Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (18 Votes)
св. Андрей Критски„Душе моя, душе моя, востани, что спиши”
(Покаен канон на св. Андрей Критски)

Братя и сестри,
Прекрачихме прага на спасителната Четиридесятница и ето, чуваме  гласа на светата майка Православна църква, която ни подбужда към покаяние в началото на Великия пост с четенето на Великия покаен канон на св. Андрей Критски.

Покайният канон представлява едно боговдъхновено поетично творение, което се състои от девет песни. Същността на канона се изразява в разговор между св. Андрей и Бога, от една страна, а от друга – между християнина и собствената му душа. В канона св. Андрей прави една изповед, която е молитва към Бога, за прошка на греховете: „откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот?”  И този плач е поради съзнание за собствените грехове, от любов към Бога, плач, който води към спасение.

„Ние всички много грешим”, казва св. апостол Иаков, и „грехът ни лесно омотава” – пише св. апостол Павел.  Ние грешим по всякакъв начин, съзнателно и несъзнателно.

Когато живеем постоянно в грях, той става наш господар през целия ни живот. Ако желаем да се отърсим от греха, трябва съзнателно да се обърнем към собствената си съвест, да се вгледаме в душата си, за да можем да прогоним греха и да се освободим от него. Смиреното съзнание за собствената ни греховност ще държи душите ни будни за Христовия глас,  за покаяние, за духовен възход и спасение.

Човекът е призван да влезе в Царството на светлината, свободата, радостта и благостта още от своето сътворение. Когато живеем в грях, той става вражда срещу Бога и ние често ставаме като слепи – не виждаме пред себе си и не ни достигат знание, сила и вяра в Бога.

Всяко време през годината е благоприятно за покаяние. Но според светите отци, особено трябва да настроим душата си през време на Великия пост. Да го прекараме в безмълвие, търсейки в себе си греха,  опитвайки се да го изкореним, желаейки да се съединим с Христа чрез приемането на светите Христови тайни и така достойно да дочакаме Възкресението.

Основната мисъл на Покайния канон на св. Андрей Критски е апел към нашата съвест за покаяние. Виждайки душата си дълбоко заспала, св. Андрей се обръща към нея с думите: „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш!” През целия канон преминава една основна идея - нуждата от покаяние. С призива „Покайте се!” св. Евангелие се обръща към хората. И така ни дава съвет да се вгледаме в църковната обстановка през Великия Пост, да се вслушаме в църковните песни и молитви, да размислим над евангелските разкази, където можем да чуем едно и също нещо, изразено по различни начини: зов към покаяние.

Покаянието е първото и единствено средство за духовно очистване и нравствено усъвършенстване на хората. Без покаяние е немислимо духовното обновление. То е духовно лекарство за измъчената от греха човешка душа. В св. Евангелие Христос чрез покаяние заставял грешници да стават праведници, разбойници – светии, както е случаят с разбойника на Кръста. Чрез покаянието ние ставаме истински следовници на Христа. То е небесен дар. Чрез него се прощават греховете и се възраждат и освещават човешките души. То е незаменима духовна възродителна сила. Грехът е рана, а покаянието – лекарство. Чрез покаянието за нас хората се отваря небето и ние биваме въвеждани в рая.

Някои  ще попитат: как така цял живот може да греша, а само с едно покаяние да се спася?!

Това е възможно само чрез Божието милосърдие и човеколюбие. Милосърдието на Бог няма граница. И Божията благодат и милост не могат да се изкажат с думи. Божието милосърдие и човеколюбие са безпределни.

Намирайки се под влиянието на великопостните молитви и песнопения, и Покайния канон на св. Андрей Критски, пропити с един общ дух – зов към нашата съвест – да се проникнем от този покаен зов на Църквата, да се събудим от греховен сън, да осъзнаем нуждата от покаяние, за да разберем основата и силата на християнството: че без покаяние не можем да бъдем чеда Божии.

Да се отзовем на Иисусовия глас за покаяние и освобождаване от греховността, за да влезем в Неговата любов към грешните и немощните. Да не се отчайваме от греховете си – има много начини за покаяние, един от тях е съзнаването и изповядването на греха. Нека се възползваме, понеже  е настъпил денят на спасение. Бог стои пред дверите на душите ни и очаква покаянието на съвестта ни.  

Да се помолим Богу да ни помогне и нашата душа да се събуди от греховния сън. Да Го помолим да погледне с любов съкрушените ни от греха сърца. С вяра в Божието могъщество и милосърдие, в неговата милост, снизхождение и любов, да чуем спасителният глас: „Син Човеческий  дойде да подири и спаси погиналото” (Лука 19:10). Амин!

Словото е произнесено на 10 март 2008 г. в столичния митрополитски храм "Св. Неделя"

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3uf4 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий