Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (70 Votes)

krest_vish.jpgПродължение от „Великият пост като жертва

Преминавайки от времената на Стария Завет към ранната Църква, ние се питаме: как е възникнал Великият пост? Какви са били първоначалните му цели и значение? Великият пост, такъв, какъвто ние го знаем, е тясно свързан с тайнството Кръщение. Кръщелното потапяне, както учи св. ап. Павел, означава, че ние се съединяваме с Христос в Неговата смърт и погребение и заради това се съединяваме с Него в Неговото Възкресение (Рим. 6:3-5).

Затова в първите векове кръщението се е извършвало главно в Пасхалната нощ, по време на която Църквата празнува погребението и Възкресението на Спасителя. Тогава Кръщението не е било частно семейно събитие, както е в наши дни, а общ празник, в който е участвала цялата община.

През 4 в. на много места оглашените (тези, които били обучавани преди кръщението) са преминавали през интензивна подготовка, включваща строг пост, бдения и молитви, заклинателни молитви и ежедневни проповеди в продължение на четиридесет дни преди Пасха.

В първите векове на Църквата в църковната общност е съществувало живо съзнание за солидарност между членовете ѝ, и то в такава степен, в каквато на нас ни е трудно да си представим. Вярващите са чувствали не само теоретично, а съвсем непосредствено, че всички те заедно са членове на едно Тяло, че радостите и страданията на всеки, са радости и страдания на всички (виж 1 Кор. 12:26). И тези, които са били вече кръстени, са се чувствали непосредствено ангажирани с това, с което са се занимавали оглашените. Те също са искали да вземат участие в подготовката на оглашените, за да могат с настъпването на Пасхалната нощ да обновят своите кръщелни обети заедно с новопросветените.

По този начин цялата община е започвала все повече да взема участие в четиридесетдневния пост, в бденията, молитвите и наставленията, през които са преминавали оглашените. Тези четиридесет предпасхални дни всяка година са се превръщали в решаващо събитие в личния опит на всеки християнин, общо събитие, време за духовно обучение на цялата община.

В крайна сметка се е получило така, че първоначалният едноседмичен пост пред Пасха, спазван от християните във 2 и 3 в., след 4 в. се е развил в четиридесетдневен Велик пост, какъвто го знаем днес.

И така, Великият пост има дълбоко кръщелна насока, която ние често не забелязваме и към която трябва да се върнем. Великият пост – това е нашата възможност отново да се замислим над централното място, което заема кръщението в нашия християнски живот, това е зов към всеки от нас да обнови своите кръщелни обети. По време на Великата четиридесетница сме длъжни да си напомняме за истината, заявена от Владимир Лоски: „Кръщелната благодат – присъствието в нас на Светия Дух, неотделимо и лично за всеки – е основата на християнския живот“. Такъв е смисълът на Великия пост. По думите на Монах Марк, писал ок. 5 в.: „Колкото и да преуспява човек във вярата, каквито и блага да постига… той никога няма да придобие, и няма да може да придобие, нещо повече от това, което вече е получил по тайнствен начин при кръщението… Христос, бидейки съвършен и абсолютен Бог, дарява на кръщавания съвършената и абсолютната благодат на Духа. Ние, от своя страна, по никакъв начин не можем да прибавим нищо повече към тази благодат, но тя се проявява и свидетелства за себе си все повече и повече според мярата на нашето усърдие в изпълнението на заповедите…“.

Спомняйки си произхода на Великия пост в древната Църква, постепенно достигаме до съзнанието, че Великият пост не е просто празник на десятъка, когато принасяме на Бога нашето време, но също така е и ново потапяне в кръщелните води, когато отново ставаме верни на Христос Кръстителя. Този призив отново ще потвърди не само на думи, но и на дела, че кръщението е в основата на целия християнски живот. Това е период на самоопознаване, през който започваме по-осезателно да чувстваме живото присъствие на Христос и на Светия Дух, Които живеят в сърцата ни тайно и мистично от момента на нашето кръщение.

Великият пост е време, когато трябва да си зададем въпроса на св. ап. Павел: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?“ (1 Кор. 3:16). Великият пост е време, когато всеки от нас трябва да стане това, което сме – носители на божествената благодат на Кръщението.

В същото време Великият пост е и нещо повече. Освен че обновяваме собствените си кръщелни обети, ние трябва да се запитаме: „Какво правя аз лично, за да доведа другите до вярата и Кръщението в Христос?“. Днес в мнозинството от нашите храмове няма организирана работа с оглашените. Защо е така? Защо в нашите православни общини има толкова малко оглашени? Къде са те? Откриваме ли жив мисионерски ентусиазъм в съвременната Православна църква? (Когато говоря за мисионерска дейност имам предвид, разбира се, не прозелитизма сред другите християни, а обръщането на невярващите.)

По време на Преждеосвещената литургия, която извършваме в делничните дни на Великия пост – богослужение, изпълнено с много кръщелни теми – по време на четеното на паримиите свещеникът излиза със запалена свещ в ръка и казва: „Свет Христов просвещает всех“ (Христовата светлина просвещава всички). Би трябвало всеки от нас да се запита: „Какво съм направил аз от миналата Пасха до сега, за да разберат и другите за тази светлина?“.

И така, Великият пост е свързан с кръщението и проповедта. Той е обновление на нашето кръщение, оживяване на предаността към проповедта. Това означава да можеш да кажеш и „Кой съм аз?“, и „Ето ме“. Припомняйки си нашето призвание като кръстени християни, ние се питаме „Кой съм аз?“ и отговаряйки на Христовата повеля да проповядваме, ние, заедно с прор. Исаия, заявяваме: „Ето ме“ (Ис. 6:8).

Превод: Полина Спирова

4.9538461538462 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (65 Votes)

Еп. Калистос УеърПродължение от „Хвърчила“

В Стария Завет израилтяните принасяли на Бога десятък – една десета от всичко, което раждала земята: „Отделяй десятъка от цялото произведение на семената си, което ражда нивата (ти) всяка година“ (Втор. 14:22). Принасяйки на Бога първия добив от нивите, израилтяните Го призовавали да благослови цялата реколта. По този начин свидетелствали, че земята е Божия, а пък те са само пазители на даровете Му. Отдавайки Богу десятък, ние с благодарност Му принасяме това, което е Негово. И това приношение се е възприемало не като лишаване, а като обогатяване. Прибирането на реколтата е време на радост и веселие: „И весели се пред Господа, твоя Бог, ти, син ти и дъщеря ти, робът ти и робинята ти, левитинът, който е в жилищата ти, и пришълецът, сирачето и вдовицата, които са среди тебе...“ (Втор. 16:11).

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

Bp_Kalistos_Ware.jpgХвърчила

В Гърция началото на Великия пост се отбелязва като първия за годината празник на открито. Семействата отиват на излет сред природата, пускат хвърчила.

По този начин Православната църква ни учи да свързваме Великия пост със свежия въздух, с вятъра, с идването на пролетта. Великият пост е период на хвърчилата, на новите приключения, на новите надежди и начинания.

Великият пост не настъпва през есента, когато листата падат и денят намалява, нито пък през зимата, когато дърветата стърчат голи и водата във водоемите замръзва, а през пролетта, когато ледът се топи и навсякъде се ражда нов живот.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (28 Votes)
proshka_1.jpgОт­но­во сме из­­пра­ве­ни пред Ве­ли­кия пост, а с то­ва и пред не­об­хо­ди­мост­та да по­ис­ка­ме и да да­дем прош­ка на ближ­ни­те си за всич­ко, ко­е­то ом­ра­ча­ва ду­ша­та ни: ра­зо­ча­ро­ва­ние, огор­че­ние, ста­е­на враж­деб­ност, не­до­ве­рие, за­вист, стра­х... Да прос­тим за на­пад­ки­те, по­диг­рав­ки­те, зап­ла­хи­те, за по­се­га­тел­с­т­ва­та сре­щу ав­то­ри­те­та ни, ре­пу­та­ци­я­та ни, пра­ва­та ни, удоб­с­т­во­то ни ­ всич­ко. “Ще прос­тя всич­ко ос­ве­н...” не е ис­тин­с­ка прош­ка. “Ще прос­тя, ако­...” ­ съ­що. Прош­ка­та тряб­ва да е бе­зус­ловна.

4.8181818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (11 Votes)
Рождество ХристовоНа 14 ноември започва Рождественският пост. Той е въведен в Църквата по-късно от Великия пост и е свързан с празника на Рождението на Спасителя. На Запад започнали да отбелязват този празник около 350 г. На Изток честването на Рождество Христово било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., в Антиохия през 375 г., в Александрия през 432 г. от св. Кирил Александрийски, а в Йерусалим при патриарх Ювеналий (5 век). Дните, в които това събитие било отбелязвано, се различавали в поместните църкви - на Запад го чествали на 25 декември, в Антиохия на 4 януари, в Александрия на 18 или 19 април или на 29 май. Малоазийските църкви празнували на 6 или 10 януари. Едва в края на 4 в. и началото на 5 в. празнуването сравнително се уеднаквило и всички църкви с изключение на Арменската започнали да го празнуват на 25 декември. 

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum