Пърликов, който се е постарал да сравни църковните календари на различните поместни православни църкви. С черно са отбелязани имената, включени в църковния календар на БПЦ, а в курсив - неканонизирани, но почитани като свети личности.1. Преп. Мария Египетска. Св. свщмчк Аврамий Български. Преп. Евтимий от Суздал. Прав. Ахаз. Мчци Геронтий и Василид. Преп. Макарий Изповедник, игумен на Пелитската обител. Преп. Геронтий, Печерски канонарх
2. Преп. Тит Чудотворец. Мчци Амфиан и Едесий. Мчца Теодора девица. Мчк Поликарп
3. Преп. Никита изповедник, игумен на Мидикийската обител. Св. свщмчк Никита Серски. Мчци Елпидифор, Илирик, Дий, Витоний и Галик. Мчца Теодосия девица. Икона МБ “Неувядаемый Цвет/Неувяхващ Цвят”. (Преп. Йосиф песнописец.)
4. Преп. Йосиф песнописец. Преп. Георги Безмълвник в Малея (Mountain). Св. Зосима Палестински. Мчца Фервута девица, сестрите й и слугините й. Св. свщмчк Никита Сярски. Преп. Иосиф Многострадални, Печерски. Преп. Зосима Ворбозомски. St Tigernach, Hierarch - игумен на Clones.
Всемилостивият, но и всеправеден Бог, Който промишлява както за царства и народи, така и за всеки отделен човек, никога не е оставял, не оставя и сега без Своята човеколюбива грижа и нашият православен български народ. Когато той е вървял здраво и неотклонно по Неговите пътища и е пазел заповедите Му, тогава се е и радвал на Неговите щедри благословения и е пребъдвал в мир и всяко благоденствие; когато пък е потъпквал святата Му воля и се е предавал на всякакви грехове и беззакония, смирявал го е с крепката Си десница и е допускал да го владеят друговерци и другородци, докато не се покае и завърне отново при Него.
Много са подвизавалите се по българските земи светци, които от векове тачим и призоваваме и чиято памет e отбелязана в календара. Но Господ почита с венци не само страдалците от първохристиянските времена, а и ония, що са много по-близо до нас по време и по място и са изтърпели гонения и мъки не по-малки от древните. Ние знаем за тях от историята, ала не историята е тази, която ще ни приобщи към жертвената трапеза, която ще ни събере в храма и която ще ни укрепи във вярата. Знаците на светостта ни се дават свише, но е необходимо и нашето участие, нашето „Да бъде, Владико!”, едно друго познание, та да изтръгнем светостта от дълбината на забравата, да бъдем причастни към нейния път, да разказваме за нея и да свидетелстваме за чудесата й.
Списъкът на почитаните от древната Църква светци се е състоял в основата си от мъченици – хора, доброволно принесли себе си в „жива жертва”, свидетелствайки така за славата и светостта Божия. Ето защо, още през 2 в. в църковните извори могат да се открият свидетелства за празнуване – редом с дните за спомняне на евангелските събития – и на дни на памет на мъченици. За броя на светците на Църквата в периода до Вселенските събори може да се съди по съхранилите се календари, мартиролози и менолози. Най-древните от тях – мартиролозите от 3-4 в. – в основната си част са преведени от латински съдебни протоколи, от т. нар. Acta Proconsularia
