Мобилно меню

3.9444444444444 1 1 1 1 1 Rating 3.94 (90 Votes)
19540_LABYRINTHOS.jpgТъкмо през Светата четиридесетница, време, когато повече от всякога сме призовани да се борим с поднебесните духове на злобата (Еф. 6:13) и с изкушенията, изпитанията се увеличават. Мисля, че това го е забелязал всеки вярващ, който се стреми от сърце да следва Христос и особено когато се стреми да пости заради Христос истински. Именно в този постен период на вътрешно вглъбяване и молитвено единение с Христос, на православния книжен пазар се появи книгата “Златна книга за православния пост” с автор колегата Дарин Алексиев.

В нея по стар маниер, напомнящ католическите похвати преди Втория ватикански събор (1962-1965), се задават въпроси и на тях се дават отговори. Така книгата представлява вид катехизис за поста, като отговорите често пъти са „да” или „не”, без да се посочват аргументи за това. Голяма беше надеждата ми, че с времето твърдите позиции на православните пиетисти ще привличат все по-малко последователи. Надявах се и те самите да се повлияят от макар и малкото качествена богословска литература у нас и да променят донякъде своите морализаторски маниери. За да не бъда голословна и да не губя ценното време на четящите тези редове, ще дам само няколко примера от тази книга, които ще коментирам.

Въпрос: Вярно ли е, че преди да се оженим трябва да постим? И защо?  (с. 120)
Отговор: Светото Венчание е едно от тайнствата в Православната църква. Преди неговото извършване двамата младоженци трябва да постят, да се изповядат и да се причастят...

Коментар: Постът и причастието (освен установените в Църквата постни периоди и дни) не са взаимносвързани. Няма текст от Свещеното Писание, нито някакъв канон, който да постановява задължителна изповед преди всяко причастие (а само в случаи на тежки грехове – вж. 1 Кор. 11 гл.), нито пък изповед преди венчание. Не става ясно на каква практика се позовава Дарин Алексиев, но това не е практика на Православната църква през вековете. Ако той се позоваваше на някаква православна практика, би следвало да цитира текст - ако не от Свещеното Писание, то поне от каноните или от отците, но такъв текст няма. Затова и думите му аз приемам като опит за морализаторстване.

huge_knife_and_fork.jpgВ.  Ще имам гости, но е пост. Как да постъпя с тях? (с. 123)
О. Все по-често днес се чува крилатата фраза: „Дошъл гост – нарушил пост”. Така някои използват греховно случая да нагостят дошлия с блажно... Не се заблуждавайте, неоправдано е да предлагате блажна храна!

Коментар: Винаги и във всичко може да има злоупотреба. Но злоупотребата не заменя употребата. Това, че някои хора използват ножа като хладно оръжие, не означава, че трябва да се откажем от него, когато си режем хляб. В този отговор авторът индиректно упреква вярващите в желание да си намерят повод да прекратят поста или да си угодят. Възможността обаче при дългоочаквани и важни гости да посмекчим или да прекратим поста се съдържа в достатъчно брой патерици и в примера на отци-пустинници, които нарушавали поста, когато им дойде гост (вж. книгата „Духовни полета” на св. Йоан Мосх напр.)

В. На работа шефът ми често разказва непристойни шеги за вярата. Какво да правя? (с. 125)
О. Молете се Бог да му даде мъдрост.


Коментар: Аз лично насаме бих казала на такъв началник (ако имах такъв), че след като уважавам неговото право да е атеист или скептик, и той би следвало да уважава моята вяра. Надявам се отговорът на колегата Дарин Алексиев да не е съвет да си преклоним главичката, за да оцелее тя пред острата сабя на шефа. Надявам се съветът само да се молим, а не да отреагираме в такъв случай, да не е продиктуван от опасение, че ако реагираме любезно, но с достойнство, можем да си имаме неприятности с началника.

PSATHAS.jpgВ. Може ли по време на пост да се ходи на театрални постановки и кино? (с. 125)
О. Не.

Коментар: Вярно е, че св. Йоан Златоуст (+ 407 г.) пише срещу театралните постановки, но всеки човек от общата си култура знае, в какво са се състояли театралните постановки през 4-5 в сл. Хр. – в публичен разврат на сцената и в култово служение на езически божества. При това положение напълно разбираемо и основателно е словото на св. Йоан Златоуст срещу театъра. Според мене всеки сам би могъл да прецени кога и на какви постановки и прожекции да ходи. Смятам, че всеки човек, който искрено се стреми да следва Христос, трябва да има и свободата да реши кога, колко и през кои пости  и на какви представления да ходи. 

1_6.jpgВ. Може ли по време на пост да се ходи на цирк? (с. 125)
О. Не.

Коментар: Тук отново бих направила разлика между различните пости – Велик и Рождественски (напр.). И отново бих оставила на съвестта на всеки християнин да прецени кога, колко и как да ходи на цирк.

В. Може ли по време на пост да се посещават барове, дискотеки и други увеселителни заведения? (с. 125)
О. Не, категорично. В такива места християните се развращават.


Коментар: Не ми е ясно защо колегата поставя под общ знаменател баровете и дискотеките. Не е ясно защо задължително на тези места християните се развращават. Не ми е ясно и защо Христос беше наречен „лакомник и винопиец, приятел на митничари и грешници” (Мат. 11:19)[1] - дали защото е намирал грешниците и митничарите в храма или защото е ходел при тях?!? А те тогава ще да са били в близост до тогавашните места на разврата. Дали тези въпроси си задава авторът на тези отговори? Смятам, че всеки от нас е достатъчно възрастен, досатъчно съзнателен, достатъчно отговорен и достатъчно морален, та сам да може и да трябва да преценява къде и кога да ходи и къде да не ходи.

В. Можем ли по време на пости да гледаме фантастични филми или да играем космически компютърни игри? (с. 110-111)
О. Времето на пост ни е дадено не за да гледаме такива филми или да играем такива игри. В тях няма нищо спасително, защото те ни разказват за космоса, а космосът е пълен с демонични сили. Трябва да изпълваме душата си само с мисли за доброто.

Коментар: Разбира се, че злоупотребата (с каквото и да е) е вредна, но като вече казах, злоупотребата не отрича употребата.  Що се отнася до това, че космосът е пълен с демони и следователно за него не бива да имаме знания (доколкото зная, знания за космоса се получават от астрономията, астрофизиката и други сродни им науки, а не от компютърните игри и филмите), ще кажа, че подобна теза е меко казано несъстоятелна и смехотворна, да не употребим и по-тежка дума. Не зная как биха реагирали учени астрономи и физици на тезата, че вселената е пълна с демони. Вярно, че Сатаната е свален от небесата, но както Сатаната, така и бесовете действат и на земята. Така Сатаната според Свещеното Писание не изкушаваше Христос на някоя планета, звезда или комета, а в Юдейската пустиня (Мат. 4:1-11). Означава ли това, че не трябва да изследваме Земята и че не трябва да правим научни и научно-популярни филми за нея? Вярвам, че колегата Алексиев е запознат с текста на в Първия разказ за Творението (Бит. 1:1-2:4а), където се казва „И видя Бог, че това е добро” (Бит. 1:4, 10, 12, 18, 21).[2] Как така, след  като Божиите творения са добри, ние не трябва да желаем да ги гледаме и изследваме, защото "те били пълни с демони"?! 

Ще отбележа и това, че за Юда е казано, че Сатаната влязъл в него (Йоан 13:23). След като може да влезе в човека, това означава ли, че ние не трябва да имаме знания за нашите сърца? Нали именно в сърцето си трябва да се молим!?!

В. Може ли по време на пост да ходим на почивка? (с. 126)
О. Не е желателно, защото възникват препятствия във връзка със спазването на телесния и духовния пост. Но преп. Амвросий Оптински казва: „Все возможно, только осторожно”.

Коментар: Ако изчислим постните дни в годината, цифрата ще достигне около 190 дни. С малки изключения в сряда и петък се пости. Ако приложим отговора, даден ни тук, питаме кога и как да отидем на заслужена почивка? А мисля, че за всички нормални хора, които не са членове на някоя секта, е ясно, че само добре отпочиналият си човек може и добре, пълноценно и творчески да работи. Интересно е защо не са преведени думите на св. Амвросий Оптински. Надявам се да не е затова, задето те звучат твърде нормално. Затова и аз ще ги преведа: „Все возможно, только осторожно” - „Всичко е възможно, само внимателно!” (е, за съжаление на български римата се губи).

В. Постите започнаха, но в хладилника има останала непостна храна. Може ли да отложим началото на поста докато я изядем? (с. 114)
О. Вие знаехте, че ще постите, нали? Защо тогава не си направихте правилно сметката, за да не остава храна? Помислете дали не можете да дадете храната на някого, обяснявайки му причините за това. Ако няма такъв човек, можете да дадете храната на животни. По-добре е да изхвърлите храна, но да не нарушите поста.

Коментар: Смятам, че повишаването на тон от страна на автора и морализаторското размахване на пръст идват в повече на нашите читатели, та да се налага и аз да го коментирам! За този бисер – без коментар!

В заключение ще отбележа, перифразирайки думите на Спасителя, казани по отношение на съботата, че постът е за човека, а не човекът за поста (Марк 2:27). Христос иска нас и сърцата ни, а не нещо друго, а постът е единствено средство, което да ни помогне да се вглъбим и отдадем на Бога. Без разумност, без умереност, със законничество, с фанатизъм, със спазване на списъци забрани и без любов няма истински пост. Ако нямаме любов, дори да имаме вяра, която премества планини, тя не ни ползва, а остава безплодна, тъй че само се самозалъгваме, че сме богоугодни, без да бъдем такива (1 Кор. 13:2).

P. S. И за да не оставам само, макар и добронамерена и колегиално настроена критичка, ще бъда градивна, като препоръчам на нашите читатели книгата на свещ. Александър Шмеман „Великият пост”. Наистина, в нея няма да намерите нито обяснения как и колко да постите, нито ще намерите „постни” въпроси и отговори, нито ще намерите постни рецепти, но ще си припомните, че Великият пост изобразява и напомня за Стария Завет като подготовка за идването на Спасителя Господ Иисус Христос, както ще си припомните и  това, че ние, постейки  през Великия пост, се подготвяме да посрещнем в сърцата си възкръсналия Христос. Всъщност това е общото между всички пости – да ни помогнат да отворим дверите на сърцата си за Христос, за да може Той да влезе в нас и да ни съ-възкреси. 

      
[1] Текстовете от Свещеното Писание на Новия Завет са преведени по научното издание на гръцкия текст на Nestle, E. Das Neue Testament Griechisch und Deutsch, Stuttgart 1986.

[2] Текстовете от Свещеното Писание на Стария Завет са преведени от т. нар. масоретски текст на Kittel, R. (Hrg.) Biblia hebraica, Stuttgart 1991.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/hhk 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник