„Душе моя, душе моя, востани, что спиши”
(Покаен канон на св. Андрей Критски)
Братя и сестри,
Прекрачихме прага на спасителната Четиридесятница и ето, чуваме гласа на светата майка Православна църква, която ни подбужда към покаяние в началото на Великия пост с четенето на Великия покаен канон на св. Андрей Критски.
Покайният канон представлява едно боговдъхновено поетично творение, което се състои от девет песни. Същността на канона се изразява в разговор между св. Андрей и Бога, от една страна, а от друга – между християнина и собствената му душа. В канона св. Андрей прави една изповед, която е молитва към Бога, за прошка на греховете: „откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот?” И този плач е поради съзнание за собствените грехове, от любов към Бога, плач, който води към спасение.
„Ние всички много грешим”, казва св. апостол Иаков, и „грехът ни лесно омотава” – пише св. апостол Павел. Ние грешим по всякакъв начин, съзнателно и несъзнателно.
Когато
живеем постоянно в грях, той става наш господар през целия ни живот. Ако желаем
да се отърсим от греха, трябва съзнателно да се обърнем към собствената си
съвест, да се вгледаме в душата си, за да можем да прогоним греха и да се
освободим от него. Смиреното съзнание за собствената ни греховност ще държи
душите ни будни за Христовия глас, за
покаяние, за духовен възход и спасение.
Човекът е призван да влезе в Царството на светлината, свободата, радостта и благостта още от своето сътворение. Когато живеем в грях, той става вражда срещу Бога и ние често ставаме като слепи – не виждаме пред себе си и не ни достигат знание, сила и вяра в Бога.
Всяко време през годината е благоприятно за покаяние. Но според светите отци, особено трябва да настроим душата си през време на Великия пост. Да го прекараме в безмълвие, търсейки в себе си греха, опитвайки се да го изкореним, желаейки да се съединим с Христа чрез приемането на светите Христови тайни и така достойно да дочакаме Възкресението.
Основната мисъл на Покайния канон на св. Андрей Критски е апел към нашата съвест за покаяние. Виждайки душата си дълбоко заспала, св. Андрей се обръща към нея с думите: „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш!” През целия канон преминава една основна идея - нуждата от покаяние. С призива „Покайте се!” св. Евангелие се обръща към хората. И така ни дава съвет да се вгледаме в църковната обстановка през Великия Пост, да се вслушаме в църковните песни и молитви, да размислим над евангелските разкази, където можем да чуем едно и също нещо, изразено по различни начини: зов към покаяние.
Покаянието е първото и единствено средство за духовно очистване и нравствено усъвършенстване на хората. Без покаяние е немислимо духовното обновление. То е духовно лекарство за измъчената от греха човешка душа. В св. Евангелие Христос чрез покаяние заставял грешници да стават праведници, разбойници – светии, както е случаят с разбойника на Кръста. Чрез покаянието ние ставаме истински следовници на Христа. То е небесен дар. Чрез него се прощават греховете и се възраждат и освещават човешките души. То е незаменима духовна възродителна сила. Грехът е рана, а покаянието – лекарство. Чрез покаянието за нас хората се отваря небето и ние биваме въвеждани в рая.
Някои ще попитат: как така цял живот може да греша, а само с едно покаяние да се спася?!
Това е възможно само чрез Божието милосърдие и човеколюбие. Милосърдието на Бог няма граница. И Божията благодат и милост не могат да се изкажат с думи. Божието милосърдие и човеколюбие са безпределни.
Намирайки се под влиянието на великопостните молитви и песнопения, и Покайния канон на св. Андрей Критски, пропити с един общ дух – зов към нашата съвест – да се проникнем от този покаен зов на Църквата, да се събудим от греховен сън, да осъзнаем нуждата от покаяние, за да разберем основата и силата на християнството: че без покаяние не можем да бъдем чеда Божии.
Да се отзовем на Иисусовия глас за покаяние и освобождаване от греховността, за да влезем в Неговата любов към грешните и немощните. Да не се отчайваме от греховете си – има много начини за покаяние, един от тях е съзнаването и изповядването на греха. Нека се възползваме, понеже е настъпил денят на спасение. Бог стои пред дверите на душите ни и очаква покаянието на съвестта ни.
Да се помолим Богу да ни помогне и нашата душа да се събуди от греховния сън. Да Го помолим да погледне с любов съкрушените ни от греха сърца. С вяра в Божието могъщество и милосърдие, в неговата милост, снизхождение и любов, да чуем спасителният глас: „Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото” (Лука 19:10). Амин!
Словото е произнесено на 10 март 2008 г. в столичния митрополитски храм "Св. Неделя"
Човекът е призван да влезе в Царството на светлината, свободата, радостта и благостта още от своето сътворение. Когато живеем в грях, той става вражда срещу Бога и ние често ставаме като слепи – не виждаме пред себе си и не ни достигат знание, сила и вяра в Бога.
Всяко време през годината е благоприятно за покаяние. Но според светите отци, особено трябва да настроим душата си през време на Великия пост. Да го прекараме в безмълвие, търсейки в себе си греха, опитвайки се да го изкореним, желаейки да се съединим с Христа чрез приемането на светите Христови тайни и така достойно да дочакаме Възкресението.
Основната мисъл на Покайния канон на св. Андрей Критски е апел към нашата съвест за покаяние. Виждайки душата си дълбоко заспала, св. Андрей се обръща към нея с думите: „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш!” През целия канон преминава една основна идея - нуждата от покаяние. С призива „Покайте се!” св. Евангелие се обръща към хората. И така ни дава съвет да се вгледаме в църковната обстановка през Великия Пост, да се вслушаме в църковните песни и молитви, да размислим над евангелските разкази, където можем да чуем едно и също нещо, изразено по различни начини: зов към покаяние.
Покаянието е първото и единствено средство за духовно очистване и нравствено усъвършенстване на хората. Без покаяние е немислимо духовното обновление. То е духовно лекарство за измъчената от греха човешка душа. В св. Евангелие Христос чрез покаяние заставял грешници да стават праведници, разбойници – светии, както е случаят с разбойника на Кръста. Чрез покаянието ние ставаме истински следовници на Христа. То е небесен дар. Чрез него се прощават греховете и се възраждат и освещават човешките души. То е незаменима духовна възродителна сила. Грехът е рана, а покаянието – лекарство. Чрез покаянието за нас хората се отваря небето и ние биваме въвеждани в рая.
Някои ще попитат: как така цял живот може да греша, а само с едно покаяние да се спася?!
Това е възможно само чрез Божието милосърдие и човеколюбие. Милосърдието на Бог няма граница. И Божията благодат и милост не могат да се изкажат с думи. Божието милосърдие и човеколюбие са безпределни.
Намирайки се под влиянието на великопостните молитви и песнопения, и Покайния канон на св. Андрей Критски, пропити с един общ дух – зов към нашата съвест – да се проникнем от този покаен зов на Църквата, да се събудим от греховен сън, да осъзнаем нуждата от покаяние, за да разберем основата и силата на християнството: че без покаяние не можем да бъдем чеда Божии.
Да се отзовем на Иисусовия глас за покаяние и освобождаване от греховността, за да влезем в Неговата любов към грешните и немощните. Да не се отчайваме от греховете си – има много начини за покаяние, един от тях е съзнаването и изповядването на греха. Нека се възползваме, понеже е настъпил денят на спасение. Бог стои пред дверите на душите ни и очаква покаянието на съвестта ни.
Да се помолим Богу да ни помогне и нашата душа да се събуди от греховния сън. Да Го помолим да погледне с любов съкрушените ни от греха сърца. С вяра в Божието могъщество и милосърдие, в неговата милост, снизхождение и любов, да чуем спасителният глас: „Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото” (Лука 19:10). Амин!
Словото е произнесено на 10 март 2008 г. в столичния митрополитски храм "Св. Неделя"