Мобилно меню

4.9411764705882 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (85 Votes)

2011 10 EL CH Iszelenie 2besnovatykh Mf 9 P 580x421Иисус се намираше в Капернаум при западния бряг на Тивериадското езеро (при днешната река Табарея, бел. прев.), където живееше, и оттам тръгна да проповядва в Галилея. Предстоеше Му сериозна битка със сатаната. Затова и отиде на отсрещния бряг, но ето че изневиделица двама бесновати се появиха отпреде Му. Открай време сатаната измъчва хората и все още продължава да го прави; и причината за много болестни състояния са именно бесовете.

Двамата обсебени видимо страдат и се измъчват от срещата с Господа. Злите духове не желаят да се предадат и затова викат към Спасителя: „Какво имаш ти с нас, Иисусе, Сине Божи? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“ (Мат. 8:29). Те като че ли Му казват: „Все още не е дошло времето на Твоето царство, затова ние желаем да царстваме в света“. Но Господ Иисус дойде, за да унищожи царството на сатаната, да сложи край на злото и да изтрие греха. Така че Той изгони злите духове от двамата болни, но бесовете поискаха да отидат в стадото свине, които след това се издавиха в езерото.

Издавянето на животните е символ на това, че Иисус изкоренява злото и освобождава от плена му страдащите хора.

Грехът се е загнездил във всеки от нас. Това не значи, че ние сме вселили дявола в сърцата си, но понякога сме снизходителни към него и много пъти ни се услажда друженето с бесовете. Приятелството с Господа понякога е трудно за сърцето, защото Господ е взискателен и настойчив, иска ни само за Себе Си, но не и за бесовете, с които ние дружим. Той не иска да допуснем някой да ни дели с Него в сърцето ни. Затова и ние често казваме на Господа: „Защо си дошъл да ни мъчиш? Иди си в Твоите небеса и остави сърцата ни, които да предадем на бесовете“.

Който предава душата си на лъжата, той я предава на сатаната. И който се предава на всякакъв вид шарлатанство, насилие и омраза, той всъщност се предава на сатаната. Всеки вид злина, който ние вършим, е съюз със сатаната. Затова, когато човек оправдава неприличните дела, тогава всъщност дяволът говори чрез неговите уста.

Който повярва със сърцето си и изповяда с устата си, че Иисус Христос е възкръснал от мъртвите, той ще възкръсне. Който повярва със сърцето си и изповяда с устата си, че Христос може да ни възкреси от мъртвите и да ни избави от нашите грехове, които ние извършваме при всяко изкушение, то такъв човек е спасяващ се човек. А който се представя за християнин и се моли в християнските църкви, но оправдава неприличните дела, одобрява беззаконията и похвалява греховете, такъв човек нито се спасява, нито е християнин.

И затова, ако желаем да се спасим и да бъдем сериозни и действени, а не християни само на думи, в такъв случай трябва да се поклоним на Господа и да Му кажем: „Ти си нашият Спасител“. „Не се надявайте на князе, на синове човешки, от които няма спасение“ (Пс. 145:3, арабския, съответно и по цслав. прев.). Така пише в Библията.

Човеците не спасяват човеци, оръжието и политиката не спасяват хората. Христос е, Който спасява човека.

Предайте своите души на Христос. Тогава бесовете ще избягат от вас и ще бъдат изхвърлени в нечистите свине и в езерата, тогава ще бъдете очистени. Пребивавайте в истината, в евангелската чистота, не замърсявайте вашите умове с хорските приказки, но във вашите слова да бликат думите Господни и вашите чувства да имат своя извор в чувствата Господни. Човек е отговорен за своите чувства, за това, което раждат неговият ум и сърце. Всеки, който осквернява себе си с каквото и да било мрачно чувство, спрямо което и да било създание и по която и да било причина, той е нечист човек. Изгонете бесовете от своите сърца, изкарайте ги и от вашите умове, нека единствено Христос да обитава във вашите умове и във вашите сърца. Бъдете чеда на Всевишния!

Източник: сп. „Моето паство“, бр. 28, 2017 г.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wcrq3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж