„Ликувай твърде, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова! Ето, твоят Цар идва при теб. Праведен и спасяващ е Той, кротък и яздещ на осел, т. е. на малко осле, син на подярeмница” (Зах. 9:9)
Тези дни се загледах в иконата на Вход Господен в Йерусалим, която е в килията на манастира (в който съм на гости) и е копие на икона от 15 век. Нарисувана в типично исихастки стил тя представя Христос яздещ на осел, обкръжен от хора да влиза в Йерусалим. Всичко е семпло и схематично. Образите не се виждат в детайли и по този начин иконата от една страна представя събитието, а от друга, остава в душата едно чувство и една жажда да се види по-добре какво е станало тогава, когато Господ влезе в Йерусалим, за да претърпи там страдание, кръстна смърт и за да възкръсне.Въпреки, че неколкократно за времето, когато съм тук, поглеждах иконата на стената, мислите ми бързо се отклоняваха, завладени от многобройните светски грижи и занимания, които и в манастира нямат край. И това беше до вчера, когато на посоки от лавиците на манастирската библиотека взех един брой – „Журнал на Московската патриаршия”.
Отворих броя, който взех и сред страниците за моя най-голяма изненада видях копие на същата икона на Вход Господен в Йерусалим, която има в килията ми. Не съм от хората, които търсят знаци и личби и затова мигом отклоних мисълта си, че с това съвпадение Бог иска да ми каже нещо. И така до днес, когато след св. Литургия реших да се разведря като походя из града и си почина от усиленото четене на богословска литература. И както си ходех из улиците, изведнъж проумях, че Бог наистина иска да ми каже нещо чрез тази икона и че тя за мен има голямо значение. Почувствах, че моето собствено сърце е Йерусалим. Почувствах, че Бог иска да влезне в него като Месия и като мой Спасител. И продължих да осъзнавам нещата едно по едно. Аз приемам Христос, приветствам Го, хваля Го, викам Му с най-възторжен глас: „Осанна, благословен е Идващият в името на Господа!” И Му поднасям външните си дела (ако може да се каже, че дори външно у мен има някакво благочестие), като палмови клонки с надеждата, че Той ще се трогне от това царско посрещане, което Му устройвам. Но ... празникът свършва дотук. Защото оттук нататък за Христос започват страстите Му в моето сърце. Всеки ден, с всеки грях, който извършвам, аз повтарям предателството на Юда, който пожела да има тленните трийсет сребърника, отколкото да има нетления Син Божи. И аз така, предпочитам да се отдавам и да имам като богатство моите кратковременни и преходни страсти, а да предам, да изневеря, да се откажа от Христос, нещо което и постоянно правя.
Страданията на Христос в моето сърце обаче едва сега започват. Аз Го изправям на съд пред мен и подобно на фарисеите и книжниците Го обвинявам в богохулство, в това че изгонва бесове с Веелзевула, бесовския княз и че всъщност Той, ако не самият Сатана, е негов служител. Обвинявам Го в това, че Той би желал от мен да се откажа от всичките си страсти и да Го последвам. Заплювам Го, бичувам Го и Го унижавам, защото Той желае свободата ми от страстите и дори нещо повече – желае да ме обожи, като ме дари със Себе Си. А аз, от злоба и опиянение, понеже много и силно обичам страстите си, крещя заедно с обезумялата от злоба тълпа пред Пилат: „Разпни, разпни Го, премахни Го!”. После сама изричам присъдата: „Да бъде разпнат!” и искрено се надявам Той да Го няма, да Го премахна напълно, както са се надявали на това и силно са желали именно това в онзи ден (деня на Христовия съд и разпятие) книжниците и фарисеите - тогавашните богословстващи в Израил.
И тогава аз слагам отново кръста върху плещите Му. И чудо! Той понася всичко, което Му причинявам с кротост, с благост, със състрадание и носейки кръста Си сред неимоверните мъки с любов ми казва: „Ще се разпна за теб пак в твоето сърце, заради теб ще измина пътя до Голгота, която сега е твоето сърце!” Тогава аз Го разпвам с греховете си отново, отново Го приковавам към кръста и Му давам да пие жлъчката на моите страсти, грехове и похоти. И Той страда, да, страда отново в сърцето ми! Накрая пробождам с копие пречистите Му ребра и Той умира. Умира за мен. И от тази трагедия, която често става в сърцето ми, от тази Негова постоянна Голгота в моето сърце, аз все пак, аз все още черпя надежда. Надявам се Той да възкръсне в Мен и не само. Надявам се, ама много силно и много упорито, че Той дарявайки ми кръвта Си и плътта Си като истински храна и питие, дарявайки ми Себе Си, ще умие с кръвта Си всичките ми грехове и сподобявайки ме със Себе Си, ще ме сподоби и със Своето възкресение. Надявам се Той да ме направи причастна не само на Неговите страдания и смърт, като ми даде благодатта Си да се съразпна с Него и всеки ден да умирам за греха, но и да ме съвъзкреси, да ме направи причастна на Неговото славно възкресение и възнесение. Аз стигам обаче само до Голгота – моето сърце, където разпвам Христос. Само това искам и мога да направя, нищо друго! Надявам се и ми се ще да вярвам, че Той ще стане, ще тръгне именно от там, откъдето и до където стигам аз – ще стане и ще тръгне от гроба на моето сърце – от тази нова Голгота и ще ме съвъзкреси!
Бел. ред. Тексът на старозаветното пророчество е преведен по библейския еврейски текст на Kitel, R. (Hrg.) Biblia hebraica, Stuttgart 1991
