Трите пробойни на Църквата

Болезненият проблем на родната ни Църква, мисля, е в трите й ,,пробойни”. А те са: 1. Св. Тайнство Кръщение 2. Св. Тайнство Евхаристия 3. (Не)четенето на св. Библия.

Неприлагането на тези духовни оръжия срещу сатаната и греха води до обезцърковяване на човека, семейството, обществото, нацията. Нещо по-лошо: светският дух влиза в Църквата.

Относно Тайнството Кръщение (а не просто ритуала) добре е ние, свещениците, да разясним на родителите смисъла и значението на това тайнство. Тайнство, с което човек става реален, действащ член на Христовата църква. Защото Христос поръча: ,,Идете, научете всички народи... Който повярва и се кръсти ще бъдеи спасен...” А не да се чувстваме гузни, че уж сме ги просветили, както четем в заключителната молитва ,,Ти се кръсти, ти се просвети...”

Нека се поучим от бившите комунистически Румъния и Сърбия, та дори и от мохамеданска Албания, чиито православни са около 25-30%. Там никой свещеник не кръщава без просвета. А като не са просветени и не се интересуваме повече от тях, скоро можем да ги видим в някои от сектите. Или при... врачките.

Втората ,,пробойна” е в Тайнството Евхаристия (Причастието). Молитвите на цялата св. Литургия водят единствено към св. Причастие. Но в доста храмове се получава нещо комично. Свещеникът със св. Чаша приканва богомолците с възгласа: ,,Със страх Божий, вяра и любов пристъпете...” И веднага я прибира, като накрая четем следпричастната молитва: ,,Благодарим Ти, Господи, че и в днешния ден ни преподаде Твоето скъпоцено тяло и Твоята скъпоценна кръв...” То е все едно да отидем на гости и без да вкусим от ястията да кажем на домакините: ,,Благодорим ви. Беше много вкусно...” Лъжа е, обидно е! Иска се търпелива просвета, за да се поизчисти натрупалата се от вековете заблуда, че можем да се причастяваме само четири пъти в годината. Или пък - след като сме постили 7 дена. Но ако постим 7 дена, то в такъв случай ние трябва да се причастяваме в 8-я ден? А ние, свещениците, кога и колко постим?!

По темата има написани над 20-тина богословски труда, но за нас си остава Христовата покана на Тайната вечеря, според Евангелието: “Вземете яжте всички, това е Моето Тяло на Новия завет, което за вас и за мнозина се преломява за опрощаване на греховете...”

Епископ Николай и архим. Серафим в учебника “НАШАТА ВЯРА”, както и в литургичния труд: “СВЕТАТАТА ЕВХАРИСТИЙНА ЖЕРТВА” в главата за св. Причастие пишат: “Св. Причастие ни съединява по най-тесен начин с Иисуса Христа. Служи ни за вечен живот. Очиства ни от греховете и ни укрепва за духовен живот. Затова ние трябва по-често да пристъпваме към това тайнство. Хората, които самоволно се отклоняват от Причастие, вършат голям грях спрямо собственото си спасение. Чрез това отклонение те служат на дявола, тоя заклет враг на нашето спасение."

Ако направим съпоставка на казаното от споменатите духовници и духа на нашето време, на нашето общество, ще видим, че наистина ,,дяволът си вършее хармана”, както си иска. Ако бяхме малко от малко въцърковени, днес нямаше да ни проглушават ушите, каква необуздана корупция и престъпност се шири из Родината на нашите предци... Или както казва пророкът: ,,Всеки от малък до голям се е предал на корист” (Иеремия, 6 гл.).

Какво би станало, ако ние се изповядваме, постим в определените от Църквата дни - сряда и петък, и се причастяваме? Мисля, че ще облекчим работата на лекарите, на полицията. Ще намалеят затворниците. Ще намалеят некролозите по стълбовете и дълги години ще продължим благодатния си живот в семействата. И най-вече във вечния живот. Амин!

Третата “пробойна” е в не-четенето на Словото Божие. Св. цар Давид пише: ,,Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в сборище на развратници не седи, а в Закона на Господа е волята му и върху Неговия закон размишлява денем и нощем” (Пс. 1-ви).

Господ Иисус Христос ни насърчава да слушаме, да изследваме Писанията, които ни водят към вечен живот (Иоан 5:39). Затова и Той похвали Мария, която, слушайки словото Му, е избрала "добрата част" (Лука 10 гл.). Св. ап. Павел пише на колосяни: ,,Словото Христово да се вселява у вас изобилно с всяка премъдрост...” (3 гл.).

Имах голямата привилегия да дружа с големи духовници. С умиление си спомням за отец Симеон Попов. Разказваше ми как е насърчавал християните в с. Меричлери, Старозагорско, да четат и Библията. Отегчени, те се оплакали на тогавашния митрополит дядо Климент: ,,Дядо владика, пък отец Симеон иска да ни изкара от вярата... Че ние да не сме протестанти да четем Библията?!...”

Това не съвпада ли с болката на св. пророк Иеремия: ,,Кому да говоря и кого да убеждавам, за да слушат. Ето, тяхното ухо е необрязано и те не могат да чуват... Ето, Словото Господне е на присмех. То им е неприятно...” (Иерем. 7 гл.).

Понякога съвсем деликатно запитвам кръстниците дали знаят нещо за Христос, за някоя Негова мисъл или заповед? Горките, разбираемо е, че не знаят. И тогава защо се чудим на ставащото с децата, в обществото? Пророк Иезекиил казва, че ако ние нищо не кажем на съгрешаващите и за последиците от греха, то вината ще се търси от нас – духовниците (Иезекиил 33 и 34 гл.). Страшничко е!

Има една религиозна песен: “Да не оставим от ръце св. Библия. За старостта тояжка е и свещ за младостта...”

Забележете, Христос победи изкусителя в пустинята не в сложен богословски спор, а само със Словото, като му казваше: “Писано е: няма да изкусиш Господа, Бога Твоего.” Така че четенето на Словото Божие е голяма сила срещу сатаната наред с вярата, кръста и молитвата, както пише св. ап. Павел на ефесяни (6 гл.).

Липсата на връзка между теория и практика в духовните училища оказва недобро влияние на възпитаниците им. Това се явява впоследствие също проблем за Църквата, когато тези кадри влязат за служение в нея.

Един християнин, един титан на духа, писателят Стоян Михайловски, пише: ,,Най-грозен признак на упадък на Църквата е заместването на Евангелското апостолство и на духовното настойничество с кабинетни богословкски занимания... Това явление е особено тъжно във времена, когато обществото преживява люти морални кризи; във времена, когато хората сякаш се превръщат в двуноги вълци... Духовни лица да ограничават своето пастирство с изучаване на далечното минало, когато настоящето отвежда към бездънната яма и гибел, всичко това са работи, които обезплодяват църковната мисия посред човечеството. На такива лица бихме казали: нека книжната работа не пресушава свещената струя на човеколюбието. За истинския християнски деец научната истина трябва да бъде слугиня на вярата. Иначе тя би била безплодно мъдруване... Чрез християнско наставничесто ние можем да подобрим съдбата на едно племе, но чрез политика не можем да подобрим участта на християнската Църква...”

Във връзка с благонамерената дискусия завършвам с една Соломонова мъдрост: ,,Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел“ (Притчи 17:9).

Бог с Христовата любов и благодат да ви благослови!