Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (30 Votes)
проф. ФундулисЗа да участва верният достойно в причастяването с Тялото и Кръвта Господни, необходима е, естествено, специална подготовка. Апостол Павел предупреждава (І Кор. 11:27-32) за последиците от недостойното пристъпване към Господнята трапеза. На това се дължат болестите, смъртта и другите страдания, които Бог дава на хората, причастяващи се недостойно. “Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.” Затова той съветва онзи, който има намерение да се причасти, първо да изпита себе си и тогава да пристъпи: “Но нека човек изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата... Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени”. Но в какво се състои това “различаване” и “изпитване”? Апостолът не ни казва това. Но от практиката на Църквата в онова време е съвсем ясно, че това е бил един живот в страх Божий, дълбока вяра страхопочтително приемане на Тайните, помиряване и взаимна прошка и изпитване съвестта за всичко това.

Значи същото, което и днес Църквата с три думи иска от оногова, който пристъпва, като казва: “Със страх Божий, вяра и любов, пристъпете”. На поста не се гледало като предпоставка за Свето Причастие. Светата Литургия е извършвана най-вече на братските трапези “агапи” (“вечери на любовта”), доколкото предварително всички са участвали в тези братски трапези. Сиреч, повтаряли са делото на Господа, когато е установил Таинството “след/подир вечеря” (Лука 22:20, І Кор. 11:25) в Сионската горница. По-късно заради благочестие Светата Литургия била отделена от вечерята и се извършвала сутрин. Тогава постепенно започнал да се появява обичаят за пълно въздържане от храна от полунощницата до часа на причастяване. Това е бил официален и задължителен пост като подготовка за Свето Причастие. Такъв остава и до днес. Това са постът и въздържанието, които верните спазват в очакване Жениха на своята душа, и които са свързани с молитва, събиране и очистване на душата и тялото. Когато Светата Литургия е извършвана вечер, както е в дните на Великата Четиридесетница (Преждеосвещена) или в навечерието на Рождество и Богоявление и на Велика събота, постът е продължаван от полунощ до вечерта, до часа на причастяване. Само на Велики четвъртък е спазвана най-древната практика верните да се причастяват вечер без да постят през деня. Този “евхаристиен пост” се налага от много канони, каквито са 50-то правило на Картагенския събор (“Светите Дарове да се принасят само от неяли. Изключение става в един ден на годината, в който се извършва Господнята вечеря (Велики Четвъртък)”, 58-о правило на същия събор (“...относно свещеното служение, което става подир обед, право е то де се извършва достойно от неяли”), 29-то правило на Пето-шестия Вселенски събор, 9-то правило на св. Никифор Цариградски. Него има предвид и св. Иоан Златоуст, като казва: “Онези, които имат намерение да пристъпят към страшната и Божествена Трапеза и свещеното тайноводство, нека правят това със страх и трепет, с чиста съвест, с пост и молитва” (Беседа за Рождество Христово).

На древната Църква не е бил познат многодневният пост като сухоядене, а единствено пълното въздържание от храна като подготовка за приемане на Свето Причастие. Най-яркото доказателство за това е неделната Литургия. Служенето на света Литургия предполага, че верните ще се причастят. А как биха могли да се причастят, ако постът преди Причастие беше задължителен, след като постът в събота (с изключение на едната Велика събота) е забранен от строгите забрани  на свещените канони (64-то Апостолско правило, 55-то правило на Пето-шестия Вселенски събор)? Същото важи и за Светлата седмица, за която 66-то правило на Пето-шестия събор постановява християните всекидневно да се наслаждават със Светите Тайни (т. е. да се причастяват), а в същото време през всичките тези дни се предвижда пълно прекратяване на поста.

Тъй като Църквата гледа на поста като най-добро средство за приготовление, очистване и готовност на верните, поради това на християните, които се причастяват на големи интервали, тя препоръчва или да пристъпват към свето Причастие по време на установените църковни пости (Великата Четиридесетница, Апостолския, Богородичния и Коледния) или преди всяко свето Причастие по възможност да спазват тридневен пост (или няколко дни повече, или по-малко). Това става по преценка на просветения духовник, който, познавайки глъбините на сърцето и начина на живот на своето духовно чадо, отрежда, ако смята това за необходимо, както подготовка чрез пост, така и неговата продължителност.

Във всеки случай, повтарям, постът, който не трябва да се нарушава преди свето Причастие е пълното въздържание от храна след полунощ. Този пост, съгласно 9-то правило на св. Никифор Цариградски, може да се наруши единствено в случай на опасност от смърт (“На болен, който е застрашен от смърт, трябва да се даде Свето Причастие и след като се е ял”).

Из “Отговори на литургически недоумения”



Владимир Вукашинович:
Литургично обновление в Православната църква днес

Юлия Зайцева:
Руските духовници за подготовката за св. Причастие

Прот. Дмитрий Смирнов:
Евхаристията е и пастирско обгрижване

Проф. Йоанис Фундулис:
Колко дена трябва да пости християнинът преди св. Причастие? Може ли да се причасти без пост?

Разгледайте също: Вкусете и вижте
Предишната тема: Добрият пастир
Миналата година: Изповедта


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/x34a 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.