Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (3 Votes)
Alexander_Nevsky.jpg„Кой­то жи­вее под пок­ри­ва на Все­виш­ния,
той оби­та­ва под сян­ка­та на Все­мо­гъ­щия“
(Пс. 90:1)



Въз­лю­бе­ни в Гос­по­да че­да на све­та­та ни Цър­к­ва,

От­ми­на още ед­на ка­лен­дар­на го­ди­на, в ко­я­то бо­го­лю­би­ви­ят ни на­род пре­жи­вя из­пи­та­ния, но пос­тиг­на и не мал­ко ус­пе­хи. Бог, Кой­то е по­ло­жил в Своя власт вре­ме­на­та и го­ди­ни­те (Де­ян. 1:7), бе­ше ми­лос­тив към нас, ка­то ни по­ма­га­ше и под­к­ре­пя­ше уси­ли­я­та ни по пъ­тя на на­ше­то лич­но и об­щес­т­ве­но усъ­вър­шен­с­т­ва­не, ка­то бде­ше над пъ­ти­ща­та ни и из­п­ра­вя­ше на­ши­те пъ­те­ки, ко­га­то те се от­к­ло­ня­ва­ха от све­та­та Му во­ля (Пс. 24:4). Род­на­та ни Бъл­гар­с­ка пра­вос­лав­на цър­к­ва по­ло­жи уси­лия да до­ук­ре­пи своя вът­ре­шен мир, ка­то ут­вър­ди пос­тиг­на­то­то един­с­т­во и раз­ши­ри сво­я­та об­ра­зо­ва­тел­на, въз­пи­та­тел­на и ду­шес­па­си­тел­на ми­сия.

Всич­ки ние – ду­хо­вен­с­т­во­то и цър­ков­но­то из­пъл­не­ние на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва – сме приз­ва­ни да от­п­ра­вим пог­лед към ста­ра­та го­ди­на, за да ви­дим де­ла­та, ос­та­на­ли зад нас, и да на­бе­ле­жим бъ­де­щи­те пла­но­ве. За­що­то, ако се за­до­во­лим са­мо с пос­тиг­на­то­то дотук, ако спрем по пъ­тя към пъл­но­та­та на Хрис­то­во­то съ­вър­шен­с­т­во (Еф. 4:13), ня­ма да бъ­дем ис­тин­с­ки Хрис­то­ви сле­дов­ни­ци, ня­ма да осъ­щес­т­вим в жи­во­та цар­с­т­во­то на ми­ра, ко­е­то е вът­ре в нас (Лу­ка 17:21) . Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва през дъл­га­та си ис­то­ри­чес­ка съд­ба и до днес ви­на­ги е би­ла бли­зо до своя на­род, ка­то е ук­реп­ва­ла не­го­ва­та ця­лост, ду­хов­но и на­ци­о­нал­но един­с­т­во.

Нас­тъп­ва­ща­та го­ди­на е важ­на за нас, тъй ка­то то­ва е го­ди­на­та, в ко­я­то се из­пъл­ня­ват от­дав­наш­ни очак­ва­ния на на­шия на­род за по-доб­ро бъ­де­ще чрез при­съ­е­ди­ня­ва­не­то ни към об­щ­ност­та на дър­жа­ви­те-член­ки на Ев­ро­пейс­кия съ­юз. То­ва при­съ­е­ди­ня­ва­не бе­ше под­гот­вя­но чрез про­дъл­жи­тел­ни уси­лия и днес то е факт. Вяр­ва­ме, че с Бо­жия по­мощ те­зи спра­вед­ли­ви очак­ва­ния на доб­рия ни на­род на­ис­ти­на ще се сбъд­нат, а раз­ши­ря­ва­не­то на Ев­ро­пейс­кия съ­юз ще доп­ри­не­се за ми­ра и и си­гур­ност­та не са­мо в ре­ги­о­на, но и по це­лия свят. Не­ка не заб­ра­вя­ме и биб­лейс­ка­та ис­ти­на, че „ако Гос­под не съ­зи­да къ­ща­та, нап­раз­но ще се тру­дят стро­и­те­ли­те й“ (Пс. 126:1). А то­ва оз­на­ча­ва да се упо­ва­ва­ме на Гос­по­да, от Ко­го­то е все­ки съ­вър­шен дар. Със сло­во и де­ло да сви­де­тел­с­т­ва­ме за Хрис­то­ва­та ис­ти­на, бо­жес­т­ве­на­та пре­мъд­рост и си­ла на све­та­та ни пра­вос­лав­на вя­ра и с ней­на­та по­мощ да съх­ра­ним сво­я­та на­ци­о­нал­на иден­тич­ност и кул­ту­ра с при­нос в об­що­ев­ро­пейс­ка­та ду­хов­на сък­ро­вищ­ни­ца.
 
Скъ­пи в Гос­по­да бра­тя и сес­т­ри,

Ста­ро­дав­на тра­ди­ция е вся­ко но­во­ле­тие да бъ­де пос­ре­ща­но с дос­то­леп­ни тър­жес­т­ва – из­раз на ра­дост­та, че сме сви­де­те­ли на нас­тъп­ва­не­то на още ед­на Но­ва го­ди­на. Но от Све­ще­но­то Пи­са­ние зна­ем, че за Бо­га „един ден е ка­то хи­ля­да го­ди­ни и хи­ля­да го­ди­ни – ка­то един ден“ (2 Петр. 3:8). Яс­но е, сле­до­ва­тел­но, че за нас но­во­ле­ти­я­та са ус­та­но­ве­ни по­ве­че ка­то по­вод за раз­ми­съл и рав­нос­мет­ка, по­ка­я­ние и мо­лит­ва, на­со­че­ни са към мъд­ро и це­ле­съ­об­раз­но "скъ­пе­не на вре­ме­то", за­що­то дни­те ни са крат­ки и ми­на­ват бър­зо. Цър­к­ва­та, ко­я­то под­реж­да своя жи­вот спо­ред еван­гел­с­ки­те прин­ци­пи  в де­ня на но­во­ле­ти­е­то, ма­кар да вли­за в ра­дост­та на всич­ки, при­зо­ва­ва не към шу­ма и су­е­та­та на то­зи свят, а към прег­лед и оцен­ка на из­вър­ше­ни­те де­ла, към но­во на­ча­ло в доб­рот­вор­чес­ки­те ни уси­лия в пол­за на оне­зи, ко­и­то в ед­на или дру­га сте­пен са ли­ше­ни от сво­бо­да, здра­ве, ма­те­ри­ал­но оси­гу­ря­ва­не и се­мей­на топ­ли­на. Над всич­ко оба­че не­ка взе­мем щи­та на вя­ра­та, да па­зим ней­на­та чис­то­та, с нея да жи­ве­ем и чрез нея да се спа­ся­ва­ме.
Бла­го­дат­та на нашия Гос­по­д и Спа­си­те­л Иису­с Хрис­тос да бъ­де с всич­ки вас, вер­ни че­да на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва в пре­де­ли­те на Ро­ди­на­та и из­вън нея!

НА МНО­ГАЯ И БЛА­ГАЯ ЛЕ­ТА!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
МАК­СИМ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
  Врачански митрополит КАЛИНИК
  Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
  Видински митрополит ДОМЕТИАН
  Варненски и Великопреславски митрополит КИРИЛ, наместник на овдовелия Пловдивски митрополитски престол     
  На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
  Западно- и Средноевропейски митрополит СИМЕОН
  Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
  Русенски митрополит НЕОФИТ
  Неврокопски митрополит НАТАНАИЛ
  Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
  Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН
  Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
  Доростолски митрополит ИЛАРИОН
За­бе­леж­ка: По ре­ше­ние на Св. Си­нод нас­то­я­що­то пос­ла­ние да се про­че­те от цър­ков­ния ам­вон на 1 яну­а­ри 2007 г.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/x3wx 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен