Значима крачка във вселенската православна съборна практика: литургично, пастирско и мисионерско значение на събора в Крит

По време на работно заседание от 28-29 октомври 2016 г. Св. Синод на Румънската православна църква разгледа за първи път резултатите от участието на делегацията на Румънската православна църква в работата на Светия и Велик събор на Православната църква, който се състоя в Православната академия в Крит в периода 16-26 юни 2016 г.

Необходимо е от самото начало да подчертаем литургичното измерение на православното евхаристийно общение в св. Литургия по време на Събора, започвайки от 19 юни 2016 г., празника Слизане на Светия Дух, който отбеляза откриването на Светия и Велик събор на Православната църква чрез съслужението на предстоятелите на десетте присъстващи църкви в митрополитската катедрала „Св. Мина” в Ираклио и тяхното съслужение на 26 юни 2016г., Неделя на всички светии, в църквата „Св. ап. Петър и Павел” в Ханя при завършването дейността на Събора. И при двете тържествени събития по най-зримия и висш начин се изрази единството в правата вяра чрез евхаристийното общение, защото не може да се осъществи евхаристийно общение без съвместно изповядване на правата вяра.

Също така всяка сутрин преди пленарните заседания беше отслужвана св. Литургия от представители на някоя от автокефалните православни църкви, участващи в Събора. По този начин практическият опит от молитвеното общение се пренасяше после в диалога за изразяване на пастирската съотговорност при провеждане на пленарните заседания на Събора. В този смисъл всички присъстващи на Събора разбраха значимостта на упражнението на съборността не само на местното ниво на автокефалната църква, но и на универсално ниво, за да изразят заедно, а не изолирано, съотговорността на универсалния православен епископат при запазване единството на православната вяра, на светотайнствения живот и каноничната дисциплина на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква, т. е. на Вселенското православие.

Въпреки учудващото и печално отсъствие на четири автокефални православни църкви, Светият и Велик събор в Крит представлява значително духовно събитие на православието, което след десетилетия на подготовки и отлагания, ентусиазъм и колебания обсъди, поправи и одобри значими документи за живота и мисията на Православната църква в сложния контекст на днешния свят. Така Енцикликата, Посланието и шестте документа, одобрени от всички предстоятели на присъстващите Църкви и от огромното мнозинство на присъстващите йерарси в работата на Светия и Велик събор в Крит, очертават главните проблеми, засягащи живота и мисията на Православната църква днес, както и нейните отношения с останалия християнски свят, с привържениците на други религии и с едно все по-секуларизирано общество.

Същевременно одобрените документи от Светия и Велик събор не формулират нови догми, но представляват едно препотвърждаване на последователно изповядваната православната вяра на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква, в непрекъснатост с учението на вярата, проповядвано от светите апостоли и светите отци на Църквата, в непрекъснатост със седемте вселенски събора, но и с православните събори, които са ги последвали, започвайки от 9 век и продължавайки през второто хилядолетие, които са защитавали православната вяра пред някои погрешни учения, появили се особено в западното християнство. Така Съборът на Крит потвърди предишната православна съборна традиция и призна универсалното значение на други събори с голяма значимост в историята на Православната църква (включително Яшкия събор от 1642г.).

Участниците в Критския събор изпратиха до християните, които не принадлежат към Православната църква, послание за диалог и практическо сътрудничество. В същото време те изпратиха до целия свят призив за солидарност пред многобройните форми на страдание на хората по целия свят. Същевременно Критският събор експлицитно потвърди, че само Православната църква е „Една, Света, Съборна и Апостолска Църква” и следователно възстановяването на единството с останалите християни се осъществява в Едната Църква, на основата на православната вяра, защото неправославните църкви и изповедания са се отклонили от истинната вяра на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква (чл. 21 от документа „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят”).

При едно общо оценяване на провеждането и резултатите на Светия и Велик събор на Православната църква може да се констатира, че делегацията на Румънската православна църква участваше активно в работата и получи уважението на присъстващите на Критския събор.

Дейността на Събора премина при атмосфера на братска радост и православна пастирска съотговорност, имайки реалистична динамика в обсъжданията и формулирането на представените документи. Участието на над 300 йерарси, клирици и професори по богословие от десет автокефални православни църкви показа, че православието може да се събере и да работи на един Свят и Велик събор, въпреки че на национално ниво всеки йерарх има само опита от съответния автокефален църковен събор.

Имайки предвид някои критики или разногласни гледни точки, особено по отношение на диалога на православните християни с други християни, Румънската православна църква неизменно подчертава факта, че изповядването на правата вяра и на вечните ценности на православието трябва да става без никакъв догматичен компромис, но не в духа на конфесионална омраза, а в състояние на смирение и имайки в душата християнската любов, която ни препоръчва св. апостол Павел, когато говори за „вярата, която действа чрез любов” (Гал. 5:6). Следователно утвърждаването на православието като права вяра и право живеене, както и усилието за сътрудничество с другите християни, за да се даде общо свидетелство в един все по-секуларизиран свят, беше светлината, ръководеща дейността на Светия и Велик Събор на Православната църква на Крит. Въпреки това времето не беше винаги достатъчно, за да се задълбочат и нюансират всички обсъдени документи и по-специално документът относно Отношенията на православието с останалия християнски свят.

Тъй като сега се обръщаме към участниците в академично богословско събрание, уточняваме, че изключително значима роля в изучаването и оценяването на решенията на Светия и Велик събор на Православната църква имат и православните богословски факултети, които са място за обсъждане и задълбочено разбиране на решенията на Критския събор. Впрочем, когато се изрази относно съдържанието на документите на Критския събор, Св. Синод на Румънската православна църква подчерта факта, че за да се избегнат негативни тълкувания с вредни последици за единството и живота на Православната църква, текстовете могат да бъдат пояснени, нюансирани или развити от един бъдещ Свят и Велик събор на Православната църква.

В мисионерското усилие, което Румънската патриаршия поддържа постоянно, включително в процеса по пълно осмисляне и разбиране на документите на Критския събор, редом с богословските факултети се вписва и дейността на Пресцентъра „Базилика” на Румънската патриаршия, който чрез своите труженици работѝ активно и ефективно както по време на Събора, така и след това.

В свое работно заседание от 16 декември 2016 г. Св. Синод на Румънската православна църква повтори факта, че всяко изясняване относно изложението на православната вяра трябва да се случва в състояние на църковно общение, а не в състояние на разбунтуване и раздор, защото Светият Дух в същото време е Дух на истината (Иоан 16:13) и Дух на общението (2 Кор. 13:13).

Не е достатъчно да обичаме едно идеално православие, но трябва да познаваме и подпомагаме конкретно днешното реално православие. В този смисъл трябва да познаваме реалните проблеми на православието в преобладаващо православните страни, както и в страни, където православните християни са малцинство, за да изпълним цялата наша отговорност като членове на съборното и универсално православие. Пастирската и мисионерска дейност на универсалната Православна църква днес трябва да отчита съвременните проблеми и провокации, защото главната цел на пастирската и мисионерска дейност на Църквата е освещаване и спасение на днешните хора, които са призвани, подобно на предишните поколения, към придобиване на вечния живот в любовта и светлината на Царството на Светата Троица.

Да се помолим на Бога да ни помага – както се изрази надежда и в Посланието на Критския събор – за да можем да организираме ритмични срещи на Светия и Велик събор на Православната църква веднъж на седем или десет години, та да бъдем по-добре подготвени в нашето призвание на изповедници и живеещи правата вяра, за слава на Светата Троица и за пастирско-мисионерска полза на Православната църква в цял свят.

Превод: свещ. Кирил Синев

* “Un pas important în practica sinodalităţii ortodoxe universale – Semnificaţia liturgică, pastorală şi misionară a Sinodului din Creta” – В: Ziarul Lumina, 16 iunie 2017, както и в интернет – тук.
Послание на Румънския патриарх Даниил, произнесено на 15.6.2017 г. по време на семинар на тема „Възприемането на решенията на Светия и Велик събор на Православната църква, Крит 2016”, провел се в Богословския факултет „Патриарх Юстиниан” в Букурещ (бел. прев.).
За първи път този превод е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 5 (122), 2017 г. (бел. ред.).