Преп. Калист Мелнишки – основател на Роженския манастир

Продължават и споровете за авторството на някои от вече откритите текстове.[3] Объркването започва всъщност още от създателя на Филокалията (Добротолюбието) преп. Никодим Светогорец, който включва в него текстове от четирима автори с името Калист, съответно Калист и Игнатий Ксантопулос (тоест патриарх Калист ІІ Ксантопул)[4], патриарх Калист І [5], Калист Теликуд[6] и Калист Катафигиот[7]. В случая не можем да търсим вина у преп. Никодим – той съвестно си е свършил работата, като е подбрал текстове от св. отци, които е включил в сборника си и след толкова дълго прекъсване на традицията е нямало как да знае, че Калист Теликуд и Калист Катафигиот са едно и също лице. Това объркване идва и от факта, че преп. Калист Мелнишки (Меленикиот), както обикновено се подписва сам той, е известен още като Калист Ангеликуд или с производните му Тиликуд, Ликуд, Антиликуд, Ангелик, Мелкиот и най-вече с името Калист Катафигиот.[8] Още в началото на миналия век кардинал Меркати посочва в една своя кратка статия, че авторът на текстовете, подписани с името Калист Ангеликуд, Меленикиот и Катафигиот е един и същ.[9] Всъщност Меркати се явява първият съвременен изследовател, който преоткрива за науката и в частност за богословието преп. Калист Мелнишки.

Половин век по-късно името на св. Калист за втори път ще бъде извадено от забвение, благодарение на гръцкия богослов Стилиянос Пападопулос, който се концентрира основно върху антитомистката полемика на преподобния.[10] Един по-задълбочен прочит дори само на част от достигналото до нас творчество на светеца е достатъчен, за да видим в лицето на преп. Калист истински колос на богословието и исихазма, при това не толкова теоретик, но човек на опита от ранга на св. Симеон Нови Богослов и св. Григорий Палама. В подкрепа на думите си ще използвам мнението на големия немски историк Карл Крумбахер, който заедно с монсеньор Алберт Ерхард са едни от първите, които виждат огромната разлика между изказа на патриарх Калист I и Калист Мелнишки, както и невъзможността част от приписваните на патриарха трудове да бъдат негови: „По никакъв начин патриарх Калист не може да бъде объркан с Калист Катафигиот...”, те имат съвсем различен стил на писане, а съдържанието на написаното от  Калист Катафигиот е с неимоверно по-голяма дълбочина и възвишеност, „... измежду най-добрите образци на Византийския мистицизъм”[11]. Руският патролог А. Дунаев, един от най-сериозните изследователи днес на творчеството на преп. Калист Мелнишки, казва: „... пред читателите се открива фигурата на един представител от второто поколение паламити, която по дълбочината на богословските си разсъждения и духовно-аскетичния опит е почти равна на самия св. Григорий Солунски (Палама)”[12].

Това дългогодишно смесване на образите и творчеството на патриарх Калист І и Калист Мелнишки от своя страна ни изправя и пред редица други, особено важни за българската литература и история проблеми. Без да се отклонявам излишно, тъй като това отваря нова тема, която ще бъде обект на самостоятелно изследване, само ще отбележа, че е напълно възможно и дори много вероятно автор на Житието на св. Теодосий Търновски да не е патриарх Калист І, а Калист Мелнишки. Както знаем, това житие е достигнало до нас само в по-късен славянски препис на Владислав Граматик от 1479 г. Освен това патриарх Калист І умира само няколко месеца след преп. Теодосий Търновски, при това по време на изпълнение на тежка мисия, възложена му от император Йоан Палеолог далеч от Константинопол, в района на Серес.[13] Напрегнатостта на обстановката и скоропостижната смърт на патриарх Калист І основателно поставят под съмнение възможността той да е написал житието на преп. Теодосий Търновски. Още преди повече от 30 години моят научен ръководител от Атинския университет проф. Димитриос Гонис в своята докторска дисертация обърна внимание на факта за многото несъответствия в текстовете, приписвани на патр. Калист І, и че много от тях в действителност не принадлежат на него, а на Калист ІІ или на Калист Ангеликуд Мелнишки.[14] Самото житие на преп. Теодосий е слабо изследвано и проучвано в нашата литература, но един от първите и най-сериозни негови изследователи В. Киселков категорично отхвърля авторството на патр. Калист І и нарича автора му псевдо-Калист.[15] Мисля, че имаме сериозни основания да допуснем, че това житие на преп. Теодосий Търновски е дело на преп. Калист Мелнишки, което ще постави въпроса за тясната връзка между големите български представители на исихазма преп. Теодосий и Евтимий Търновски и преп. Калист Мелнишки, чиито трудове се явяват венец и своеобразен връх на исихазма не само на Балканите, но и в целия християнски свят.

Творчеството и личността на преп. Калист Мелнишки с основание предизвикват нашия интерес. И докато трудовете му вече са обект на интензивни разработки и изследване, то личността на преп. Калист продължава да бъде забулена в неизвестност. Това е така, защото до нас не са достигнали почти никакви сведения за св. Калист. Подобно на своите събратя от столицата на Второто българско царство Търново – преп. Теодосий и преп. Евтимий Търновски, на преп. Ромил Бдински,  на св. Григорий Синаит, свързал завинаги името си със Странджа планина и др., и този велик „безмълвник” живее в периода на най-трагичните политически и верови катаклизми на Балканите – османското нашествие и опитите то да бъде спряно с цената на политически и църковни унии, на унижения пред католическия Запад.

До нас не е достигнало никакво житие на светеца – напълно е възможно такова никога и да не е писано, защото краят на живота му съвпада с окончателното падане на Балканските държави под османска власт. В това кърваво време, в този трагичен кипеж едва ли някой би отделил време за подобно жизнеописание. Датата на раждането му и годината на неговата кончина са само условни и изградени на предположения върху малкото достигнало до нас от живота му. Това трябва да се има предвид, защото някои изследователи например, доста категорично посочват 1325 г. като година на неговото раждане.[16] Тоест, преп. Калист се ражда някъде в периода 1320-1330 г., но точната година на раждането му не може да бъде установена поради липсата на сведения.

Всъщност до нас са достигнали само три документа, които са пряко свързани с името на преп. Калист Мелнишки и с основания от него манастир. Това са един сигилион[17] и едно постановление (ένταλμα)[18] на Константинополския патриарх Филотей (Кокин) и една дарствена грамота[19] на деспот Йоан Углеша. На базата на тези три документа, както и на някои специфични моменти от творчеството на преп. Калист, днес се опитваме да възстановим отчасти житието на светеца. Преди няколко години руският учен о. Димитрий Поспелов публикува един кратък просопографически очерк за преп. Калист, в който добросъвестно е включил голяма част от известното и публикувано до днес в науката.[20] Съвсем наскоро професорът от университета в Сибиу о. Йоан Ица публикува подобно изследване, в което се опитва да разреши проблемите около творчеството на „четиримата Калисти”, който както отбелязахме по-горе е възникнал още с публикуването на Филокалията.[21] И двамата автори в своите изследвания са повлияни от труда на о. С. Куцас и приемат и доразвиват много от неговите идеи и търсения. Що се отнася до опитите за намиране обителта, която преп. Калист основава, търсенията на почти всички автори отиват в погрешна посока. Една от причините според нас е, че при всички от споменатите в статията автори, липсват информацията и сведенията, натрупани от българските историци и археолози в проучването на Мелник. А тези проучвания са изключително важни, защото могат да потвърдят или отхвърлят някоя от утвърждаваните вече тези. Както ще видим, именно липсата на българските изследвания по въпроса са в основата на някои несъстоятелни хипотези. Като тази например, в която о. Йон Ица е много категоричен, че манастирът на преп. Калист се намира на южния хълм (плато, възвишение) на Мелник.[22] Това поради факта, че този хълм е известен под името „Св. Никола”, както и, че там освен деспотславовата крепост и няколко манастира е имало и стар храм, посветен на св. Николай, който известно време е изпълнявал и функцията на митрополитски.

Както вече споменахме, годината на раждането и смъртта на този голям исихаст за нас остават неизвестни и само условно можем да приемем 1325 г. като година на неговото раждане и съответно 1395 г. като тази за неговата кончина. Единствената сигурна дата от неговото житие това е 1371 г., годината, в която св. патриарх Филотей (Кокин) дава своя сигилион на основания от преп. Калист Мелнишки манастир.[23] Св. Филотей освен с огромните си заслуги към исихазма и своето догматично и литургично творчество е известен с това, че през 1375 г. поставя българина св. Киприан Цамблак за митрополит Киевски, Московски, Литовски и на цяла Русия. Този сигилион на св. Филотей е изключително важен за настоящето изследване. От него се вижда, че преп. Калист не просто основава своя манастир в околностите на Мелник, но и че Мелник е вероятно неговото родно място, че е от мелнишки род. Основание за това твърдение намираме в текста на сигилиона, където се казва, че той е основал църква и манастира в своето, собствено място (седалище) „έν τώ ιδίω αυτού καθίσματι”.[24] Тоест, можем да допуснем, че преп. Калист построява своя манастир върху земя, която му принадлежи или която е получил в наследство.[25] Другият изключително важен момент в този сигилион е, че с него патр. Филотей дава на манастира на преп. Калист ставропигия и изрично забранява на мелнишкия митрополит и мелнишките клирици да се месят в работите на манастира и да предявяват каквито и да е претенции към него.[26] Разрешава се единствено да бъде поменавано името на митрополита в стария храм на св. Николай Чудотворец, който е съществувал преди още преп. Калист да съгради своя манастир и е бил на подчинение на митрополита.[27] В манастира се задължават да поменават името на Константинополския патриарх. Освен това, по молба на преп. Калист, в сигилиона се споменават имотите на манастира, дадени по един или друг повод за неговата издръжка. Вижда се, че желанието на преп. Калист е чрез патриарха да се препотвърди принадлежността към манастира на посочените имоти. В сигилиона са посочени конкретно три такива имота: даденото от деспот Углеша лозе и пасище на манастира в местността Коремисти (τόπον της Κορεμίστης), още едно лозе намиращо се във Вицаглаван (Βιτζάγκλαβαν) дадено от (за) Иперпира (Υπέρπυρος)[28], като и лозе дадено от Треацо (Τρεάτζος) намиращо се в близост до местността Малестан ( Μάλεσταν).[29] В пряка връзка със сигилиона се намира и втория документ на патр. Филотей за манастира на преп. Калист, така нареченото постановление (ένταλμα). За разлика от сигилиона, в постановлението няма изрично посочена датата на неговото издаване. Съдейки по съдържанието, можем да допуснем, че то е от същата или от някоя от предходните години, но при всички положения постановлението предхожда сигилиона, а самият сигилион се явява окончателно решаване на проблема, зададен в постановлението. От самото постановление се вижда, че то е отговор на недостигнало до нас писмо на преп. Калист, в което той моли патр. Филотей да изповядва своите монаси, които бидейки постригани в монашеството от него и намиращи се на негово подчинение, имат друг изповедник.[30] Според документа този факт препятства тяхното послушание. Всъщност двата документа изглежда отразяват един конфликт, за който преп. Калист Мелнишки говори във своите 1-во и 2-ро слово на „Исихасткото утешение”, написани в периода 1364-1370 г.[31] В тези слова преп. Калист оборва някакъв достатъчно известен и влиятелен монах, когото светецът не назовава по име по въпросите, свързани с „Умната молитва”. Същевременно, св. Калист набляга на отговорността на духовно водачество и тежките последици както за водача, така и за водените, ако водачът няма необходимия опит или се намира в заблуждение. Вероятно неотстъпчивостта и влиянието, което има този монах върху част от чедата на преп. Калист са причина той да се обърне към патр. Филотей (Кокин) за съдействие. В своето постановление патриархът индиректно отхвърля обвиненията в неопитност и заблуда, отправяни към преп. Калист и дава своето уверение в защита високата добродетелност и благочестие на светеца. Това постановление на патр. Филотей обаче явно се оказва недостатъчно да прекрати грубата намеса на въпросния монах, който изглежда се ползва с протекциите и на мелнишкия митрополит и затова се налага издаването на втори, много по-официален и с голяма тежест документ – сигилиона. С този сигилион на практика трябва да се разрешат всички проблеми в обителта на преп. Калист, тъй като манастирът му минава на пряко подчинение на Константинопол и става напълно независим от местните клирици и митрополит. Ситуацията около даването на патриаршеската ставропигия на манастира потвърждава византийската практика, според която манастирите получавали такъв статут в условията на еретическо противодействие или друг сериозен църковен конфликт в региона.

Така тези два официални документа спомагат за осветляване на сложната обстановка, в която живее и твори преп. Калист и ни дават насоки за някакво частично възстановяване на житието на този велик подвижник и исихаст. Един от големите въпроси, на който се опитваме да дадем отговор в настоящата статия, е за мястото, където се е намирала обителта на преп. Калист, както и името, което тя е носила. Поради липсата на конкретни данни тази задача се оказва изключително трудна. Трудността се допълва от факта, че Мелник е един истински „български Йерусалим”. Броят на църквите и манастирите в Мелник и прилежащите околности надхвърля вероятно 70. Така например, в началото на миналия век П. Пердризе публикува един списък на мелнишките църкви, които са били изцяло запазени – на брой 40, като се споменават още двадесет и седем, които са били частично или напълно разрушени.[32]

А. Риго, един от големите познавачи днес на преп. Калист Мелнишки, възприема и доразвива тезата, изказана от В. Грюмел[33], че прозвището Катафигиот идва от гръцкото „прибежище”, което указва, че манастира на преп. Калист е бил посветен на „Пресвета Богородица”.[34] Тази теза е логична и богословски вярна, като чувствително стеснява кръга на нашите търсения, но все още оставя доста варианти поради факта, че манастирите, посветени на св. Богородица в Мелник и околностите са няколко. За два от тях обаче имаме сигурни сведения, че са дело на деспот Слав и това автоматично ги изключва от обекта на нашите търсения. Манастирът „Св. Богородица Спилеотиса”, който от ХІХ в., а и днес е познат преди всичко като „Св. Богородица на Св. Пояс”, „Св. Богородица Зона” от българската транслитерация на: „Παναγία της αγίας Ζώνης“ или просто „Св. Зона” е построен от деспот Слав. Освен това той го снабдява със специален сигилий, който неотдавна бе открит и публикуван.[35] През ХІV в. Йоан Углеша го превръща в метох на Ватопедския манастир, статут, който манастирът има до 1912 г.[36] Друг манастир, посветен на Пресвета Богородица в пределите на Мелник, е „Св. Богородица Пантанаса”, но той също е дело на деспот Слав.[37] Съхранен надпис показва, че тя е зографисана наново през 1289 г., повече от половин век преди преп. Калист Мелнишки.[38] Като най-вероятна остава тогава възможността Роженският манастир „Рождество Богородично” да бъде обителта, създадена от светеца.[39] От сигилиона на патр. Филотей Кокин, както видяхме през 1371 г., манастирът на преп. Калист Мелнишки става патриаршески ставропигиален. Известен факт е, че Роженският манастир от самото си основаване е ставропигиален.[40] Няма известие за друг мелнишки манастир с подобен статут, а е и малко вероятно в рамките на един средновековен град да е имало и втори ставропигиален манастир. Редно е да поясним отново, че патриаршеската ставропигия е специален статут, който се дава рядко и при особени обстоятелства.

Сведенията за Роженската св. обител, с които разполагаме са от доста по-късно време. На базата на различни предания и монетни находки се прави опит да се трасира неговото основаване до ІХ и дори до VІ-VІІ в., но тези предположения не могат да бъдат подкрепени с никакви доказателства.[41] Най-ранното упоменаване на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се казва, че ръкописът е преписан през 1551 г. от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.[42] Преобладаващо е мнението, че манастирът възниква в периода ХІІ-ХІV в.[43]  Преди няколко години в една популярна статия с основание предположих, че Роженският манастир и обителта на светеца са тъждествени.[44] Днес съм още по-убеден, че Роженският манастир е единственият, който отговаря на оскъдните сведения, които имаме за обителта на преп. Калист Мелнишки. Интересно е, че и архим. Симеон Куцас в своя труд, като анализира топонимите на дарените имоти на манастира на преп. Калист, упоменати в сигилиона на патр. Филотей счита, че обителта му е била на изток от гр. Мелник, тоест в посоката, където се намира Роженският манастир.[45] Съществува обаче един проблем, ако приемем, че Роженският манастир е обителта на св. Калист, то би трябвало в пределите на манастира или по-скоро в неговата близка околност да търсим църква, посветена на св. Николай Чудотворец. Такова е впечатлението, което оставя сигилият, както и тълкуванието на някои от учените, занимаващи се с живота и творчеството на преп. Калист.[46] Това разбиране се налага от факта, че в сигилиона на патр. Филотей тази църква е изрично упомената.[47] Както е известно, в Мелник култът към св. Николай Чудотворец е бил много разпространен и на това се дължи големият брой храмове с неговото име. Такава църква имаме на хълма „Св. Никола”, същото име носи и митрополитската църква „Св. Николай”, изградена върху основите на по-стар храм и намираща се на един от склоновете на хълма.[48] В случая интерес представлява старинният храм „Св. Николай Чудотворец”, който се намира в западната половина на хълма (платото) Св. Никола. Този старинен храм е съществувал със сигурност през ХІІ в., а вероятно още от Х или ХІ в.[49] На този сравнително неголям хълм освен църквата „Св. Николай” са разположени и крепостта на деспот Слав, както и два манастира. Единият от тях е „Св. Богородица Спилеотиса”, който, както видяхме, е издигнат от деспот Слав. Между църквата „Св. Николай” и манастира „Св. Богородица Спилеотиса” се намира един друг манастир, който е известен с две имена: „Св. Харалампи” и „Св. таксиарси Михаил и Гавриил”, тоест „Св. Архангели”.[50] Имената си получава от двете църкви в обителта, съответно посветени на св. Харалампи и на Светите Архангели. Днес този манастир е в руини,[51] но имаме интересни резултати от проведените археологически проучвания.[52] Според тези проучвания манастирът възниква през ХІІ в.[53] Логично е да свържем името Ангеликуд, Ангелик, с които е известен преп. Калист с обител посветена на св. Архангели. В случая обаче, в бележка към едно красиво изборно Евангелие от ХІ в., което до ХІХ в. се е съхранявало в Мелник, а днес се намира в Атина, е записано: „Настоящето  Евангелие се дари на светия манастир на Хамбар (и) на архистратезите от севаст Василий   Вамбулинос през месец ноември, индиктион 12, година 6715 (1206)”.[54] Най-важното в случая е, че манастирът „Св. арх. Михаил и Гавриил”, който се явява един от малкото, които отговарят на описаното в сигилия за наличието на древен храм „Св. Николай”, намиращ се в непосредствена близост или дори в пределите на манастира на преп. Калист („εν τώ εκείσε όντι παλαιώ ναώ τού έν αγίοις παμμάκαρος καί θαυματουργού Νικολάου...”[55]), също не може да бъде основан от преп. Калист, понеже се явява близо век и половина по-ранен.

В началото споменахме, че съществен пропуск в съвременните проучвания на делото на преп. Калист е неотчитането на българските изследвания и археологически принос върху историята на Мелник. А точно тези изследвания могат да дадат ключ към разрешаването на проблема с обителта на преп. Калист.

И така, единственият манастир, който напълно отговаря на всички подробности и уточнения в сигилиона на патр. Филотей, е Роженският манастир. Първо, както вече казахме, през по-голямата част от съществуването си той е бил ставропигия, като през османския период е превърната в метох на Иверския манастир на Атон.[56] Второ, Роженският манастир е посветен на Рождеството на Св. Богородица, което съвпада с интерпретацията за прозвището Катафигиот. Тази теза се подкрепя също от един неиздаден документ на манастира Ватопед, в който се казва, че в периода 1376-1377 г. се водил тежък спор между метоха на Ватопед – мелнишкия манастир „Св. Богородица Спилеотиса” и обителта Катафиги.[57] Третият важен момент е, че днес вече е известно наличието не на две, а на шест мелнишки църкви, посветени на св. Николай Чудотворец, като четири са в пределите на града, а две извън него. Една от тях е до Роженския манастир, в местността св. Никола, и е достатъчно древна, за да може да бъде отъждествена с храма от сигилиона.[58] Друг много важен момент в случая е, че апсидата на храма на Роженския манастир ляга върху женски гроб, който със сигурност може да се датира от края на ХІІІ – началото на ХІV в. понеже в него са открити наушник, гривна, пръстен и две монети на Михаил VІІІ Палеолог (1261-1282 г.).[59] От сигилиона на патр. Фотий се вижда, че през 1371 г., когато е издаден, преп. Калист възнамерява да постори храм в своя манастир, за което и получава разрешение.[60] Тоест, можем с основание да допуснем, че това е и въпросният храм, построен от преп. Калист. Освен това много по-правдоподобно е да приемем, че исихаст от такъв ранг, какъвто е преп. Калист, се е установил на място, отдалечено от шума и суетата на града, а не в неговите окрайнини. От казаното дотук се вижда, че имаме достатъчен набор от аргументи, за да приемем, че манастирът, който преп. Калист Мелнишки основава, е именно Роженският.

В заключение ще кажем няколко думи за различните прозвища, с които преподобният е известен. Името, с което сам преп. Калист Мелнишки често се подписва – Ангеликуд(ис) „ό Ἀγγελικούδης”, както и останалите, с които той е известен от друга част от произведенията си – Тиликуд, Ликуд, Антиликуд и т. н. пораждат различни хипотези за техния произход. [61] Според о. Симеон Куцас „Ангеликуд” не е византийско родово прозвище (днес фамилия) подобно на „Палеолог”, „Палама”, „Транос” и др., а идва или от манастира, където е приел монашество и живял, или от местност, където е бил разположен неговият манастир.[62] За съжаление той не доразвива тази своя хипотеза. А имаме и други прозвища на преподобния, които търсят своето обяснение. За „Тиликуд” повечето изследователи считат, че става дума за грешка на преписвача.[63] Но документ от ХІV в., отнасящ се до делата на митрополията в Мелник, съдържа името на протекдикос и свещеник Теодор Тиликуд, фамилия, която съвпада с тази на преп. Калист.[64] Що се отнася до фамилията Ликуд(ис) (Λυκούδης), тя е доказано изменение на известното родово име „Лихуд(ис)”. (Λειχούδης). За съжаление досега не е обърнато внимание на това име на преп. Калист, а от тази фамилия имаме дори Константинополски патриарх - Константин III Лихуд (Κωνσταντίνος Λειχούδης), светителствал в периода 1059-1063 г.[65]  Фамилията има своите известни представители не само във Византия, но дори в Русия, при това през ХVІ-ХVІІ в. Тоест, напълно е възможно някой представител на тази фамилия да се е оттеглил от шума и суетата на столицата и да е потърсил тишина в „богозидания” Мелник. Ако допуснем, че преп. Калист е от рода Лихудис, то тогава можем да си обясним и близките му отношения с патр. Филотей (Кокин). Защото за много изследователи тази връзка между патриарха и монаха от малкия, далечен провинциален град остава загадка, която се опитват да разрешат, като допускат, че преп. Калист се е подвизавал първо на Св. гора или някъде в Константинопол, или дори и на двете места.[66] Разбира се, едно пребиваване на исихаста Калист на Св. гора е много вероятно, но няма писмени сведения за това.

И така, личността на преподобни Калист Мелнишки тепърва ще интересува патролозите и църковните историци, които очакват чрез преоткриването на неговото творчество да се хвърли още светлина върху развитието на исихазма. В този научен разговор без съмнение трябва да участва и българската наука, защото за наша радост този последен представител на великите църковни отци, един истински Златоуст на исихазма, е живял и творил в българските земи. Неговото дело е завършващ акорд в духовното и богословско творчество на хилядолетната византийска империя и като такова повлиява на духовния климат не само в района на Мелник, но и на целия балкански регион, който през онзи драматичен век влиза в нов етап от своето историческо развитие.