Мобилно меню

4.9470198675497 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (151 Votes)

_2Като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника (Лука 18:13)

Бихте ли се гостили с печено месце на Разпети петък? С филе миньон например, увито в бекон, залято със сос от най-доброто бордо и най-превъзходната сметана? Никак не е постно, нали? И то навръх Разпети петък – денят на най-строг пост в целия православен календар. Такава една пържолка в сос от винце и сметана... не бихте могли да нарушите поста повече от това, нали? А какво ли бихте си навлекли с нарушаването му? Има свещеници, които няма да ви допуснат до причастие и заради една маслинка на Разпети петък. Та ние на Разпети петък не ядем и не пием нищо. Не пише ли точно така в упътването – в онова ръководство с всички правила? И всички истинно православни спазват правилата – как иначе ще си заработиш билета за рая? Нали не си като всички останали днес, в това самоугаждащо си общество? Та ти си православен. Не псуваш, не мамиш, не крадеш. Не пиеш, не пушиш и не гледаш порно. Нито пък спиш с гаджето си. Постиш всяка сряда и петък. Идваш на църква всяка неделя. Изчиташ всички молитви от молитвеника всяка сутрин и всяка вечер. Нали това е, което те прави православен – спазването на всички правила? Така че, когато вечер заставаш пред иконите си, да можеш да благодариш на Бога с „Не съм като грешниците“. Пържола през Великия пост? „По-скоро ще умра от глад“. А би ли по-скоро уморил от глад някого другиго?

Веднъж един православен свещеник влетял по спешност в местната болница по време на Страстната седмица. В интензивното отделение изгаряло в треска момиченце на около една годинка. Неадекватно, обезводнено, с крайно ниски нива на желязото и белтъците в кръвта. Той попитал бащата на детето – един от неговите енориаши, какво, за Бога, се било случило. През целия Велик пост бащата изглежда бил наложил пост на невръстната си дъщеричка. И то според „онова“ ръководство с най-строгите монашески правила: никакво месо, яйца, риба... никакви млечни продукти. Лишавал бил детенцето от мляко. Дори когато пищяла от глад, той я ограничавал до едно ядене на ден – също като монасите, по всички правила. Свещеникът му наредил да се яви на изповед.

-  Ако искаш изобщо някога да получиш св. Причастие – казал той на бащата, – навръх Разпети петък, на най-тържествения ден на пост и молитва през цялата година ще седнеш пред мен... и ще изядеш една пържола.

- Ама това е против правилата на поста! – викнал бащата.

- Ти спазваш бесовския пост! Бесовете въобще не ядат... нищичко, освен човешки души.

И това не е притча, а действителен случай отпреди години в Монреал. Свещеникът отправи към този новообърнал се мъж едно силно и чисто послание: Православието не е система от правила. Каква е ползата от пост, който закоравява сърцето ти? От пост, който те прави ядосан и раздразнителен, груб и студен, припрян да наказваш други или пък самия себе си? Каква е ползата от пост, който те ожесточава против човека до теб, дори против собствената ти рожба? Какъв друг може да е този пост, освен бесовски? Това означава ли обаче, че трябва изцяло да се откажем от поста? Въобще не. Постенето не е закон, то е просто едно средство с определена цел. „Защо вие православните постите?“ – попитал един англиканин някога един руски философ, който на свой ред дал съвършен отговор: „Защото това ни помага да се молим“. Постенето разтапя сърцето ти. Постенето докосва сърцето ти от камък и го разтапя до сърце от плът. Опитай се да изчистиш животинските мазнини, здравото пиене и олиото от тялото си и нещо вътре в теб се променя. Почваш да усещаш и радостта, и болката по-остро от преди. Очите ти се изпълват със сълзи. Старите рани, отдавна покрити с белези, се отварят и тогава ти просветва: ние всичките сме изпонаранени. Ние всичките сме само едни ужасени и гладни деца, които се препъваме в мрака. Когато всичките маски на месото и виното бъдат свалени и те оголят – истинския теб, уплашен и наранен, който дотогава се е крил зад безчувственото си изражение, единствената молитва, която ти остава, е: „Боже, бъди милостив към мене, грешника“.

Двама души влязоха в храма да се помолят. Религиозният се молеше така: Слава Богу, че не съм като онези грешници. Спазвам поста до последната буква. Дарявам десет процента от дохода си за благотворителност. Не мамя, не крада, не изнудвам; не псувам, не лъжа, нито пък спя с тази или онази. Слава Богу, спазвам всички правила. Религиозният мъж си стои там и си се моли сам, като си изброява добродетелите на себе си. И именно дотам стига молитвата му – не по-далеч от самия него. Останал далеч по-назад в сумрака на сенките, с очи приковани в пода, стои един грешник – един гнусен, покварен изнудвач от онези, които проиграват на комар чуждите спестявания; от онези, които ти се иска да заплюеш насред улицата. Той не смее да вдигне очи, за да не би някой да срещне погледа му. Той е сам и изплашен. Кого ли не е измамил или завлякъл, от кого ли не е крал? Не е дал и петаче на бедните и можете да сте сигурни, че не пости въобще. Но той, който е мамил всички наред, не може повече да мами себе си. Господи, помилуй е единствената молитва, която му е останала. Боже, бъди милостив към мене грешника. Праведният фарисеин има само един списък с добродетели, с правила, които да отмята като изпълнени и молитвата му рикошира обратно към него. Грешният митар не спазва никакви правила, но молитвата му го отвръща от самия него и го обръща към Бога.

Братя и сестри в Христа, на този ден ние отваряме Триода – книгата с богослуженията на светия Велик пост. С четиридесетдневния пост, започващ само след три седмици, нашата свята майка – Църквата, ни учи не как да постим, а как да не постим. Нека това да бъде Божият пост, ни говори тя, а не бесовският. Нека той да смекчи сърцата ви, а не да ги закорави. Нека той да ви изяви не като силни, а като слаби; не като самопровъзгласени светци, а като самопризнати грешници; не на мястото на Твореца, а като Негово творение – вечно в нужда от Неговата велика и богата милост. Православието, истинското православие, не тръби: Ето, спазих всички заповеди, паднете в краката ми и ми се поклонете. То е викът, надаван в сумрака: Господи, помилуй. То е викът, който отеква вътре в нас с всяко Господи, помилуй. Това обаче не е вик на отчаяние към един жесток Съдия, а вик на любов към небесния Бог, Когото дръзваме да наречем свой Отец.

Църква на правилата ли сме тогава, или на милостта? Тук отпред, на стената пред вас не виждате никаква плоча с десетте заповеди. Виждате свещения образ на Христос – нашия истинен Бог, Който умря от любов към вас, както и Неговата пречиста и пресвята майка Дева, която почувства меч да пронизва сърцето ѝ и която не спира да се моли за вас. Виждате лицата на милосърдието и се молите заедно с мен: Боже просвети тъмата в мен. Боже, удави греховете ми в океана на Твоята милост. Боже, бъди милостив към мене грешника.

Превод: Цветан Биюков

* Проповед, произнесена в Неделя на митаря и фарисея т. г., в храма на Антиохийската патриаршия „Св. Ботолф“ в Лондон (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/834 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.