Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)
Днес ще говорим за смъртта и се сетих за терзанието или, ако искате, разочарованието на учениците след смъртта на Христос и за техния страх. Затова бих искал с няколко думи да ви припомня случая с пътуването към Емаус (Лука 24:13-32), въпреки че той е добре известен. Три дена след смъртта на Господа двама от Неговите ученици вървят към Емаус, говорят помежду си за Иисус, вълнуват се, говорят за случилото се. Христос идва без да Го разпознаят и им разяснява Писанията. Този Спътник им става симпатичен. Те Му казват: „Остани с нас”. И Той остава. Стигат до трапезата и Го разпознават в преломяването на хляба. Тогава Той става невидим, а те се изпълват с радост и продължават към Йерусалим.

И така, двамата ученици разговаряли за Христос. Той се явил близо до тях, но очите им се премрежили, за да не Го познаят. Очите им още били затворени и не Го познали. Мисля, че е велико следното: Христос е Пътят и истинският наш Спътник. И ако страдаме, ако обсъждаме, ако търсим, ако вървим, ако пътуваме за някъде, Той е с нас. Но някой ще каже: „Не Го познаваме”. Трябва да знаем едно: Той ни съпровожда в нашето страдание, въпреки че не Го разпознаваме.

4.9344262295082 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (61 Votes)
1_27.jpgХристе  мой, Твоята любов е безгранична

Благодаря на Бога, че ми даде много болести1. Много пъти Му казвам: „Христе мой, Твоята любов е безгранична“. Това, че живея, е чудо. Освен другите си болести, имам и рак на хипофизата. Там се образува бучка, която се увеличава и притиска зрителния нерв. Затова вече не виждам. Боли ме страшно много. Моля се обаче, вдигайки кръста на Христос, с търпение. Видяхте ли езикът ми как е? Уголемил се е, не е така, както беше. И това е поради рака, който имам в главата. И все по-зле ще ставам с течение на времето. Ще се увеличи още, ще се затруднявам да говоря. Боли ме много, страдам, но болестта ми е много хубава. Чувствам я като обич на Христос.  Разкайвам се и благодаря на Бога. Заради греховете ми е... Аз съм грешен и Бог се опитва да ме очисти.

Когато бях шестнадесетгодишен, се молех на Бога да ми даде тежка болест, рак, за да ме боли за любовта Му и да Го славя чрез болката. За голям период от време казвах тази молитва. Моят старец обаче ми каза, че това е егоизъм и че по този начин изнудвам Бога. Бог знае какво да прави. Така вече спрях да я казвам. Вижте обаче, че Бог не забрави молбата ми и ми даде тази благодат след толкова години!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
1266.jpgОт дълбока древност почитта към мъртвите и грижата за задгробния им живот са неотменна част на всеки религиозен култ. Историята, археологията и етнографията познават най-различни ритуали и обреди, свързани с това почитание. То разкрива заложената  у човека първична вяра в съществуването на "другия" живот - животът след смъртта. Именно с него е свързан и днешният ден - Задушница (за душата).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (37 Votes)

041028_2afanasij.jpgИз писмата на св. Атанасий (Сахаров), епископ Ковровски (1887-1962) до монахиня Варвара (Адамсон)

Относно поменаването на Вашите починали родители. Преди всичко аз мисля, че децата винаги са длъжни да се молят за своите родители, каквито и да са били те приживе – изверги, хулители и гонители на вярата. Убеден съм, че св. мъченица Варвара се е молила за баща си, който я е убивал. Вашите родители са били християни. Ако според Словото Божие „но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е“ (Деян. 10:35), то колко повече вярващите в Единия Бог, в Троица прославян и изповядващи Христос в плът.

За мен най-скъпо от всичко е православието. Аз не мога да го сравнявам с каквито и да било други изповедания, с която и да е друга вяра. Но не дръзвам да твърдя, че всички неправославни са погинали безнадеждно. Много е милостта у Господа, и много е у Него избавлението. Кой може да Му се възпротиви, ако е решил да спаси някого? А Господ иска всички да се спасят и да дойдат до познаване на истината. Той не може да спаси само тези, които сами не желаят спасението и упорито се противят на протегнатата Му десница.

А вашите родители като християни са искали, търсели са спасението, само че не са познали пътя на православието.

4.8125 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (16 Votes)
Vaskresenie.jpg Всичко, което казахме в миналите беседи за смъртта, сега ни отвежда до главната и възлова тема на християнството – благовестието на възкресението. Подчертавам – не просто безсмъртието на душата след раздялата й с тялото, не просто някакво тайнствено развъплътено съществуване в някакъв мистичен и ефирен отвъден свят, а именно възкресението.
 
“Ще оживеят мъртвите и тези, които са в гробовете ще се възрадват”. Как отекват тези думи! Колко тържествено и радостно, като обещание, като сегашно съзиране на бъдното, прозвучават те късно през нощта на Велики Петък, когато, през мрачната печал на гроба, кръста и плащаницата започва потайно да се разгаря светлината на настъпващата Пасха. И най-древното изповядване на вярата, така наречения апостолски символ, утвърждава просто: “Вярвам във възкресението на тялото”.

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.