Уважаеми отци, братя и сестри,
За мен, най-малкия Христов слуга, е приятно да побеседвам с вас на най-важната тема относно нашето спасение – светата евхаристийна Жертва.
Всеки човек в различно време от своя земен живот разбира и участва в Христовата безкръвна жертва – св. Евхаристия.
Mоите детски спомени са свързани с храма. Щом чуех камбаната, огласяваща едно малко балканско селце, аз припряно бързах към храма с родителите си… Постехме и се „комкахме“ (причастявахме). Докато започна училището. И наказанията. Бог, чрез баща ми успя да отвори очите ми за Себе Си и за Своята Църква. И че нищо не става и не съществува без Него. Никога не бях чувал за семинарията, а когато научих, изпитите бяха вече минали… На следващата година по Божи промисъл бях приет в семинарията – гара Черепиш (1958-1964 г.). Благодаря на преподавателите. Царство им небесно. Наученото обаче не даде желаните плодове на Христовата нива. Защо? Защото хората си имат свои обичаи, традиции, ритуали, примесени със суеверия. А ние не винаги сме „образец на верните в слово, любов, вяра и поведение…“ (1 Тим. 4:12). Някога Христос е казал на Петър, че върху неговата вяра ще съгради Църквата Си и портите адови няма да ѝ надделеят. Но защо вярата, за която говори Христос е пред рухване? Защо портите адови сякаш надделяват над Църквата? На запад от Казанлък тече една рекичка, на която в долната част водата се губи. Хората я нарекли „Куру Дере“ – суха река. Сякаш Христовата „жива река“ се губи…
Причините за днешното състояние на Църквата, т. е. на народа Божи, са много. Основната причина е сатаната! Сатаната е успял да направи две основни „пробойни“: 1) по отношение на св. Кръщение и 2) по отношение на св. Евхаристия (Причастие).
Мнозина смятат, че Кръщението е нещо самопонятно и самодостатъчно. Ставаме уж членове на Църквата Христова с няколко молитви, поръсване с вода и записване в регистър. Само че възкръсналият Христос даде на учениците Си тази заповед: Идете и проповядвайте Евангелието на всички народи! Който повярва и се кръсти ще бъде спасен, а който не повярва ще бъде осъден (срв. Мат. 28:20; Марк 16:16).
Ние не можем да спорим с Еангелието и каноните. В Служебника много ясно е казано, че след съответната катехизация оглашените (кандидат-християните) се кръщават в деня на Христовата Пасха при тържественото пеене: „Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся“ („Които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ – Гал. 3:27).
Оглашението днес по необясними причини е изоставено. Въпреки това св. тайнство Кръщение е действено защото Христос е невидимият Извършител, а свещеникът е Негов служител. Остава само да изпълним Христовата заръка: „Учете ги да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин“ (Мат. 28:20). Защото сатаната отново ще иска да си върне кръстения чрез изкушения, подобни на Христовите, а именно: изкушения на очите, плътта и гордостта (Мат. 4 гл.; 12:43; 1 Иоан. 2:16). Затова пък Христос ни е приготвил второ Кръщение – тайнството Покаяние и тайнството Евхаристия – оръжие срещу сатаната!
Новозаветната Христова Евхаристия (което значи благодарение) се явява като позитив на старозаветната еврейска Пасха. Последната е установена от Бога чрез Моисей в Египет когато евреите са молили Бога за освобождение. Моисей е наредил всяко семейство да заколи агне, с чиято кръв да се намажат пътните врати… Фараонът е пуснал евреите. Този акт евреите са нарекли Пасха – освобождение (Изх. 12 гл.). Господ Иисус Христос е новозаветната Пасха – дошъл да ни освободи от Адамовия грях, сатаната и смъртта. Тази мисия можем да я прочетем както при св. прор. Исаия, 53 гл. (става дума за т. нар. Четвърта песен за Божия раб: Ис. 52:13- 53:12 – бел. ред.), така и в прекрасната притча за Блудния син (Лука 15 гл.). Когато Христос е говорел, че е Хлябът на живота, водещ към вечния живот, Той не е бил разбран дори и от учениците Си и мнозина от тях са Го напуснали (Иоан 6:50-60). През последните дни на земния Си живот Иисус Христос на Тайната вечеря е установил новозаветната Пасха – св. Евхаристия. Той е взел хляба, благодарил е, подал е на учениците Си и е казал: „… вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове“ (Мат. 26:26-28). „Това правете за Мой спомен“ (Лука 22:19).
Въз основа на това през 4 в. св. Йоан Златоуст е подредил днешната св. Литургия, която се дели на три части: Проскомидия (приношение – бел. ред.), Литургия на оглашените и Литургия на верните, т. е. на тези, които ще се причастят със св. Тяло и Кръв Христови. Със св. Причастие Бог ни обещава и подарява прощаване на греховете, получаване на даровете на Светия Дух и наследяване на Царството небесно.
Подготовката за св. Причастие на клира (епископите, свещениците и дяконите) и верните (обикновените вярващи християни) е една и съща. А това е вяра, четене на Словото Божие, пост, изповед, покаяние, молитва, опрощаване с ближните. Така, както са правели и първите християни, начело с апостолите – причастяване всеки ден. Прави се само една основна изповед. След това – домашни молитви, както и евхаристийните молитви от свещеника.
Някогашният ректор на Духовната Академия (от 1991 г. Духовната академия е отново Богословски факултет на Софийския университет) „Св. Климент Охридски“ еп. д-р Николай, написа една прекрасна книга – Светата евхаристийна Жертва (С. 1968 г.). Още в увода между другото той пише: „Чрез светата Евхаристия вярващите осъществяват най-пълно общение със своя Изкупител – Иисус Христос… Но за голямо съжаление вярващите са се отчуждили от св. Евхаристия и твърде малко или почти нищо не знаят за това велико тайнство. Днес християните рядко се причастяват (думите са подчертани от самия автор – бел. ред.). Те обикновено само са присъстващи, но не и участващи в св. Литургия. Не знаят литургийните молитви…“. В другата му книга Нашата вяра, написана заедно с благодатния архим. д-р Серафим, за тайнството Причастие пишат: „Светото Причастие ни очиства от греховете, укрепява нашия духовен живот, служи ни за извор на вечен живот. Затова ние трябва да се стараем по-често да пристъпваме към това Тайнство“. И цитират св. Йоан Златоуст: „Мнозина, виждам, че се причастяват твърде рядко. Това е дело на дявола. Той им внушава да не приемат често Христовото тяло. А знае се, че който не се причастява често дава възможност на дявола да придобие власт над него. Тъй дяволът действително взема връх над него и почва да го води към всяко зло“. Но веднага авторите се обръщат на сто и осемдесет градуса. Едно необяснимо противоречие с току-що написаното. Те пишат: „Древните християни са се причастявали всяка неделя, но днешните християни нямат толкова чист живот, та да бъдат готови да се причастяват всяка неделя. Затова светата Църква задължава (в руския „Закон Божи“ – „заповядва“) християните да се причастяват само през четиритях поста през годината…“. Явно многоуважаемите духовници са били силно повлияни от руското богословие. А както знаем, то пък е било силно повлияно от Западното (авторът има пред вид римокатолическото богословие до Втория ватикански събор, 1962 г. – бел. ред.)… От една страна те пишат, че това е нашето всекидневно оръжие срещу дявола, а след това – да вземаме Причастието само четири пъти в годината. А останалите триста шестдесет и един дни или четиридесет и осем недели? Няма да коментираме „пробойната“, която е направил сатаната. Успех, който неутрализира борбата на християните срещу него и всява всякакви недоразумения между клира и верните. Излиза, че св. Литургия е само за духовниците?! Да приемем, че това е правилното, но защо народът ни е меко казано осакатен, болен, не идва на църковно богослужение? Покойният еп. Николай с болка констатира, че днешните християни не разбират литургичните молитви. В книгата си Нашата Литургия финландският архиеп. Павел пише, че наложилото се „тихо“ четене на Евхаристийните молитви е станало, когато Византия е паднала под османска власт – 15 в. В резултат от това „тихо“ четене народът никога не чува текста на Евхаристийните молитви и по този начин бива лишен от това драгоценно съкровище… Никой дори не е обяснил защо този избран народ не може да чуе молитвите, отправени от свещеника към Бога“ (С. 2005, с. 53.).
Ето само една-две от „тихите“ молитви: „На Тебе поверяваме целия си живот и надежда Владико… и просим и Те умоляваме: удостой ни да се причастим с Твоите небесни Тайни с чиста съвест – за опрощаване на греховете, за общение със Светия Дух, за наследяване на царството небесно“. И другата: „Погледни, Господи Иисусе Христе, Боже наш, … и дойди, за да ни осветиш… И ни удостой с Твоята властна ръка да ни преподадеш Твоето пречисто Тяло и честнàта Кръв и чрез нас – на всички люде“. Куриозно и конфузно, и трагично е когато свещеникът с чашата (с Тялото и Кръвта Христови в нея – бел. ред.) призове християните: „Со страхом Божим, верую и любовию приступите!“ (Със страх Божи, с вяра и с любов пристъпете) и след това веднага да я прибере?! В Апостолско правило 9 пише: „Трябва да се отлъчват от църковно общение всички ония верни, които влизат в Църква, слушат Писанието, но не достояват на молитва и св. Причастие до края. Така те произвеждат безчиние“.
Прот. Николай Афанасиев в книгата Трапеза Господня пише: „В Евхаристийния канон няма молитви, които биха могли да бъдат отправени от непричастяващи се. Как е възможно да участваш в Евхаристийните молитви, които водят единствено към Причастие, като своя най-висша точка с твърдото намерение да не се причастяваш? Следвайки установилата се практика ние не усещаме нейния евхаристиен трагизъм… Защото в Евхаристията Църквата се моли за самата себе си, т. е. за народа Божи, събран със своя предстоятел заради участието в трапезата Господня“ (ВТ 1999 г.).
И в края на св. Евхаристия (Литургия) свещеникът чете пак „тихо“: „Благодарим Ти, Господи, че и в днешния ден ни удостои с Твоите небесни и безсмъртни тайни“. При такава яснота на Евангелието и св. отци защо ние, духовенството сякаш сме с вързани очи? Да не би за нас Господ да е казал: Стоите на вратата на царството Божие, „… защото нито вие влизате, нито влизащите пускате“ (Мат. 23:13)? Христовите ученици не са Го разбрали, когато им е говорил, че Той е Хлябът на живота (Иоан 6:48) и някои от тях са си тръгнали… Днес християните не си тръгват от Христос. Те просто не идват. А Христос ни заповядва: „… пасете Моите овци и агънца“ (Иоан 21:15-17)… Как? А ние, клириците, сякаш имаме Савловите люспи (Деян 9:18). Или може би сме като Лука (според Св. Предание анонимният в Св. Писание спътник на Клеопа е Лука – бел. ред.) и Клеопа до Емаус, с примрежени очи и не можем да Го познаем (Лука 24:1-23)? Но те Го познаха, когато Го поканиха и Той преломи хляба (с израза „преломяване на хляба“ в Св. Писание на Новия Завет се описва извършването на Евхаристията – бел. ред.). Не трябва ли и ние да поканим Христос? Защото Той продължава да чука и хлопа: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откр. 3:20).
Едно момче изповядва: Както искам всеки път да съм с моя приятел, да се виждаме, чуваме, да си говорим, да се почерпим, така искам да съм и с моя най-добър Приятел – Господ Иисус Христос; да посещавам храма и да се причастявам с Неговото Тяло и Кръв, благодарейки Му за всичко, сторено за мен.
По темата можем да прочетем още книгата на о. Александър Шмеман Великият пост, както и Душеполезна книга за постоянното причастяване с пречистите Тайни Христови от св. Макарий Нотарас, архиепископ на Коринт, и св. Никодим Светогорец (сп. Мирна, бр. 17, 2002 г.). Може да се прочете и книгата на ахрим. Даниил (Аеракис) Кога и как да се причастяваме (ВТ 2001 г.).
Иисус Христос е Спасител, Изкупител от греха и смъртта. Той дойде да разруши делата на дявола (1 Иоан. 3:8). С Него ние също сме победители. И не само. Ние ставаме поданици на Небесното царство чрез вяра, чрез добре подготвено Кръщение, молитви, изповед, покаяние и Причастие в тайнството Евхаристия. Изборът е наш. А изпълнението на Христа, Комуто слава во веки веков. Амин.
03.03.2006 г.
