Странни изглеждат за външните хора отношенията средправославните християни. И през Великия пост, когато трябва да сме простили всичко на всички, не можем сякаш да спрем да злословим, да хулим. Нашата рубрика "Търсете доброто" толкова трудно намира материал за поместване! Затова особено се зарадвахме на новината от Ловеч, свързана с Високопреосвещения митрополит Гавриил.
Търсим ли наистина доброто? Повод да си зададем отново този въпрос даде информация от днес, че журналисти, при това богослови по образование, ровят за компромати срещу различни духовници и други хора, търсят да излъчат някакъв скандал. Само за да се продава медийната им стока ли е това? Или е изпълнение на предплатени поръчки?
Не ни е възможно да отсъдим точно, защо става всичко това. Но не можем да не споделим огорчението на председателя на старинния столичен храм "Св. София" прот. Ангел Ангелов, който тези дни е бил ухажван от журналисти да даде материал за компромат срещу проф. Желев от дирекцията по вероизповеданията. Отецът беше любезен да сподели с "Двери" следното:
- Изненадах се, че тези хора търсят явно под вола теле! Разпитват ме за имотите на храма, кой живеел на символичен наем и пр. Просто не знам как да окачествя такива манипулации!
В интерес на истината храмът ни няма никакви недвижими имоти, така че и да желаем, не можем да облагодетелстваме никого! Старинната църква "Св. София", обърната в джамия, е била частично разрушена от земетресения и пр., така че е посрещнала освобождаването на София изоставена, занемарена. През 1901 г. е съставено църковно настоятелство, а от следващата година са започнали да служат в пригодения южен кораб на историческата трикорабна базилика. Едва в 30-те години храмът се възстановява напълно в днешния си вид. Като сравнително нов храмът не е имал друга собственост извън собствената си сграда.
По повод нездравия журналистически интерес аз разпитах по-стари свещеници, служили в храма, и разбрах, че наистина никога не е имало собственост. Ставрофорният иконом Георги Попкръстев Панайотов, тъст на проф. Желев, е служил в храма близо 30 години до смъртта си през 1984 г. Хората го помнят като образцов свещеник, работил в най-трудните години на безбожния режим. През 50-те години той е закупил жилище в чертите на енорията от една старица, наследница на някогашния министър на финансите Иван Салабашев, която е останала да живее в жилището до смъртта си. В този апартамет са расли децата на о. Георги - прот. д-р Борис Георгиев Кръстев и д-р Илинка Георгиева Кръстева (после станала съпруга на г-н Желев и по неговата фамилия беше известна като д-р Димитрова - отличен детски лекар и директор на І детска болница след политическите промени). И двете деца на о. Георги за съжаление вече са покойници. Проф. Желев и двамата му неженени сина живеят в това семейно жилище. По-малкият от тях, добър юрист, е и настоятел в нашия храм. Тримата са наши енориаши и се гордеем с това. Проф. Желев като студент и аспирант в Духовната академия е пял 6 години в храма заедно с богослова и църковен служител Христо Иванов, сега Тивериополски еп. Тихон. Това е част от достойната история на нашия храм, а всичко останало е от лукаваго!
В интерес на истината храмът ни няма никакви недвижими имоти, така че и да желаем, не можем да облагодетелстваме никого! Старинната църква "Св. София", обърната в джамия, е била частично разрушена от земетресения и пр., така че е посрещнала освобождаването на София изоставена, занемарена. През 1901 г. е съставено църковно настоятелство, а от следващата година са започнали да служат в пригодения южен кораб на историческата трикорабна базилика. Едва в 30-те години храмът се възстановява напълно в днешния си вид. Като сравнително нов храмът не е имал друга собственост извън собствената си сграда.
По повод нездравия журналистически интерес аз разпитах по-стари свещеници, служили в храма, и разбрах, че наистина никога не е имало собственост. Ставрофорният иконом Георги Попкръстев Панайотов, тъст на проф. Желев, е служил в храма близо 30 години до смъртта си през 1984 г. Хората го помнят като образцов свещеник, работил в най-трудните години на безбожния режим. През 50-те години той е закупил жилище в чертите на енорията от една старица, наследница на някогашния министър на финансите Иван Салабашев, която е останала да живее в жилището до смъртта си. В този апартамет са расли децата на о. Георги - прот. д-р Борис Георгиев Кръстев и д-р Илинка Георгиева Кръстева (после станала съпруга на г-н Желев и по неговата фамилия беше известна като д-р Димитрова - отличен детски лекар и директор на І детска болница след политическите промени). И двете деца на о. Георги за съжаление вече са покойници. Проф. Желев и двамата му неженени сина живеят в това семейно жилище. По-малкият от тях, добър юрист, е и настоятел в нашия храм. Тримата са наши енориаши и се гордеем с това. Проф. Желев като студент и аспирант в Духовната академия е пял 6 години в храма заедно с богослова и църковен служител Христо Иванов, сега Тивериополски еп. Тихон. Това е част от достойната история на нашия храм, а всичко останало е от лукаваго!
