Няколко църкви и манастири у нас заявиха готовност да приемат бягащи от войната украински бежанци, основно майки с деца и възрастни хора.
Градешкият манастир „Св. Йоан Предтеча“ стана първият манастир в северозападна България, който отвори вратите си за хората от Украйна. Йером. Спиридон обясни за bTV, че манастирът е имал готовност да приеме и да се грижи за десет души, но впоследствие техният брой е нараснал с още деветима бежанци. Отецът каза също, че хората ще бъдат извозени с коли до св. обител: „Имаме приятели с автомобили, които днес пътуват към румънската граница и ще вземат от там бежанците, за да може да ги придружат до манастира, защото хората нямат превоз и няма как да стигнат дотук“. Стаите в манастира вече са готови и са осигурени близо тон брашно и други продукти. Много хора са изявили желание да помогнат с дрехи и препарати, но засега най-голяма нужда има от хранителни продукти, заявяват от братството. Настанените в обителта бежанци са жени и деца и двама по-възрастни мъже.
Петдесет бежанци ще приеме о. Боян Саръев в гр. Кърджали, в комплекса до храма „Успение Богородично“. Той разполага с десет четворни стаи и два апартамента. О. Боян казва, че имат опит в работа с крайно нуждаещи се хора. От двадесет години към църквата работи трапезария, която изхранва бедни хора. Той се надява начинанието да получи подкрепа и от християните, и от мюсюлманите в града. „Навремето Кърджали е образуван от бежанци от Беломорска Тракия. Надявам се техните потомци да не останат безразлични. Те са израсли с разказите на бабите и дядовците си за несгодите на бежанците“, разказва о. Саръев за в-к 24 часа. „Ако с пристигащите има деца, за тях ще бъде осигурена детска градина и училище, които са близо до църквата“, добавя той. Очаква се онези, които са пожелали да бъдат приютени в Кърджали, да пристигнат от Русе. Кметът на общината изрази пълната си готовност да съдейства с всичко необходимо.
Църквата в гр. Несебър „Св. Успение Богородично“ прие две семейства – майка с децата ѝ, като има готовност да осигури подслон за около двадесет души. „Всички си отворихме душите, не само църквата. Утре (3 март, бел. ред.) на благодарствения молебен ще споменем техните деди, които са загинали, и се надяваме това безумие да свърши. Трябва да свърши!“, заяви о. Петър Косев. Съпрузите и младежите в семействата са останали край Киев, за да защитават родните си места. „Много се страхуваме за живота на децата ни. Най-страшното е, когато живееш в неведение. Не разбираш какво те очаква утре, не знаеш какво очаква твоите близки. Всяка сутрин се събуждаш, звъниш и ги питаш: „Живи ли сте?“. Най-тежкото е да знаеш, че за тях може да няма утре“, казва Наташа пред bTV.
Църногорският манастир „Св. безсребърници Козма и Дамян“ и други шест манастира в област Перник също имат готовност да приемат около петдесет-шестдесет души. Манастирите там разполагат с добри битови условия, защото бяха възстановени по Програмата за развитие на селските райони.
Отдел „Милосърдие и благотворителност“ при Софийска митрополия съобщи на страницата на митрополията, че стартира дарителска кампания за набиране на средства за закупуване на продукти и консумативи от първа необходимост, които да бъдат изпратени в помощ на бедстващите.
Желание да подслони нуждаещи се изрази и римокатолическият манастир „Св. Максимилиян Колбе“ в Раковски. Свещ. Венцислав Николов заяви, че от братството са „… в контакт с Посолството на Украйна в София, с няколко римокатолически организации, с „Каритас“, големи фирми в Пловдивска област и много хора с добра воля за помощ на нуждаещите се“.
Досега двадесет и пет хиляди украински бежанци, предимно жени и деца, са потърсили сигурност в България. Общият брой на бягащите от руската агресия в Украйна е вече милион и половина, като повечето от тях остават в граничните с родината им държави – Полша, Румъния и Молдова. Повечето от идващите в България се събират във Варна и други черноморски градове.
