Мобилно меню

4.9253731343284 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (67 Votes)
1_10.jpgМоже би ще прозвучи нетрадиционно, дори объркано, но точно това смятам за поста – това е време, в което ти става по-леко. Преди две години започнах една „Хроника на един Рождественски пост“, започваше като есе, после имах намерение да я завърша като литературна творба, още не съм се отказал от плановете си. Та тогава наблягах на другата страна на поста – на стоенето на пост, на военната терминология. Че сме войници, войници сме. Но няма никакво противоречие да кажа, че постът е време, в което благодарение на внимателността психиката, тоест душата, и тялото олекват и се успокояват.

Тялото несъмнено олеква. И се укротява. И се радва на лекотата. Сърцето бие по-спокойно, не го натоварват разните трудни за преработване вещества, сънят става по-дълбок, всички клетки на организма си отпочиват.

Но е по-леко и на душата. В тези дни, когато взорът се обръща навътре по-често, когато преосмисляш и осъзнаваш за пореден път Истината – ти си тук долу, пространството и времето са необятни за малкото ти съзнание, невидимият свят е също толкова наличен колкото и видимият, радваш се на отредените си дни, тъгуваш за изгубените си близки и приятели, не ти остава нищо от суетата, защото те изпълва само надеждата за Божията Милост, защото на нищо друго не може да се надяваш и нищо друго не е сигурно. Тогава ти става леко и просто. Животът, взаимоотношенията, създанията сме безкрайно сложни, ужасно сложни механизми и системи, съставени сме от милиарди малки части, молекули, взаимовръзки и изведнъж забелязваш другата страна на битието – всичко е толкова просто. Родил си се и живееш. Присъстваш в този свят. Няма да е завинаги. В миговете на пост оставате ти, човекът и Той, победилият най-страшното във вселената.

4.9470198675497 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (151 Votes)

_2Като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника (Лука 18:13)

Бихте ли се гостили с печено месце на Разпети петък? С филе миньон например, увито в бекон, залято със сос от най-доброто бордо и най-превъзходната сметана? Никак не е постно, нали? И то навръх Разпети петък – денят на най-строг пост в целия православен календар. Такава една пържолка в сос от винце и сметана... не бихте могли да нарушите поста повече от това, нали? А какво ли бихте си навлекли с нарушаването му? Има свещеници, които няма да ви допуснат до причастие и заради една маслинка на Разпети петък. Та ние на Разпети петък не ядем и не пием нищо. Не пише ли точно така в упътването – в онова ръководство с всички правила? И всички истинно православни спазват правилата – как иначе ще си заработиш билета за рая? Нали не си като всички останали днес, в това самоугаждащо си общество? Та ти си православен. Не псуваш, не мамиш, не крадеш. Не пиеш, не пушиш и не гледаш порно. Нито пък спиш с гаджето си. Постиш всяка сряда и петък. Идваш на църква всяка неделя. Изчиташ всички молитви от молитвеника всяка сутрин и всяка вечер. Нали това е, което те прави православен – спазването на всички правила? Така че, когато вечер заставаш пред иконите си, да можеш да благодариш на Бога с „Не съм като грешниците“. Пържола през Великия пост? „По-скоро ще умра от глад“. А би ли по-скоро уморил от глад някого другиго?

Веднъж един православен свещеник влетял по спешност в местната болница по време на Страстната седмица. В интензивното отделение изгаряло в треска момиченце на около една годинка. Неадекватно, обезводнено, с крайно ниски нива на желязото и белтъците в кръвта. Той попитал бащата на детето – един от неговите енориаши, какво, за Бога, се било случило. През целия Велик пост бащата изглежда бил наложил пост на невръстната си дъщеричка. И то според „онова“ ръководство с най-строгите монашески правила: никакво месо, яйца, риба... никакви млечни продукти. Лишавал бил детенцето от мляко. Дори когато пищяла от глад, той я ограничавал до едно ядене на ден – също като монасите, по всички правила. Свещеникът му наредил да се яви на изповед.

-  Ако искаш изобщо някога да получиш св. Причастие – казал той на бащата, – навръх Разпети петък, на най-тържествения ден на пост и молитва през цялата година ще седнеш пред мен... и ще изядеш една пържола.

- Ама това е против правилата на поста! – викнал бащата.

- Ти спазваш бесовския пост! Бесовете въобще не ядат... нищичко, освен човешки души.

И това не е притча, а действителен случай отпреди години в Монреал. Свещеникът отправи към този новообърнал се мъж едно силно и чисто послание: Православието не е система от правила. Каква е ползата от пост, който закоравява сърцето ти? От пост, който те прави ядосан и раздразнителен, груб и студен, припрян да наказваш други или пък самия себе си? Каква е ползата от пост, който те ожесточава против човека до теб, дори против собствената ти рожба? Какъв друг може да е този пост, освен бесовски? Това означава ли обаче, че трябва изцяло да се откажем от поста? Въобще не. Постенето не е закон, то е просто едно средство с определена цел. „Защо вие православните постите?“ – попитал един англиканин някога един руски философ, който на свой ред дал съвършен отговор: „Защото това ни помага да се молим“. Постенето разтапя сърцето ти. Постенето докосва сърцето ти от камък и го разтапя до сърце от плът. Опитай се да изчистиш животинските мазнини, здравото пиене и олиото от тялото си и нещо вътре в теб се променя. Почваш да усещаш и радостта, и болката по-остро от преди. Очите ти се изпълват със сълзи. Старите рани, отдавна покрити с белези, се отварят и тогава ти просветва: ние всичките сме изпонаранени. Ние всичките сме само едни ужасени и гладни деца, които се препъваме в мрака. Когато всичките маски на месото и виното бъдат свалени и те оголят – истинския теб, уплашен и наранен, който дотогава се е крил зад безчувственото си изражение, единствената молитва, която ти остава, е: „Боже, бъди милостив към мене, грешника“.

Двама души влязоха в храма да се помолят. Религиозният се молеше така: Слава Богу, че не съм като онези грешници. Спазвам поста до последната буква. Дарявам десет процента от дохода си за благотворителност. Не мамя, не крада, не изнудвам; не псувам, не лъжа, нито пък спя с тази или онази. Слава Богу, спазвам всички правила. Религиозният мъж си стои там и си се моли сам, като си изброява добродетелите на себе си. И именно дотам стига молитвата му – не по-далеч от самия него. Останал далеч по-назад в сумрака на сенките, с очи приковани в пода, стои един грешник – един гнусен, покварен изнудвач от онези, които проиграват на комар чуждите спестявания; от онези, които ти се иска да заплюеш насред улицата. Той не смее да вдигне очи, за да не би някой да срещне погледа му. Той е сам и изплашен. Кого ли не е измамил или завлякъл, от кого ли не е крал? Не е дал и петаче на бедните и можете да сте сигурни, че не пости въобще. Но той, който е мамил всички наред, не може повече да мами себе си. Господи, помилуй е единствената молитва, която му е останала. Боже, бъди милостив към мене грешника. Праведният фарисеин има само един списък с добродетели, с правила, които да отмята като изпълнени и молитвата му рикошира обратно към него. Грешният митар не спазва никакви правила, но молитвата му го отвръща от самия него и го обръща към Бога.

Братя и сестри в Христа, на този ден ние отваряме Триода – книгата с богослуженията на светия Велик пост. С четиридесетдневния пост, започващ само след три седмици, нашата свята майка – Църквата, ни учи не как да постим, а как да не постим. Нека това да бъде Божият пост, ни говори тя, а не бесовският. Нека той да смекчи сърцата ви, а не да ги закорави. Нека той да ви изяви не като силни, а като слаби; не като самопровъзгласени светци, а като самопризнати грешници; не на мястото на Твореца, а като Негово творение – вечно в нужда от Неговата велика и богата милост. Православието, истинското православие, не тръби: Ето, спазих всички заповеди, паднете в краката ми и ми се поклонете. То е викът, надаван в сумрака: Господи, помилуй. То е викът, който отеква вътре в нас с всяко Господи, помилуй. Това обаче не е вик на отчаяние към един жесток Съдия, а вик на любов към небесния Бог, Когото дръзваме да наречем свой Отец.

Църква на правилата ли сме тогава, или на милостта? Тук отпред, на стената пред вас не виждате никаква плоча с десетте заповеди. Виждате свещения образ на Христос – нашия истинен Бог, Който умря от любов към вас, както и Неговата пречиста и пресвята майка Дева, която почувства меч да пронизва сърцето ѝ и която не спира да се моли за вас. Виждате лицата на милосърдието и се молите заедно с мен: Боже просвети тъмата в мен. Боже, удави греховете ми в океана на Твоята милост. Боже, бъди милостив към мене грешника.

Превод: Цветан Биюков

* Проповед, произнесена в Неделя на митаря и фарисея т. г., в храма на Антиохийската патриаршия „Св. Ботолф“ в Лондон (бел. прев.).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)
1_51.jpgВъзлюби нищетата Христова, за да те обогати Христовата Божественост. Възлюби прекрасния пост – дело почтително и благоугодно. Постът, това е колесница, възнасяща те на небето. Постът ражда пророци, умъдрява законотворците. Постът – добра защита за душата, надежден съжител на тялото. Постът – оръжие на доблестните, училище за подвижниците. Постът отблъсква изкушенията, помазва подвига на благочестието, съжител на трезвеността, виновник за целомъдрието. Постът – доблест в боя. Постът – тушител на огнената сила. Постът затваря пастта на лъвовете. Постът въздига молитвата до небето. Постът – майка на благото. Постът – наставник на младостта, украшение на старците, добър спътник на пътешествениците. У постещите тялото е честно и душата драгоценна. Постът упокои Лазар в лоното Аврамово. Да го възлюбим и ние, за да приеме и нас Аврамовото лоно. Да избягваме разкоша и съпътстващия го шумен смях на пиянството, тази майка на блудта. Господ няма да приема пиянството. Пиянството отблъсква от нас Светия Дух. Постът – благоустройство на града, благочинност на тържището. Постът – мир в дома. Постът – попечител и защитник на девството. Постът – път към покаянието. Постът – причина на сълзите. Постът не обича света, нито това, което е в света. Затова да не изпадаме в униние като постим, защото Ангели във всяка църква записват постещите. Постът не допуска злопаметство. А трупащите в паметта си огорченията и злото, което им е сторено, независимо, че постят и се молят, са подобни на хора, които черпят вода и я изливат в бъчва без дъно. Не приема Господ молитви от този, който помни злото, сторено му от брата му.

Господу слава и господство во веки веков! Амин.

Превод: В. Каравълчев

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)
ALIM3932.JPG"Прости ме и веч прощавай!"
Христо Ботев, „На прощаване”

Тази сутрин в кварталния супермаркет цареше необичайна за средата на февруари суматоха. Всички пазаруваха като за последно и, сякаш оправдавайки се при срещата на погледите, съседи си продумваха: "Та нали утре е празник!?" Всъщност, какъв празник е утре? Неделя сиропустна или неделя на Всеопрощението. За по-старите хора, които по начало са забравени от децата и внуците си, това наистина е празник – може би ще ги посетят децата, дори и да не поискат прошка. Опитвам се някак си да схвана „празничността” на утрешния ден. Днес човекът е толкова самотен, че и от началото на поста би направил празник, стига някой да го потърси, да му се обади, да го поздрави... Но тези наши естетически построения за празника и прошката, за формалната среща и лицемерната доброжелателност дали имат нещо общо с реалната трагичност на поста?

4.8461538461538 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (26 Votes)
1_42.jpgСъществуват много обичаи и традиции, свързани с Великден, които са общи в целия свят, но без съмнение сред тях се откроява боядисването на яйцата. Независимо дали живеете в Лондон, Йерусалим или Москва ще видите, че този обичай е универсален.

Яйца са били боядисвани и украсявани още в езическите времена. Запазени са свидетелства за боядисването им в древни Египет, Галия, Китай, Рим и Персия. Яйцето се възприема като символ на Вселената и живота, представени като кръг, какъвто кръг е и вечният живот. Златният жълтък символизирал бога-слънце, бялата черупка – бялата богиня, а цялото яйце – възраждането. Затова като символ яйцето било свързано с пролетта, времето на възраждането на земята след дългата студена зима. За древните земята се възраждала по същия начин, както яйцето ражда живота. Организирали са се специални „ловувания за диви яйца”, които след това са били оцветяване в цветовете на пролетта. Нашарените яйца са се използвали като талисмани или в обредната храна, а също са се раздавали като подаръци.

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.