ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
ОБИЧНИ В ГОСПОДА ОТЦИ, БРАТЯ И СЕСТРИ,
„Какво да въздам Госпоза всичките Му благодеяния към Мене” (Пс. 115:3)Днес, в деня на моята огнена Петдесетница, стоя пред Вас, с трепет и страх Божий, покорен на Неговата воля и Вашето решение да бъда облечен с благодатта на архиерейското служение на светата Църква като вседушевно благодаря на Всеподателя Бога за великата Му милост към мен грешния и недостоен Негов служител.
Божият промисъл ме водеше и укрепяваше, поддържаше и изправяше в трудни за мен моменти от клирическото ми служение. Наред с това винаги съм чувствал и особеното молитвено застъпничество на св. Богородица, която като наша майка, защитница и молитвеница винаги ме е запазвала със своя покров и ме е наставлявала по пътя на следване на Христовите истини.
Обръщайки поглед назад към своите ранни години и началото на моя духовен път оставам с почит и признателност към паметта на блаженопочившия Варненски и Преславски митрополит Йосиф, който като тогавашен мой епархийски архиерей бе за мен пример на подражание и духовно усъвършенстване.
Позволете ми да изкажа синовна благодарност към моя духовен старец Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, който чрез своята бащинска строгост и архипастирски наставления затвърди в мен смиреността и послушанието към светата Църква. Изпълнявайки неговите отечески съвети, Бог насочи стъпките ми към древните исторически светини на нашата Църква – Троянският и Бачковски манастири, където изпълнявайки различни послушания имах възможността да се докосна до вековния духовен опит на тези стожери на българския дух.
Съществена част от клирическото ми служение бяха за мен и годините, които по решение на Св.Синод прекарах като ефимерий и преподавател в Пловдивската духовна семинария „Св. Кирил и Методий”, където под ревностното ръководство на тогавашния ректор – архимандрит, а сега Адрианополски епископ Евлогий, придобих богат богослужебен опит.
Синовно благодаря на Вас, Ваше Светейшество, и на Високопреосвещените архиереи – членове на Св. Синод на Българската православна църква за високото доверие и помощта, която ми оказвахте досега в моето служение като Ваш помощник, като чрез своето решение и благословение възложихте върху мен отговорността на високото епископско служение, което с Божията помощ, обещавам, че ще изпълнявам в послушание, ревностно и всеотдайно. Смирено изпросвам от Вас и занапред Вашите свети молитви, необходими ми за преуспяването във вярата и следването на Христовите повели, за благоплодно изпълняване на поетите от мен обети пред Бога и светата Църква.
Моля всички досточтими отци, братя и сестри да се молите непрестанно за мен на Христа Бога, за да ми дарува Господ сила и мъдрост, твърдо да следвам Неговата воля, като всички мои трудове да бъдат за слава Божия и за благото на Христовата Църква. А м и н.
