Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)
Доростолски митрополит ИларионПреподобните монаси на Рилския манастир знаят добре Завета на основателя на манастира, съобразяват се с него и често се хвалят с мъдрите му отечески наставления. Знанието на тоя Завет е от полза за всички.

Когато човек се зачете в Завета на Рилския светец, не може да не се удиви на всестранните му познания на Свещ. Писание и наставленията, които той дава в своите завещания към монасите. Те са затрогващи, израз на отеческа загриженост на едно сърце, пламтящо от любов към своите чеда – слова на голям духовен учител-педагог. Зачетем ли се в тоя Завет, мило ще зазвучи в душите ни неговият глас.

Ето някои извадки от тоя Завет. Завещанието почва така:

Св. Йоан Рилски“Аз, смиреният и грешен Йоан, който нищо добро не съм направил на земята, като дойдох в тая Рилска пустиня, не намерих човек в нея, а само диви зверове и непроходими дебри. И сам се заселих в нея със зверовете, нямащ ни храна, ни покрив, но небето ми беше завивка и земята - постеля, а билките – храна. Но благият Бог, заради любовта към Когото презрях всичко, и глад, и жажда претърпях, мраз и слънчева жега и телесна голота, не ме остави тъй до край, а всичкия ми недостиг запълни обилно като благоутробен и чедолюбив отец...”

И като споменава, че много са благодеянията Божии към него, дадени му свише, счита, че скоро ще дойде краят му, затова възжелал да остави на своите духовни чеда “отеческо завещание”, както мирските бащи оставят на чедата си “земно наследие” - сребро и злато и други имущества, да не забравят и те неговото завещание.

“Зная аз, пише той, възлюбени в Господа чадца мои, зная добре, че вие още не сте утвърдени в монашеския живот като новоначални. Но не се бойте, защото Божията сила в немощ се проявява. Ето защо намислих да ви пиша това грубо и несъвършено  завещание, което да имате винаги в паметта си, за да укрепвате телом и духом в Господа и да преуспявате в добродетелите със страх Божий ...”

Първо преподобният светец им завещава да пазят светата вяра “непорочно, несмесвайки я с никакви злославия” и да спазват това, което са научили от него.

Втори завет – да се пазят от “змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всички злини”, по думите на апостола. То е “второ кумирослужение”.  “Богатството на монаха е не сребро и злато, а съвършено нестяжение и смирение. Това не казвам от себе си, пише той, а са Христови заповеди”. "Златото и среброто монаху е твърде враждебно и като змия гризе тоя, който го има”.

“И мене, когато дойдох в тая пустиня, лукавият враг със сребролюбието искаше да ме изкуси. Пратил ми беше благочестивият цар много злато, което като видение в името на Господа отблъснах. Помислих, че е дяволска злохитрост; не го приех, а възвърнах на изпратилия го. Тъй се избавих от козните на лукавия..., затова и вие нищо такова не пожелавайте, защото небесният ни Отец знае, какво ви трябва, преди да го поискате и няма да ви остави от нищо  лишени.”

Сетне в Завета се говори за прояви на стремеж към първенство и дава съвет за смирение.

Успение на св. Йоан Рилски“Не гледайте да бъдете любими на земни царе и князе и да се надявате на тях, изоставили Небесния Цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да войнствате не против плът и кръв, а против миродържителя на тъмнината на тоя век. Но и пророк Йеремия ни застрашава, като казва: “Проклет човек е тоя, който се надява на човек” и като изрежда злините, напомня: “Блажен е този човек, който се надява на Господа”. “Не казвайте: какво ще ядем или какво ще пием, или с какво ще се облечем, защото всичко това търсят езичниците” и напомня думите на Господа: “Погледнете на небесните птици как не сеят и не жънат, и не събират в житници, и небесният ваш Отец ги храни”. Вие не сте ли повече от птиците? Един път излезли от света, не се връщайте отново ни телом, ни умом, защото никой, който е турил ръка на ралото и гледа назад, не ще бъде насочен към царството небесно. Но и апостолът учи: “задното като забравяш, гледай напред”. И като им напомня, че са презрели всичко заради Бога, насочва погледа им напред към “Подвигоположника нашия Господ Иисус Христос, преблагия наш Бог”, сподобил ги да понесат благия Му ярем, “защото игото Му е благо и бремето леко”.

И като казва, че Светий Дух ги е събрал в едно и да живеят “единодушно и единомислено”, споменава, че уединеното житие е предназначено за малкото съвършени в подвига монаси и поръчва да се подвизават общежително. Напомня, че “сам духовещаният пророк Давид похвалява това, като казва: “Какво по-хубаво и по-красиво от това братя да живеят наедно!” И Сам Благият наш Владика, Господ Иисус Христос не говори ли на Своите с пречистите Си уста: “Дето  са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях”?... И като им препоръчва похваленото чрез пророческите уста общо житие, съветва ги да се утвърдят в него като едно тяло в Господа, имащо различни членове: едни образуват главата, имащи ръководна сила, други – нозете, показващи работна сила, и тъй да съставят едно духовно тяло в Господа.

“Не искайте, пише той, предни началства и седалища, но помнете Казалия (Господ): “Искащият сред вас да бъде голям – да бъде слуга на всички!” Избирайте си наставници и поставяйте началници, които Бог ви покаже, т. е. мъже от всички засвидетелствани в духовните дела и надвишаващи всички по разум и духовни разсъждения, можещи да пасат добре и богоугодно повереното им стадо на пашата на благочестието и животворящите Христови заповеди. Напомня наставленията на преп. Ефрем Сирин: “Ако всички започнат да желаят началство и председателство – всички да бъдат игумени, ще се явят разпри, раздори, нарекания, клевети, подозрения, завист и други неподобаващи на монаха страсти” - тогава да знаят, че Христос не е посред тях. “Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съгласие, защото Той се моли към Бога и Отеца за светите Си ученици да бъдат едно, т. е. единомислени и не само те, но и всички чрез тях вярващи в Него, и казва така: Отче свети, запази ги в Твоето име да бъдат едно, както и Ние! И пак: Не само за тях се моля, а и за вярващите по техните  слова в Мене, та всички да бъдат едно! Тъй и вие бъдете едно в Господа!”. “Мир имайте помежду си, защото Той казва на учениците Си: "Мир ви оставям, Моя мир ви давам!" ... А какъв е този Христов мир, чадца, Сам Той пак казва “мир, превъзхождащ всеки ум” и пояснява да бъде той “с голямо единомислие и разбирателство”...

“Ако ли се намери сред вас някой, сеещ плевели, раздори и други съблазни, такъв бързо отстранете от вашето събрание, за да не стане гангрена жар и по думите на апостола да се разпространи между добрите и да оскверни мнозина. Злият вълк да не смути мирното Христово стадо.” И приканва да не допущат такива да живеят сред тях: "да ги отстранявате далеч, както пастирят изгонва краставите овци от чистото стадо”.

Живеещите наедно заради Господа трябва един на друг да носят теготите си, да не пренебрегват и живеещите уединено по пустини и скитащите се по гори и пещери, и пропасти земни, "за които светът не бе достоен, и да ги имате като молитвеници пред Бога".

“Поучавайте се в закона Господен ден и нощ; отеческите книги често четете и бързайте да бъдете подражатели на великите отци – Антоний, Теодосий и други, които просияха като светила в света с добродетелните си дела!”

“Ръчната работа да не се пренебрегва от вас - на дело да е в ръцете ви, а в устата ви винаги молитвата: “Господи Иисусе  Христе, Сине Божий, помилвай ме, грешния” и заедно с това помнете смъртта. Такова бе заниманието на древните отци и не напразно ядяха хляба, придобит от труда на ръцете си, но и на нуждаещите се даваха." Братолюбието и страннолюбието да не забравят, "че тъй може някои без да знаят и ангели да са приемали в лицето на странниците".

“Още много имах да ви говоря, чедца мои, в Господа възлюбени, но невъзможно е всичко да ви пиша. Предавам ви на Този, Който е Източник на всяка премъдрост и разум и истинний Утешител, Светия и Животворящ Дух, Сам Той да ви умъдри, вразуми, просвети, научи и настави на всяко дело благо!”

“И сега оставям ви възлюбения наш брат Григорий вместо мене наставник и началник, за когото вие всички свидетелствате, че е достоен да ви управлява добре и по Бога; единомислено го избрахте началник, при все че не искаше, но заради послушание и смирение се подчини на вашата просба”.

“Отсега аз искам да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая заради своите си съгрешения и да изпрося от Бога милост. А вие поменувайте мене, грешния ваш отец, винаги във вашите молитви, за да получа милост в съдния ден: нищо добро не сторих на земята и се боя от съда и мъките, приготвени за грешниците, какъвто съм аз, но благодатта Божия да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всяко зло. Амин.

Написа се в годината от създание на света 6449 (=941 г.), месец март в 25 ден.

Аз, смирений и многогрешний Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам горенаписаното."

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wyac 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики