Мобилно меню

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (38 Votes)
Уважаеми отци, братя и сестри,

Аз, най-малкият Христов слуга, ми е приятно  да побеседвам с вас на най-важната тема относно нашето спасение – светата евхаристийна Жертва.

Всеки човек в различно време от своя земен живот разбира и участва в Христовата безкръвна жертва – св. Евхаристия.
Mоите детски спомени са свързани с храма. Щом чуех камбаната, огласяваща едно малко балканско селце, аз припряно бързах към храма с родителите си... Постехме и се „комкахме” /причастявахме/. Докато започна училището. И наказанията. Бог, чрез баща ми успя да отвори очите ми за Бога, Христос, за Неговата Църква. И че нищо не става и не съществува без Бога. Никога не бях чувал за семинарията А когато научих, изпитите бяха вече минали... На следващата година по Божий промисъл бях приет в семинарията – гара Черепиш /1958-1964 г./. Благодаря на преподавателите. Царство им небесно. Но наученото не даде желаните плодове на Христовата нива. Защо? Защото хората си имат свои обичаи, традиции, ритуали, примесени със суеверия. А ние не винаги сме „образец на верните в слово, любов, вяра и поведение...” /1 Тим. 4:12/. Някога Христос каза на Петър, че върху неговата вяра ще съгради Църквата Си и портите адови няма да Й надделеят. Но защо вярата за която говори Христос е пред рухване? Защо портите адови сякаш надделяват над Църквата? На запад от Казанлък тече една рекичка, на която в долната част водата се губи. Хората я нарекли „Куру Дере” – суха река. Сякаш Христовата „жива река” се губи...

Причините за днешното състояние на Църквата, то ест на народа Божий са много. Основната причина е Сатана! Сатана е успял да направи две основни „пробойни” - 1. По отношение на Светото Кръщение и 2. По отношение на Светата Евхаристия  /Причастие/.
 
Мнозина смятат, че Кръщението е нещо самопонятно и самодостатъчно. Ставаме уж членове на Църквата Христова с няколко молитви, поръсване с вода и записване в регистър. Но възкръсналият Христос даде на учениците си тази заповед: „И тъй, идете и проповядвайте Евангелието на всички народи, който повярва и се кръсти ще бъде спасен, а който не повярва ще бъде осъден” /срв. Марк 16:16, Мат. 28:20/.
 
Ние не можем да спорим с Еангелието и каноните. В Служебника много ясно е казано, че след съответната катехизация оглашените /кандидат-християните/ се кръщават в деня на Христовата Пасха при тържественото пеене: „Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся” /”Които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” – Гал. 3:27/.
 
Оглашението днес по необясними причини е изоставено. Въпреки това светото тайнство Кръщение е действено защото Христос е невидимият Извършител, а свещеникът е Негов служител. Остава само да изпълним Христовата заръка: „Учете ги да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин” /Мат. 28:20/. Защото Сатана отново ще иска да си върне кръстения чрез изкушения, подобни на Христовите, а именно: изкушения на очите, плътта и гордостта /Мат. 4 гл., 12:43; 1 Иоан 2:16/. Затова пък Христос ни е приготвил второ Кръщение – тайнството Покаяние и тайнството Евхаристия – оръжие срещу Сатана!
 
Новозаветната Христова Евхаристия /което значи благодарност/ се явява като позитив на старозаветната еврейска Пасха. Последната е установена от Бога чрез Моисей в Египет когато евреите молили Бога за освобождение. Моисей наредил всяко семейство да заколи агне с чиято кръв да се намажат пътните врати... Фараонът пуснал евреите. Този акт евреите нарекли Пасха – освобождение /Изход 12 гл./. Господ Иисус Христос е новозаветната Пасха – дошъл да ни освободи от Адамовия грях, Сатана и смъртта. Тази мисия можем да я прочетем както в прор. Исаия 53 гл., /става дума за т. нар. Четвърта песен за Божия раб - Ис. 52:13- 53:12 – бел. ред./ така и в прекрасната притча за Блудния син /Лук. 15 гл./. Когато Христос е говорел, че е Хлябът на живота, водещ към вечния живот, Той не бил разбран дори и от учениците Си и мнозина от тях Го напуснали /Иоан 6:50-60/. През последните дни на земния Си живот Иисус Христос на Тайната вечеря установи новозаветната Пасха – св. Евхаристия. Той взел хляба, благодарил, подал на учениците Си и казал: „вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” /Мат. 26:26-28/. „Това правете за Мой спомен” /Лук. 22:19/.
 
Въз основа на това през 4 век св. Йоан Златоуст е подредил днешната света Литургия, която се дели на три части: Проскомидия /приношение – бел. ред./, Литургия на оглашените и Литургия на верните, т. е. на тези, които ще се причастят със св. Тяло и Кръв Христови. Със светото Причастие Бог ни обещава и подарява прощаване на греховете, получаване на даровете на св. Дух и наследяване на Царството небесно.
 
Подготовката за св. Причастие на клира /епископите, свещениците и дяконите/ и верните /обикновените вярващи християни/ е една и съща. А това е вяра, четене на Словото Божие, пост, изповед, покаяние, молитва, опрощаване с ближните. Така, както са правели и първите християни, начело с апостолите – причастие всеки ден. Прави се само една основна изповед. След това – домашни молитви, както и евхаристийните молитви от свещеника.
 
Някогашният ректор на Духовната Академия /От 1991 г. Духовната академия е отново Богословски факултет на Софийския университет/ „Св. Климент Охридски” епископ д-р Николай, написа една прекрасна книга – Светата евхаристийна Жертва /София, 1968 г./. Още в увода между другото той пише: „Чрез светата Евхаристия вярващите осъществяват най-пълно общение със своя Изкупител – Иисус Христос... Но за голямо съжаление вярващите са се отчуждили от св. Евхаристия и твърде малко или почти нищо не знаят за това велико тайнство. Днес, християните рядко се причастяват /думите са подчертани от самия автор – бел. ред./. Те обикновено само са присъстващи, но не и участващи в св. Литургия. Не знаят литургийните молитви...” В другата му книга „Нашата вяра”, написана заедно с благодатния архимандрит д-р Серафим, за тайнството Причастие пишат: „Светото Причастие ни очиства от греховете, укрепява нашия духовен живот, служи ни за извор на вечен живот. Затова ние трябва да се стараем по-често да пристъпваме към това Тайнство”. И цитират св. Йоан Златоуст: „Мнозина, виждам, че се причастяват твърде рядко. Това е дело на дявола. Той им внушава да не приемат често Христовото тяло. А знае се, че който не се причастява често дава възможност на дявола да придобие власт над него. Тъй дяволът действително взема връх над него и почва да го води към всяко зло”. Но веднага авторите се обръщат на 180 градуса. Едно необяснимо противоречие с току що написаното. Те пишат:”Древните християни са се причастявали всяка неделя, но днешните християни нямат толкова чист живот, та да бъдат готови да се причастяват всяка неделя. Затова светата Църква задължава /в руския „Закон Божи” – „заповядва”/ християните да се причастяват само през четиритях поста през годината...” Явно многоуважаемите духовници са били силно повлияни от руското богословие. А както знаем, то пък е било силно повлияно от Западното /авторът има пред вид римокатолическото богословие до Втори Ватикански събор /1962 г./ - бел. ред./... От една страна те пишат, че това е нашето всекидневно оръжие срещу дявола, а след това – да вземаме Причастието само четири пъти в годината. А останалите 361 дни или 48 недели? Няма да коментираме „пробойната”, която е направил сатана. Успех, който неутрализира борбата на християните срещу него и всява всякакви недоразумения между клира и верните. Излиза, че светата Литургия е само за духовниците?! Да приемем, че това е правилното, но защо народът ни е меко казано осакатен, болен - не идва на църковно богослужение? Покойният епископ Николай с болка констатира, че днешните християни не разбират литургичните молитви. В книгата си „Нашата Литургия” финландският архиепископ Павел пише: „Наложилото се „тихо” четене на Евхаристийните молитви е станало когато Византия паднала под турска власт – ХV век. В резултат на това „тихо” четене народът никога не чува текста на Евхаристийните молитви и по този начин бива лишен от това драгоценно съкровище... Никой дори не е обяснил защо този избран народ не може да чуе молитвите, отправени от свещеника към Бога”. /С. 2005, с. 53./.
 
Ето само една – две от „тихите” молитви: „На Тебе поверяваме целия си живот и надежда Владико... и просим и Те умоляваме: удостой ни да се причастим с Твоите небесни Тайни с чиста съвест – за опрощаване на греховете, за общение със Светия Дух, за наследяване на царството небесно.”. И другата: „Погледни Господи Иисусе Христе, Боже наш... и дойди за да ни осветиш... И ни удостой с Твоята властна ръка да ни преподадеш Твоето пречисто Тяло и честната Кръв и чрез нас – на всички люде.” Куриозно и конфузно, и трагично е когато свещеникът с чашата /с Тялото и Кръвта Христови в нея – бел. ред./ призове християните: „Со страхом Божим, верую и любовию приступите!” /Със страх Божи, с вяра и с любов пристъпете/ И след това веднага да я прибере?! В 9 Апостолско правило пише: „Трябва да се отлъчват от църковно общение всички ония верни, които влизат в Църква, слушат Писанието, но не достояват на молитва и св. Причастие до края. Така те произвеждат безчиние”.
 
 Протойерей Николай Афанасиев в книгата „Господня трапеза” пише: „В Евхаристийния канон няма молитви, които биха могли да бъдат отправени от непричастяващи се. Как е възможно да участваш в Евхаристийните молитви, които водят единствено към Причастие, като своя най-висша точка с твърдото намерение да не се причастяваш? Следвайки установилата се практика ние не усещаме нейния евхаристиен трагизъм... Защото в Евхаристията Църквата се моли за самата себе си, т. е. за народа Божий, събран със своя предстоятел заради участието в трапезата Господня” /В. Т. 1999 г./.
 
 И в края на св. Евхаристия /Литургия/ свещеникът чете пак „тихо”: „Благодарим Ти, Господи, че и в днешния ден ни удостои с Твоите небесни и безсмъртни тайни”. При такава яснота на Евангелието и св. отци защо ние, духовенството сякаш сме с вързани очи? Да не би за нас Господ да е казал:  Стоите на вратата на царството Божие „защото нито вие влизате, нито влизащите пускате” /Мат. 23:13/? Христовите ученици не Го разбраха, когато им говореше, че Той е Хлябът на живота /Иоан 6:48/ и някои от тях си тръгнаха... Днес християните не си тръгват от Христос. Те просто не идват. А Христос ни заповядва: „пасете Моите овци и агънца” /срв. Иоан 21:15-17/... Как? А ние, клириците сякаш имаме Савловите люспи /вж. Деян 9:18/. Или може би сме като Лука /според св. Предание анонимният в Свещеното Писание спътник на Клеопа е Лука – бел. ред./ и Клеопа до Емаус, с примрежени очи и не можем да Го познаем /Лук. 24:1-23/? Но те Го познаха, когато Го поканиха и Той преломи хляба /с израза „преломяване на хляба” в Свещеното Писание на Новия Завет се описва извършването на Евхаристията – бел. ред./. Не трябва ли и ние да поканим Христос? Защото Той продължава да чука и хлопа: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” /Откр. 3:20/.
 
Едно момче изповядва: Както искам всеки път да съм с моя приятел, да се виждаме, чуваме, да си говорим, да се почерпим, така и аз искам да съм с моя най-добър Приятел – Господ Иисус Христос; да посещавам храма и да се причастявам с Неговото Тяло и Кръв, благодарейки Му за всичко, сторено за мен.
 
По темата можем да прочетем още книгата на отец Александър Шмеман „Великият пост”, както и „Душеполезна книга за постоянното причастяване с пречистите Тайни Христови” от св. Макарий Нотарас, архиепископ на Коринт и св. Никодим Светогорец /списание „Мирна”, бр. 17/2002 г./. Може да се прочете и книгата на ахримандрит Даниил Аеракис „Кога и как да се причастяваме” /В. Т. 2001 г./.
 
Иисус Христос е Спасител, Изкупител от греха и смъртта, Той дойде да разруши делата на дявола /1 Иоан 3:8/. С Него ние също сме победители. И не само. Ние ставаме поданици на небесното царство чрез вяра, чрез добре подготвено Кръщение, молитви, изповед, покаяние и Причастие в тайнството Евхаристия. Изборът е наш. А изпълнението на Христа, Комуто слава во веки веков. Амин.

03. 03. 2006 г.    




     1) О. Стефан Стефанов:  Aнтицърковна практиката? (отговор на въпрос в Православие БГ)
     2) Златина Каравълчева: Задължителни ли са постът и изповедта преди причастие? (отговор на въпрос до Двери БГ)
     3) O. Кирил Тошев:  Отворено писмо (до редакционния екип на Двери БГ, конкретно до г-жа Златина Каравълчева)
     4) Златина Каравълчева: Отговор на отвореното писмо
     5) Никола Антонов и д-р Свилен Тутеков: Да не отговаряме на идеологизацията с идеологизация

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/hyr 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий