ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ

“Сла­ва във ви­си­ни­те Бо­гу, и на зе­мя­та мир, меж­ду чо­ве­ци­те бла­го­во­ле­ние!”

(Лу­ка 2:14)

Въз­лю­бе­ни че­да на све­та­та ни Цър­к­ва,

Рож­дес­т­во Хрис­то­во, ко­е­то хрис­ти­ян­с­ки­ят свят днес свет­ло чес­т­ва, е пре­де­лен мо­мент в ми­рос­па­си­тел­на­та ис­то­рия. То бе­ле­жи края на ед­на епо­ха, в ко­я­то влас­т­вал гре­хът, и на­ча­ло­то на но­ва, в ко­я­то дейс­т­ва бла­го­дат­та.

Пред­веч­ни­ят и над­в­ре­ме­нен Син Бо­жи, “ко­га­то се из­пъл­ни вре­ме­то” (Гал. 4:4), сле­зе от не­бе­са­та и прие чо­веш­ко ес­тес­т­во от Пре­чис­та­та Де­ва Ма­рия, за да ни из­ку­пи от гре­ха, да ни при­ми­ри с Бо­га, да уни­що­жи смърт­та чрез соб­с­т­ве­на­та Си смърт и да ни да­ру­ва жи­вот ве­чен чрез въз­к­ре­се­ни­е­то Си от мър­т­ви­те.