Мобилно меню

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (12 Votes)
Обични чеда на светата ни църква,

През настоящата 2006 г. Българската православна църква чества 1060-годишнината от успението на Преподобния и богоносен наш отец Йоан, основател на Рилската света обител и небесен покровител на българския народ. Днес, когато отбелязваме тържественото пренасяне на неговите свети мощи в Средец, ние отново имаме повод да се възрадваме духовно за това, че Бог дари народа ни с толкова велико светило на вярата и благочестието, какъвто безспорно е признатият не само от нас, но и от целия православен свят Рилски светец и Чудотворец.

Днес, на 19 октомври, нашата духовна радост има и едно по-особено измерение: днес ние сме призвани да си спомним и за живота след смъртта. За нас, като православни християни, действителността на този живот е въпрос не само на надежда, но и на едно дълбоко убеждение, свързано с вярата ни, че небе и земя ще преминат, но нито една от думите на Господа няма да премине (Мат. 24:35). За този живот в Христа Иисуса ние знаем не само от Божието обещание, защото свидетелство за него са и всички от века просияли светци на Църквата. Именно в примера на тези Божии угодници ние виждаме оделотворена истината, че този, който вярва в Господа и ходи по Неговите пътища, “и да умре, ще оживее” (Йоан. 11:25). За това знаем и от живота на чествания днес Рилски светец.

Житиеписецът разказва, че когато Пустинножителят предусетил своето отминаване от този свят, заръчал на своите ученици, а чрез тях и на всички останали, да не скърбят: “След моята смърт ­ рече им ­ не страдайте безутешно, защото няма да ви оставя, но ще пребивавам невидимо с вас.” И в знак на истинността на неговите думи тялото му се превърнало в ново “свръхестествено видение, защото той изглеждаше сякаш спи и видът на тялото му никак не се измени”. Пред така прославените с нетление и чудотворство от Бога мощи на св. Йоан Рилски “недъгавите се молеха и просеха изцеление, освобождаваха се от овладяващите ги болести и се радваха”. И наистина, какво друго освен духовна радост може да изпълни сърцата ни, когато знаем, че имаме небесното застъпничество на такъв велик Божи угодник.

В отеческите си заветни наставления духовният светилник на българския народ призовава  и всички нас, своите следовници, да пазим светата православна вяра незасегната от всякакво зломислие, да не се отклоняваме от правия път ­ да не се увличаме от чужди и различни учения, като държим на преданията. Да се поучаваме в закона Господен ден и нощ, да бъдем подражатели на светите наши отци ­ светила на света, като не изоставяме или презираме нищо, от тях установено.

Славата на Рилския чудотворец скоро напуснала пределите на манастира и близката околност. За неговото прославяне узнали и далеч от Рила ­ във владетелския двор в Преслав. Неизвестно дали още по времето на св. цар Петър, или малко по-късно, мощите на св. Йоан Рилски били пренесени в Средец, където скоро станали обект на всенародно почитание. С това пренасяне ние свързваме и официалната канонизация на светеца. Житиеписците, предаващи този епизод от св. Йоановия живот след смъртта, имат помежду си известни различия. В едно обаче те са съгласни ­ пренасянето на ковчега с мощите е станало по Божия воля и в този смисъл ­ в съгласие с волята на самия Рилски светец.

Според автора на най-старото, известно като народно, житие пренасянето на мощите в Средец било резултат от общото желание на владетеля и народа. В съгласие с това желание било и Божието благоволение: “Тогава до светеца дойде глас, който му каза от небето: “Възлюбениче Мой, извърши онова, което ти е заповядано!” И веднага тялото на светеца се вдигна ... и отиваше по Божие повеление. И пристигна тялото на светеца в Средечкия град.” В същия смисъл пише и друг агиограф на св. Йоан ­ Георги Скилица: “Великият сред постниците се яви насън на игумена на манастира и повели ковчегът с неговите мощи да бъде пренесен в Средечкия град и там да бъде поставен над земята, та да не се пречи на онези, които идват да го видят.” По-лаконичен, но не по-малко ясен е и авторът на първото проложно житие на Рилския чудотворец, според когото: “След като премина немалко време, св. Йоан се яви на учениците си и повели да пренесат мощите му в Средечкия град.” За нас тези разкази са и свидетелства за верността на казаното още от св. ап. Павел, че онези, които дохождат при Бога, трябва да вярват, че “Той съществува и награждава ония, които Го търсят” (Евр. 11:6).

Възлюбени в Господа братя и сестри,
Небесната и земната прослава на св. Йоан Рилски Чудотворец е знак на особеното Божие благоволение към нашия народ. Затова нека и ние днес, в този тържествен ден, да възкликнем заедно с цялата Църква: “Радвай се, златозарна звездо на Изтока, светило и пастирю на монашествуващите! Радвай се, наследниче на Царството небесно! Радвай се, пресветло слънце на българската земя!  ... Нека почетем Йоана, ангела на земята и Божия човек на небесата! ... Защото, насаден в Божия дом, той процъфтя праведно и, като кедър в пустинята, умножи Христовото стадо на словесните овце чрез преподобие и правда!” (из службата на св. Йоан Рилски).
Поздравяваме с празника на прославата на Рилския светец и Чудотворец всички вас, негови наследници и духовни чада в Родината и извън нейните предели, като отправяме  пастирските ни благопожелания за духовна бодрост и св. Йоаново дръзновение по пътя на богоуподобяването и наследяването на вечните блага!

Радуйся, преподобне отче Йоане, Рилский чудотворче, славо и радосте наша!

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА СВ. СИ­НОД
† М А К С И М
ПАТ­РИ­АРХ БЪЛ­ГАР­С­КИ
                                               ЧЛЕ­НО­ВЕ НА СВ. СИ­НОД:

ВРА­ЧАН­С­КИ МИТ­РО­ПО­ЛИТ  КА­ЛИ­НИК

СЛИ­ВЕН­С­КИ МИТ­РО­ПО­ЛИТ ЙО­А­НИ­КИЙ

ВИ­ДИН­С­КИ МИТ­РО­ПО­ЛИТ ДО­МЕ­ТИ­АН

ВАР­НЕН­С­КИ И ВЕ­ЛИ­КОП­РЕС­ЛАВ­С­КИ МИТ­РО­ПО­ЛИТ КИ­РИЛ, наместник на овдовелия Пловдивски митрополитски престол

НА САЩ, КА­НА­ДА И АВ­С­Т­РА­ЛИЯ  МИТ­РО­ПО­ЛИТ ЙО­СИФ

ЗА­ПАД­НО- И СРЕД­НО­ЕВ­РО­ПЕЙС­КИ МИТ­РО­ПО­ЛИТ СИ­МЕ­ОН
ВЕ­ЛИ­КО­ТЪР­НОВ­С­КИ  МИТ­РО­ПО­ЛИТ ГРИ­ГО­РИЙ

РУ­СЕН­С­КИ МИТ­РО­ПО­ЛИТ НЕ­О­ФИТ

НЕВ­РО­КОП­С­КИ МИТ­РО­ПО­ЛИТ НА­ТА­НА­ИЛ

ПЛЕ­ВЕН­С­КИ МИТ­РО­ПО­ЛИТ ИГ­НА­ТИЙ

СТА­РО­ЗА­ГОР­С­КИ МИТ­РО­ПО­ЛИТ ГА­ЛАК­ТИ­ОН

ЛОВ­ЧАН­С­КИ МИТ­РО­ПО­ЛИТ ГАВ­РИ­ИЛ

ДО­РОС­ТОЛ­С­КИ МИТ­РО­ПО­ЛИТ ИЛА­РИ­ОН

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uaph 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.