Инициативен комитет, основно от възрастни хора, членове на Пенсионерското дружество „Добри сърца“ от с. Виден, общ. Павел Баня, Казанлъшко, стартира кампания по набиране на средства за възстановяване на срутената и разрушена от водите на язовир „Копринка“ някогашна селска църква. От четиридесет и седем години жителите на малкото село са без православен храм, след като при завирявано на построения в средата на 50-те години на миналото столетие язовир „Копринка“ водата залива основите на селската черква „Св. Атанасий“ и тя започва да се руши. За кратко храмът е превърнат дори в обор за селски животни. Заради строежа на язовира със същото постановление по-голяма част от жителите на Виден са изселени, а къщите им – разрушени.
Когато през 1960 г. с Министерско постановление № 110, подписано от тогавашния министър-председател на България Антон Югов, се изселват по-голяма част от семействата от някогашното огромно село Виден, малцина са предполагали, че останалите стотина жители след близо половин столетие ще съберат куража да започнат наново градежа на разрушения им храм.
През този период – за да се черкуват – виденчани са пътували по три километра до храма в гр. Павел баня. По настояване на жителите на Виден, от миналата година общ. Павел баня е осигурила проект за малка църква, която да се изгради на по-високия, южен край на селото. За целта са нужни допълнително 180 000 лв. над средствата, които Павелбанска община може да осигури. По откритата банкова сметка за набиране на дарения до момента са постъпили 5 500 лв., като 2 000 лв. е лептата, дадена за градежа на новия храм от Старозагорски митрополит Галактион. Всъщност наша проверка в Дирекция „Вероизповедания“ показа, че тези пари не са отпуснати от владиката, а от самата дирекция по сметката на Старозагорска митрополия.
Рухналият до основи храм „Св. Атанасий“ някога е бил смятан за един от най-красивите и големи храмове в цялата Розова долина. Строен е изцяло с дарения от местното население в продължение на четвърт столетие – от 1836 до 1854 г. Бил е изграден от арнаути (албанци) от Дебърско. По време на Руско-турската война е бил запален, вследствие от което е унищожена първата църковна иконопис. Възстановен е напълно през 1908 г. по инициатива на тогавашния свещеник Иван Цветков от Калофер. Иконите в повторно изписания храм рисува художникът Петко Ганев. В над стогодишната история на храма в него служат общо шестима свещеници.
* Източник: Darik News и собствена информация
