Мобилно меню

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

Bp_Kalistos_Ware.jpgХвърчила

В Гърция началото на Великия пост се отбелязва като първия за годината празник на открито. Семействата отиват на излет сред природата, пускат хвърчила.

По този начин Православната църква ни учи да свързваме Великия пост със свежия въздух, с вятъра, с идването на пролетта. Великият пост е период на хвърчилата, на новите приключения, на новите надежди и начинания.

Великият пост не настъпва през есента, когато листата падат и денят намалява, нито пък през зимата, когато дърветата стърчат голи и водата във водоемите замръзва, а през пролетта, когато ледът се топи и навсякъде се ражда нов живот.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (28 Votes)
proshka_1.jpgОт­но­во сме из­­пра­ве­ни пред Ве­ли­кия пост, а с то­ва и пред не­об­хо­ди­мост­та да по­ис­ка­ме и да да­дем прош­ка на ближ­ни­те си за всич­ко, ко­е­то ом­ра­ча­ва ду­ша­та ни: ра­зо­ча­ро­ва­ние, огор­че­ние, ста­е­на враж­деб­ност, не­до­ве­рие, за­вист, стра­х... Да прос­тим за на­пад­ки­те, по­диг­рав­ки­те, зап­ла­хи­те, за по­се­га­тел­с­т­ва­та сре­щу ав­то­ри­те­та ни, ре­пу­та­ци­я­та ни, пра­ва­та ни, удоб­с­т­во­то ни ­ всич­ко. “Ще прос­тя всич­ко ос­ве­н...” не е ис­тин­с­ка прош­ка. “Ще прос­тя, ако­...” ­ съ­що. Прош­ка­та тряб­ва да е бе­зус­ловна.

4.8181818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (11 Votes)
Рождество ХристовоНа 14 ноември започва Рождественският пост. Той е въведен в Църквата по-късно от Великия пост и е свързан с празника на Рождението на Спасителя. На Запад започнали да отбелязват този празник около 350 г. На Изток честването на Рождество Христово било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., в Антиохия през 375 г., в Александрия през 432 г. от св. Кирил Александрийски, а в Йерусалим при патриарх Ювеналий (5 век). Дните, в които това събитие било отбелязвано, се различавали в поместните църкви - на Запад го чествали на 25 декември, в Антиохия на 4 януари, в Александрия на 18 или 19 април или на 29 май. Малоазийските църкви празнували на 6 или 10 януари. Едва в края на 4 в. и началото на 5 в. празнуването сравнително се уеднаквило и всички църкви с изключение на Арменската започнали да го празнуват на 25 декември. 

4.9014084507042 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (71 Votes)

митр. АнтонийРазлично от това, което мнозина мислят и чувстват, периодът на духовно усилие (например Великият пост или изобщо постенето) е време на радост, защото е време на завръщане у дома, време, през което имаме шанс да оживеем. Това е период, през който отръскваме всичко вехто и мъртво от себе си, за да придобием отново способността да живеем – да живеем с цялата дълбина, ширина и интензивност, към която сме изначално призвани.

Докато този момент на радост остава недостъпен, неразбираем за нас, ние постоянно ще изпадаме в чудовищна и кощунствена пародия: сякаш в името Божие превръщаме живота си в тотално мъчение както за самите нас, така впрочем и за онези, които трябва да заплатят за безплодните ни напъни да станем свети.

Говоренето за радост може да изглежда странно наред с пределното напрягане, подвига, въздържанието, истинската борба, но въпреки всичко радостта преминава през целия ни духовен живот, през църковния и евангелския живот, понеже Царството Божие със сила се превзема. То не се „поднася на тепсия“ на хората, които безгрижно и лениво очакват идването му.

4.7692307692308 1 1 1 1 1 Rating 4.77 (13 Votes)
Християнският пост е доброволно телесно въздържание, чиято цел е да се обнови духовният ни живот. Според християнската антропология телесното и духовното в човека не са в изначално противоречие, но по-скоро двете заедно формират неговата цялост. Поради отдалечаването ни от Бога обаче, плътта лесно клони към различни обвързаности със земното и тленното, които наричаме страсти. Те пречат на душата в нейния естествен възвишен стремеж към нетлението и вечността, като я принизяват и сякаш насилствено я смесват със земната кал. Затова чрез поста ние ни най-малко не показваме презрение към тялото, а само му помагаме да преодолее страстите, за да се възстанови нарушената хармония с безсмъртната ни душа.

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.