Проповед за 6 Неделя след Петдесетница (Мат. 9:1-8)
Когато четем евангелските откъси, в които се разказва как Христос възкресил някой умрял или изцелил телесно някого, ние рядко се замисляме, какво означава за Бога човешкото тяло, създадено от Него с любов за вечен живот и какво то трябва да означава за нас. Ако нашето тяло не беше скъпо за Бога, също толкова скъпо и нежно обичано от Него, както и нашата вечна душа, Бог нямаше да изцелява тялото или да се погрижи за неговия вечен живот след възкресението от мъртвите.
И когато се замисляме за човешкото тяло, дали във връзка с вечността или с временния живот, във връзка със земното или небесното, ние би трябвало да се запитаме: нима не получаваме цялото си знание за Бога или за тварния свят чрез тялото? Още от невръстна възраст, от самото ни раждане, ние познаваме нежността и любовта чрез посредничеството на нашето тяло, още много преди да постигнем каквото и да чрез ума си. След това ние натрупваме знания, мъдрост, опит; всичко, което нашият ум владее, всичко, което прави сърцата ни толкова богати, достига до нас чрез нашите сетива. Апостол Павел казва: вярата е от слушане, а слушането – от словото Божие (срв. Рим. 10:17). Красотата на човешкото лице, и окръжаващия ни свят, и всичко прекрасно и значително, което човекът е успял да направи, ние възприемаме чрез зрението. И можем да продължим да изброяваме всички наши сетива, които се разтварят като врата, за съзерцаването на красотата и смисъла на сътворения свят, а чрез него – за съзерцаване на вечността: вечната Божия красота, сияеща в цялото Му творение.
Ето защо с такава любов Христос е извършвал изцеление на тялото; с тези изцеления Бог с пълна сила разкрива вечността на въплътеното битие. Затова, когато някой умира, ние обгръщаме неговото (или нейното) тяло с толкова нежност и благоговение. Това тяло е сътворено от Бога, в това тяло Той е вложил цялата Си любов. И още нещо: Той Самият е станал човек, Самият Бог се е облякъл в плът и ни е разкрил не само това, че човекът е така устроен, така велик, така дълбок, че може да се съедини с Бога, да стане причастник на Божествената природа, но че и самото наше тяло е способно да бъде духоносно, наистина Богоносно. Какво чудо!
И ние също така виждаме, че Своя вечен живот Бог ни съобщава чрез земните вещества: чрез кръщелните води, които стават източник на вечен живот, чрез хляба и виното, пронизани от Неговото Божество, и чрез нашите тела ние се приобщаваме към Самия Бог в Неговите тайнства. Какво чудо е нашето тяло и с какво благоговение трябва да се отнасяме към него! Нашето тяло е създадено с възможност за святост: то е призвано за вечно общение с Бога, също както и душата. То е обичано от Бога. Не напразно св. ап. Павел казва: „Прославете Бога в телата си и в душите си…” 1 Кор. 6:20). Прославете: дайте на Бога да сияе чрез вашето тяло, както Той може да сияе чрез вашата душа; нека вашето тяло бъде такова, че съприкосновението с него да бъде съприкосновение с Въплъщението, с тайната на Бога, станал човек.
Да се замислим над това: защо така често – о, колко често! – ние не си даваме сметка за вечната красота и величие на нашето тяло. И често си мислим за смъртта като за миг, когато безсмъртната душа навлиза в Божествения живот, а тялото става на прах. Да, то се превръща в прах, но то има вечно призвание: то наистина ще възкръсне, както възкръсна Христос. И всички ние ще застанем пред Бога въплътени, с преобразени тела, както е преобразено и Христовото тяло, с душа, обновена от вечността, и ще общуваме с Бога в любов, във вяра и в молитва не само с душата си, но заедно с всичко сътворено ще станем причастници на Божествената природа и с душата, и с тялото си: с душа и с тяло, когато по Божието обещание чрез апостол Павел, Бог ще бъде всичко във всичко, и нищо няма да остане извън Божественото общение, извън Божествената Слава.
Какво чудо! Каква чудна тайна: тялото, сякаш такова крехко, толкова преходно, може зачатъчно да принадлежи на вечността и вече да сияе в славата на светците. Амин.
Превод: П. Спирова
На изображението: Създаването на Адам, мозайка от Монреал.
