Слово за празника Покров Богородичен

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Възлюбени в Господа братя и сестри!

Св. Православна църква е определила днешния ден, за да си спомним за покровителството, застъпничеството и закрилата на Божията майка върху всички, които с искрена молба се обръщат към нея за помощ и затова днешният празник се нарича Покров на Пресвета Богородица.

Този празник има своята история. И тя е пълна с поука и назидание.

При царуването на византийския император Лъв Мъдри, по време на всенощно бдение във Влахернския храм, посветен на св. Богородица, тя се явила в небесна слава, обкръжена от множество ангели върху облаци, молеща се и държаща в прострените си ръце покров,  символ на небесна закрила.

От едната ѝ страна стоял св. Йоан Предтеча, от другата – св.  Йоан Богослов. В храма по това време на молитва се намирали императорът и императрицата, както и множество богомолен народ. Между богомолците се намирали и св. Андрей, Христа ради юродиви, заедно със своя ученик Епифаний. Преизпълнен с духовна радост, св. Андрей се обърнал към своя ученик и го попитал дали вижда това чудо на явяването на св. Богомайка. „Виждам отче“ – отвърнал Епифаний – „… и се ужасявам!“. Когато за чудото узнали и останалите богомолци, намиращи се в храма, те били обзети от радостен трепет и с умилени сърца започнали да благодарят на Бога и да прославят Всемирната Застъпница, а благочестивият имп. Лъв и св. патр. Тарасий установили ежегодно да бъде празнувано това чудно събитие.

Първото, на което следва да спрем вниманието си, е чудото на самото явление на Божията майка, заедно с ангелските ликове и светците.

Ние вярваме, че светците, вземат участие в живота на хората, че те от небето се грижат за нашето спасение  и използват своето могъщество и близост до благодатния Божи престол, за да помагат на нас, изгубените в житейските бури.

Вярваме още, че и небесните сили присъстват заедно с нас в храма. И как иначе, като в храма Божи винаги присъства техният небесен Цар и Господ. Ние не ги виждаме, защото сиянието на небесната слава е непоносимо за нашето човешко око, но те ни виждат, виждат и нашите мисли и желания. Ще дойде време – и ние ще ги видим, ще встъпим, ако сме достойни за това, в техния благословен сомн, а дотогава да вярваме в тяхното невидимо присъствие и, вярвайки, да посещаваме по-често Божия храм.

Само желаейки да пребъдваме в храмовете със св. ангели и стоейки в храмовете по ангелски, можем „всякое нине житейское отложим попечение“. Иначе и в рая може да се яви изкусител, и в рая можем да чуем думите: „Без друго ще умреш!“ (Бит. 2:17).

Вторият въпрос, който стои пред нашето внимание при явяването на св. Богородица, е видът, в който тя се е представила на св. Андрей – като майка на Небесния цар. Тя би могла да се яви седяща на престол и от неговата висота да изпрати благословение на човешкия род, но тя се явява като молеща се.

Какво е Пресветата Дева? Тя е първата приемница на благодатта и първата ходатаица пред Божия престол за човешкия род. Който в молитвен дух се моли пред нея, той постъпва съобразно нейното желание.

Да се поучим от нея най-вече в това, от което най-много имаме нужда – в молитвата! Истинската молитва е сладка и питателна. И няма човек от молещите се, който да не е изпитвал нейната сладост.

Кои от присъстващите на чудното събитие са се удостоили да съзерцават Пресветата Дева? Във Влахернския храм е присъствал множество народ: императорът, познат със своята мъдрост, патриархът, който поради своят свят живот е бил причислен към лика на светците, богати и славни хора, но нито един от тях не е видял това, което е ставало във въздуха, освен св. Андрей и неговият ученик Епифаний – хора най-последни и по време на техния земен живот много презрени.

От самото чудно явление на Божията майка става ясно, че то е било показано свише на светите прозорливци. Техният подвижнически живот до такава степен е изострил духовните им чувства, че от тях не е могло да се укрие присъствието на небесните същества. Така става обикновено с великите подвижници. Малко от тях не притежават дарът на духовното прозрение.

Най-важната черта в характера на св. Андрей е била, че той е бил юродив, т. е. заради Христа се е преструвал като че ли е лишен от разум. И ето, той се е удостоил да види това, което превишава всеки ум!

Изпълнен с познания за света, умът, естествено, сияе, но това сияние в голяма степен заслепява човека. И той вместо да види с благодарност и смирение светлината Божия, започва да мисли, че сиянието, което се излъчва от него, е негово собствено.

„Никой да не се мами, ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър“ (1 Кор. 3:18).

Този, който притежава истинска мъдрост, веднага я променя на благодатна мъдрост. Винаги е готов да плени своя ум в послушание на Божия ум. Ние виждаме в юродивите заради Христа съвършено отричане на ума. Един висок и достъпен за не много хора подвиг, не само поради факта, че човекът произволно се лишава от своя ум, нещо изключително тежко за нашите самолюбиви сърца, но още и заради това, че в този подвиг той непрекъснато изпада в колебания между две опасности: да измени на своя свят обет за юродство заради Христа и така да наруши дълга си на любовта към ближния, съблазнявайки го или не давайки му нужния съвет или с нещо друго.

Човек обаче може да бъде юродив заради Христа и ако не се представя за лишен от своя ум, използвайки даже всички богатства на човешката мъдрост. Всичко това произтича от смирението заради Христа. Смирението умирява земната мъдрост. Който се води от смирението, такъв на всички свои познания гледа първо като на незаслужен дар Божи, защото у него няма причина за горделивост. А при това самата земна мъдрост, усвоена правилно, скоро довежда човека до границата на познанието и чувствайки нужда да отиде по-далеч, сама преподава на човека вяра, т. е. отстъпва мястото на светото безумство у Бога (1 Кор. 1:25).

Да се докоснем и да разсъдим върху още някои обстоятелства на чудното явление на Пресветата Дева. Защо това видение не е било забелязано и от такъв човек, какъвто е бил патр. Тарасий, защо св. Андрей съзерцавайки видението, е бил преизпълнен най-вече с радост, а св. Епифаний – със страх. Целта на християнските поучения се състои в това да представи всичко, което засяга разглеждания предмет, а също и да подтикне към собствено размишление слушателите. Който към слушането присъединява собствено размишление, у него и от малкото излиза много. А който само слуша и не размишлява, за такъв и многото бива безполезно.

Сърдечно ви поздравявам от името на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, поздравявам отец председателя, свещенослужителите, настоятелите и всички вас, които под благодатния Богородичен покров изпросвате в молитва от Бога необходимите за вас благодеяния с днешния празник, с молитвено благопожелание Пресветата Дева да простре своя покров върху всички нас, да ни бъде застъпница и ходатаица пред Небесния Цар и да ни научи на смирена молитва, та чрез нея да изпросваме благодатните Христови дарове.

Честит празник!

Божието благословение и Неговата милост да пребъдват с всички вас. Амин!