Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог. (Мат. 1:23)
Свъсен, на здрачаване фермерът се запътва с чувал в ръка към стария обор зад голямата къща. Там лежи кучката, улисана в ласки към котилото си. Кутренцата се бяха родили рано сутринта. Седем на брой и всяко едно различно от другите: ръждиво-кафяво, бяло, петнисто, на ивици. Сякаш се беше чифтосала с всеки помияр в махалата. До заник слънце тя ги наглеждаше, гладеше ги с език и ги топлеше. Тогава обаче, фермерът ги натика в чувала. Кучката се завтече с все сили през преспите... След това дълго гледа затихващите вълни по повърхността на водоема. Защо ги издави? Защо не ги продаде или раздаде на хора, които ще ги обичат такива, каквито са? Кучката е чистокръвна. Шампион, с отличия. А всичките й кутрета бяха прецакани от помиярите, успели да се докопат до нея. След като се довлича обратно, тя дълго се взира в сенките около луната, като вижда във всяка от тях по някое от кутретата си, което копнее за топлина, сигурност и обич.
Чистокръвен. Вижте тази дума в тълковния речник: прилагателно, расов, породист, чист, незамърсен, без примеси, без дефекти. В някои страни хората пазят чистокръвността повече от самия живот. Аристократ би се оженил за първата си братовчедка, да не би да „разреди” синята си кръв с простолюдна, без значение каква епилепсия или лудост предава по семейното си дърво нататък. В Мисисипи и Вирджиния са бесели и горели живи чернокожи, за да запазят „чистокръвната” южняшка женственост. Диктаторски режими от Южна Африка до Германия са забранявали браковете между бели и чернокожи, между евреи и „арийци”, за да предотвратят ... как го беше казал Хитлер? Rassenschande, расовия срам. Расовото оскверняване. И това се чува твърде често, даже и сред „уважаваните” кръгове. „Тези хора несъмнето притежават всякакви добродетели, но изтокът си е изток, а западът – запад. Би ли искал да имаш кафяво внуче?”
Чистокръвност: това е светиня не само за аристокрацията. „Трябва да опазим културата си – тръби „чистокръвният британец”, който едва свързва двата края в общинско жилище (и най-вероятно сам е от чуждо саксонско или норманско потекло). Каквото и да мислите за думата, тя означава: да опазим нашето потекло. Да опазим кръвта си „чиста”.
Тогава кой чистокръвно уважаващ себе си човек ще встъпи в брак с хора като тези: бедняци, мелези, все някак криминално проявени. Като онзи мъж, изпратил подчинения си на мисия, която със сигурност ще го убие, за да може след това да спи с жена му. Като неговия син, който на свой ред спял с всяка лека чужденка в околността: жълти, кафяви ... дори черни – като например савската му имигрантска любовница от етиопските покрайнини. И цялата тази сган води произхода си от тъмнокожа жена от другата страна на Йордан, която до някое време се занимавала с магии, както и от мъж, принасял младенци в жертва на кръвожадни божества в пустинята. Кой би оставил дъщеря си да оскверни своята кръв с подобни хора?
И кой ли ще бъде мелезът от такова потекло?
Сам Бог.
Нека видим какво е родословието на Иисус Христос, син на Иосиф. Тамар, която се облече като блудница, за да може да преспи с похотливия си тъст – Иуда. Раав, блудницата от Иерихон, която се омъжи за Салмон и стана майка на Вооз – мъжът, който се ожени за Рут, която като моавка практикуваше вуду-ритуали, служейки на Ищар-Хамос. Царят Давид, който плакнеше очи с къпещата се на двора си Вирсавия, Давид, който прати мъжа й Урий в битка на смърт, за да може да я има. Соломон, синът на Давид и Вирсавия, който пък почна да си взима за жени дъщерите на чуждите езически царе, а може да е спал и с красивата черна етиопска царица. Синът на Езекия – Манасия, който издигаше жертвеници на езическите божества от пустинята и им принасяше в жертва младенци...
И в един момент старият Иосиф, овдовял дърводелец от Назарет, бива сгоден за девойка на име Мария, израстнала малко по на юг, в храма. „Млада е и трудолюбива – прави си сметката Иосиф. – Навярно ще може да се грижи за децата ми.” Чак след време открива нещо. Най-страшния за него кошмар: тя е бременна. Знаете ли какво става с момичетата, които забременеят без брак в Близкия Изток? Но ако пък я отпрати, никой няма да разбере. Няма да полетят и камъните. Докато се върти неспокойно в съня си, Иосиф чува глас:
- Не бой се да приемеш момичето за своя жена. Тя е все още девица.
- Да не би да смяташ, че не знам какво е девица? – пита Иосиф. – с такова родословие като моето?
- Тя е непразна не от човек, - казва гласът – а от самата Любов. Детето, което ще се роди от нея в предутринен час, няма и пет пари да дава за родословие или чистокръвност. Детето, родено от девицата, ще обича всеки един от предците си с всички техни особености. И когато слънцето изгрее в онзи нов ден, за всеки един от тях ще има топлина, сигурност и обич. Него няма да Го е грижа за земните родословия. Той си има родословие – Негово собствено.
Възлюбени в Христа, когато Ахаз, потомък на Давид и цар на Иудея, остаря и навлезе в заника на живота си, вече се бе изтощил да опазва родословието си. Царството му беше обсадено от всички страни. Пророкът Исаия го предупреди:
- Родът ти ще бъде в безопасност само ако вярваш и поискаш личба от Господа.
- Толкова съм уморен от всичко това, – отвърна Ахаз – че няма да изкушавам Господа.
- Не можете ли като се отказвате от хората, поне от Бога да не се отказвате? Затова сам Бог ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. И Той ще стъпче единствения ви враг: смъртта.
Както майка приласкава младенеца си, така и Той ще носи на ръце цялото си потомство чак до заника на времената и никой няма да ги отнеме от Него. Той ще ни даде родословието, което идва от Бога.
Той е Емануил – с нас е Бог, където и които и да сме.
Проповед, произнесена в Неделя преди Рождество т. г. в храма на Антиохийската патриаршия "Св. Ботолф" в Лондон.
И кой ли ще бъде мелезът от такова потекло?
Сам Бог.
Нека видим какво е родословието на Иисус Христос, син на Иосиф. Тамар, която се облече като блудница, за да може да преспи с похотливия си тъст – Иуда. Раав, блудницата от Иерихон, която се омъжи за Салмон и стана майка на Вооз – мъжът, който се ожени за Рут, която като моавка практикуваше вуду-ритуали, служейки на Ищар-Хамос. Царят Давид, който плакнеше очи с къпещата се на двора си Вирсавия, Давид, който прати мъжа й Урий в битка на смърт, за да може да я има. Соломон, синът на Давид и Вирсавия, който пък почна да си взима за жени дъщерите на чуждите езически царе, а може да е спал и с красивата черна етиопска царица. Синът на Езекия – Манасия, който издигаше жертвеници на езическите божества от пустинята и им принасяше в жертва младенци...
И в един момент старият Иосиф, овдовял дърводелец от Назарет, бива сгоден за девойка на име Мария, израстнала малко по на юг, в храма. „Млада е и трудолюбива – прави си сметката Иосиф. – Навярно ще може да се грижи за децата ми.” Чак след време открива нещо. Най-страшния за него кошмар: тя е бременна. Знаете ли какво става с момичетата, които забременеят без брак в Близкия Изток? Но ако пък я отпрати, никой няма да разбере. Няма да полетят и камъните. Докато се върти неспокойно в съня си, Иосиф чува глас:
- Не бой се да приемеш момичето за своя жена. Тя е все още девица.
- Да не би да смяташ, че не знам какво е девица? – пита Иосиф. – с такова родословие като моето?
- Тя е непразна не от човек, - казва гласът – а от самата Любов. Детето, което ще се роди от нея в предутринен час, няма и пет пари да дава за родословие или чистокръвност. Детето, родено от девицата, ще обича всеки един от предците си с всички техни особености. И когато слънцето изгрее в онзи нов ден, за всеки един от тях ще има топлина, сигурност и обич. Него няма да Го е грижа за земните родословия. Той си има родословие – Негово собствено.
Възлюбени в Христа, когато Ахаз, потомък на Давид и цар на Иудея, остаря и навлезе в заника на живота си, вече се бе изтощил да опазва родословието си. Царството му беше обсадено от всички страни. Пророкът Исаия го предупреди:
- Родът ти ще бъде в безопасност само ако вярваш и поискаш личба от Господа.
- Толкова съм уморен от всичко това, – отвърна Ахаз – че няма да изкушавам Господа.
- Не можете ли като се отказвате от хората, поне от Бога да не се отказвате? Затова сам Бог ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. И Той ще стъпче единствения ви враг: смъртта.
Както майка приласкава младенеца си, така и Той ще носи на ръце цялото си потомство чак до заника на времената и никой няма да ги отнеме от Него. Той ще ни даде родословието, което идва от Бога.
Той е Емануил – с нас е Бог, където и които и да сме.
Проповед, произнесена в Неделя преди Рождество т. г. в храма на Антиохийската патриаршия "Св. Ботолф" в Лондон.
Превод: Цветан Биюков
