Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (16 Votes)
протойерей Дмитрий СмирновИзказване на протойерей Дмитрий Смирнов, председател на Синодалния отдел за взаимодействие с въоръжените сили и органите на реда при Московската патриаршия и настоятел на храма “Св. Митрофан Воронежки”  на кръглата маса  на тема: “Подготовката към светото Причастие – историческата практика и съвременни подходи за разрешаване на този въпрос”,  направено на 27 декември 2006 г. 

Най-напред искам да заявя, че съм много щастлив, че тази тема се обсъжда. Щастлив съм, че има желание да бъдат обсъждани такива актуални теми днес, на кръглата маса в Даниловския манастир.

Искам да разкажа два епизода.

Първият. В Лаврата бях свидетел на такава сцена. Майката с почти плачещ глас моли йеромонаха да причасти момченцето й. А йеромонахът упорства: “Не, той не се е изповядал”. Тя: “Синът ми стана на седем годинки днес”. Той: “Не, без изповед не може.” Колко тъжно, че тя не се сети да му каже, че го е родила вечерта! Това видях на солея на Успенския събор.

Втори епизод. В един атонски манастир, много добър, разбрах, че монасите се причастяват в събота. Защо? Защото постят в петък. А в неделя не се причастяват.   

Мисля, че към глава "Причастие" трябва да има специални бележки, например за лекарствата. Защото много свещеници ги смятат за храна. Нитроглицеринът, медикаментите за диабет – все едно, имат ги за храна. С други думи колабирай, но не ги слагай в уста. Затова е необходимо да се обозначи специално, че лекарствата не са храна. Както и това, че пиенето им с мляко не е нарушение на поста. 

Каноните на православната църква предписват причастие в Светлата седмица. Аз предлагам следната схема. Който се причастява веднъж в годината,  да пости по време на целия пост. Т.е. да пости месец и в края да се причасти. Който се причастява веднъж по време на поста,  да пости една седмица. Който се причастява веднъж месечно, само три дни. А който се причастява всяка седмица, освен поста в сряда и в петък, в събота да не яде месо.

За Евхаристията е необходимо да се каже, че в първоначалното значение на тази дума се е съдържало и пастирското обгрижване. Ако християнинът е свикнал да се причастява често, то временното му отлъчване от него се явява инструмент на пастирска грижа. Но да се прилага такова обгрижване и възпитаване  може само по отношение на постоянно причастяващия се човек. Например, веднъж аз отлъчих една жена за цяла година, тъй като тя се беше захванала да руши семейството на дъщеря си. Благодарение на това, че тя се причастяваше често, за нея това се оказа сериозно наказание, въпреки, че накрая не помогна семейството да бъде спасено.

За изповедта при друг духовник. Разбира се, това е възможно и ние не поставяме никакви препятствия. Много често обаче човек тръгва на поклонение в някой манастир и се връща оттам разноглед с всякакви епитимии. Затова на някои хора аз забранявам да се изповядват в манастири. Защото се връщат оттам с напълно разрушен духовен живот, с препълнени от съвети мозък. В нашата страна има “старци” ръкоположени преди пет години, но с бради, санове, кръстове, с всичките му атрибути. И след някое време напускат общината, стават нещо “по-така”… Ето защо някои категории наши граждани и енориаши не бива да се изповядват на други места. Защото има духовници, които не знаят нищо за дадения човек, но това не им пречи да му накълцат душата като зеле.  

Благословението за причастие. Нашата многогодишна практика се състои в това, че преди Рождество Христово и пред Пасха казваме отрано, че хората трябва да се изповядат в продължение на седмица и половина след началото на поста, а после, ако не са убили някого, могат да се причастяват и без изповед. Това е много удобна форма за тези, които обичат да се изповядват подробно в писмена форма, както се е практикувало у нас в началото на 20-е години.

Аз чувствам голяма разлика между  големите и  много големите енории. Около 15% от хората на служба в неделя идват за пръв път. Не е възможно те да бъдат отделени зад специална преграда, нито качени на втория етаж. Не можем и да ги организираме по никакъв начин, защото те идват по различно време. Освен това, трябва да се постараем не по-малко или повече, а да дадем максималното от себе си, такъв човек да дойде отново в храма. Дори да е влязъл късно, и никога да не е постил и не знае какво е това, но ако е дошъл с искрено покаяние, а такива има много, подготвени посвоему за причастие, аз мисля, че на такъв човек причастие не само е разрешено, но е и необходимо да бъде дадено. Вместо да го подтискам със сведения как трябва да говее, аз го питам: “Имаш ли молитвеник? Чел ли си Евангелието? Имаш ли го?” Давам му правило какво да чете от Евангелието всеки ден, разказвам му за поста и си говорим как трябва да се подготвя занапред. Но въпреки всички, този първи път причастие трябва да му се даде. Като на дете.

Източник: www.cdrm.ru




Владимир Вукашинович:
Литургично обновление в Православната църква днес

Юлия Зайцева:
Руските духовници за подготовката за св. Причастие

Прот. Дмитрий Смирнов:
Евхаристията е и пастирско обгрижване

Проф. Йоанис Фундулис:
Колко дена трябва да пости християнинът преди св. Причастие? Може ли да се причасти без пост?

Разгледайте също: Вкусете и вижте
Предишната тема: Добрият пастир
Миналата година: Изповедта


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/x343 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum