Мобилно меню

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (10 Votes)
Публикуваме избрани правила на Православната църква, касаещи изборът на клирици

Апостолски правила

Ап.6  
Епископ, презвитер или дякон да не приема върху си мирски грижи; инак да бъде низвергнат (За църковните наказания виж в коментара на Никодим Милаш към 5 апостолско правило – тук (текстът е на руски).

Ап.17 
Който след свето кръщение е бил обвързан с два брака или е имал наложница, не може да бъде ни епископ, ни презвитер, ни дякон, ни изобщо да се брои в свещения клир. 

Ап.25 
Епископ, презвитер или дякон, който бъде изобличен в блудство, в клетвопрестъпление или в кражба, нека бъде низвергнат от свещен чин, но без да бъде отлъчен от църковно общение, понеже Писанието казва: "Не въздавай два пъти за едно и същото” (Наум.1:9). Същото важи и за останалите клирици.

Ап.29
Епископ, презвитер или дякон, който е получил това достойнство за пари, нека бъде низвергнат и (сам) той и онзи, който го е ръкоположил, и нека бъде напълно изключен от общение като: Симон влъхв от мене, Петра.

Ап.30
Епископ, който си послужи със светски власти и чрез тях получи епископска власт в църквата, да се низвергне и отлъчи, както и всички ония, които се съобщават с него.

Ап.45
Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат.


Ап.61
Верен, който бъде обвинен в блудство, прелюбодейство или друго някое престъпление, и бъде уличен в това, да не се приема в клира.

Ап.65
Клирик или мирянин, който се моли в юдейска или еретическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение.


Ап.80
Не е право веднага да се ръкополага за епископ такъв, който е преминал от езически живот и е кръстен, или е обърнат от порочен начин на живеене, понеже несправедливо е неизпитан още да бъде учител на други, освен ако това стане по Божия благодат.


Ап.81
Казвали сме, че не трябва епископ или презвитер да се меси в народни управи, а винаги да се занимава с църковните работи. Такъв или трябва да бъде убеден да не върши това или да се низвергне, понеже според Господнята заповед, „никой не може да служи на двама господари” (Мат.6:24).


Ап.83
Епископ, презвитер или дякон, който е на длъжност във войската и иска да задържи и едното и другото, т.е. римското началствуване и свещенослужителската длъжност да бъде низвергнат от свещен чин, понеже : „Кесаревото – Кесарю, Божието Богу” (Мат.22:21).


***

Клирици, които са извършили смъртен грях, се низвергват от степента си, но не се лишават от причастие наедно с миряни, понеже: „Не въздавай два пъти за едно и също" (Наум 1:9-слав. Библ.).

Правило 32 от Каноническото послание на св. Василий Велики до Амфилохий Иконшски


Из правила на Първия вселенски събор


Правило 2
Понеже било поради нужда или по други човешки подбуди много неща са станали (в църквата), въпреки църковното правило, така щото хора, които отскоро са преминали във вярата от езичество и късо време са били оглашавани в нея, набързо са били кръщавани и веднага подир кръщението са били ръкополагани за епископи или за презвитери, - за това намерено е за добре да се признае, щото за напред нищо подобно да не става,  тъй като и за оглашаването е потребно време и подир кръщението е нужно по-дълго изпитание.да не е новопокръстен, за да не се възгордее и падне под осъждане и в мрежите на дявола (1 Тим.3:6). А ако с течение на времето се открие у него някакъв душевен грях и се докаже от двама или трима свидетели, такъв трябва да бъде изключен от клира. А който постъпи въпреки това правило, сам себе си ще подхвърли на опасност да бъде изключен от клира като такъв, който дръзва да се противи на великия събор.

Правило 9  
Ако някои без изпитание са ръкоположени за презвитери или при изпитание и да са изповядали греховете си, подир тази им изповед са се намерили люде, които, въпреки правилатта, са възложили върху им ръце, такива правилото не допуска до свещенослужение, защото светата вселенска църква изисква без друго непорочност (1 Тимот.3:2).

Из правилата на Четвъртия вселенски събор


Правило 2  
Ако някой епископ за пари извърши ръкоположение и благодатта, която е непродаваема, обърне в предмет на продажба и за пари постави епископ, хорепископ, презвитер, дякон или друг някой броящ се в клира, или воден от желание за гнусно обогатяване, за пари произведе иконом, екдик, парамонар, или въобще някоя църковна длъжност, - такъв, ако се докаже, че е вършил това, нека бъде низвергнат и поставеният от него по никой начин да се не ползува от купеното ръкоположение или производство, а да бъде чужд на достойнството или длъжността, която за пари е добил. Ако се окаже някой да е посредничил в тази гнусна и беззаконна търговия и такъв, ако е от клира, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин или, да бъде предаден на анатема.


Из Правилата на Шестия вселенски събор

Правило 2
Тоя свети събор призна за прекрасно и най-желателно и това, щото от сега занапред за душевна полза и лекуване на страстите да останат твърди и непокътнати осемдесет и петте правила, приети и утвърдени от светите и блажени отци, които са били преди нас и които са ни ги дали от името на светите и славни апостоли. Но понеже в тези правила ни се заповедва да приемаме постановленията на същите апостоли, предадени чрез Климента, в които другомислещи във вреда на църквата отдавна са вмъкнали нещо подложно и чуждо на благочестието, което е затъмнило за нас благолепната красота на божественото учение, затова ние, за поука и за запазване християнското паство, намерихме за нужно да отхвърлим въпросните постановления, като по никой начин не допущаме да се пораждат еретически лъжи и да се смесват с чистото и съвършено апостолско учение.  Приемаме и всички други свещени правила, изложени от светите и блажени наши отци, именно:... И никому да не бъде позволено да отменява и изменява гореозначените правила или да приема други, освен отбелязаните правила с лъжливи надписи съставени от някои люде, които са се осмелили да търгуват с истината. Ако ли някой бъде изобличен в опитване да измени или изврати някое от изброените по-горе правила, такъв да понесе епитимия, определена от правилото, което е нарушил, и чрез това ще се цери от онова, от което се е препънал."

Известният канонист НикодимМилаш така тълкува това правило: "От всички правила на православната църква това правило по своето значение - е най-важно, а за науката канонично право то е най-важно от всички други издадени до 692 г. А това е така, защото чрез него е утвърдено каноничното, вселенско значение на стотици правила, имащи в резултат на своя произход значение и обезателна сила единствено за отделните областни църкви, сега всички тези стотици правила получават вселенско значение и общообезателна сила за цялата църква.... Ето какво казва относно правилата православният епископ преди своята хиротония: Обещавам да пазя каноните на светите Апостоли и седемте вселенски събори, и благочестивите поместни събори, които са узаконени за запазване на правите повеления, колкото канони  и свети наредби са определени в различни времена и години от истинските поборници  за светата источна православна вяра, че ще ги пазя крепко и ненарушимо до края на моя живот: "всичко , което те приеха, и аз го приемам, а от което те се отвърнаха, и аз се отвръщам. (п.2). „Ако ли престъпя нещо от онова, което тук обещах, или се окажа непослушен или противен на божествените правила,... тогава веднага да бъда лишен напълно от моя сан и власт, без всякакво извинение или дума, и да бъда чужд за небесния дар, който ми е даден от Светия Дух чрез възлагането на ръцете при посвещението.”(п.19). Православното изповедание по този въпрос учи следното: 'Трябва да вярваме, че всичко онова, което са постановили св.отци на всички вселенски и поместни събори, независимо къде са  проведени, произхожда от Светия Дух, както и св. апостоли на своя събор са казали: изволися Св. Духу и нам (Деян.15,28). По техния пример и  другите православни събори с подобно заключние са утвърдили своите постановления.

 ... Всички правила без изключение, влизащи в общия каноничен кодекс, имат общозадължителна сила за всеки член на Църквата. Това зн
ачение на правилата се определя не от  първоизточника на техния произход, а от това, че са приети и утвърдени с гласа на вселенската Църква.  В резултат на това, всички правила имат еднаква важност, както тези издадени на вселенските и поместните събори, така и онези едни или други на св. отци. Основата, върху  която те стоят, и първоизточникът, от който произлизат, това е - Свещ. Писание и Предание. Създавайки своята църква, Иисус Христос не й е предал някакакъв готов сборник с закони, по които тя трябвало да бъде управлявана. Обаче, Той начертал целта, към която  тя трябва да се стреми, упълномощил  я да ползува установени средства за постигане на тази цел и указал направлението, в което тя трябва да действа. Неговите заповеди, съхранени в Евангелията, са онези принципи, на основата на които църквата, ръководена от Светия Дух, започнала да се устройва и да проявява своята дейност в света. От тези евангелски принципи са се ръководели св. апостоли, съединявайки в една община всички онези, които повярвали в Христа, и давайки наставления на тази община, как  да постъпва в своя вътрешен и външен живот. По такъв начин, Свещ. Писание и Предание представляват онзи фундамент, върху който била издигната, с течение на времето, каноничната постройка на църквата."
   
Правило 14 
Правилото на светите наши богоносни отци да се спазва и в това, щото презвитер да не не се ръкополага по-рано от тридесет годишна възраст, дори и да е много достоен човек, а да се отлага, докато навърши установените години. Защото Господ наш Иисус Христос в тридесетата си година се е кръстил и е почнал да учи. Също така и дякон да не се ръкополага по-рано от двадесет и пет годишна възраст или дякониса по-рано от четиридесетата си година.  


Правило 22  
Ония, които за пари са поставяни за епископи или в коя да е степен в клира, а не заради примерния им живот, подир като са били избрани и изпитани, заповядваме да бъдат низвергнати както те, така и ония, които са ги ръкоположили.   

 Из Правилата на Седмия Вселенски събор 

 Правило 2  

Понеже в псалмопението ние обещаваме на Бога: „Утешавам се с твоите наредби, не забравям Твоето слово” (Псал.118:16), затова спасително е и за всички християни да го спазват, а най-вече за ония, които са приели свещеническо достойнство. И за туй постановяваме: всеки който ще бъде въвеждан в епископска степен, без друго трябва да знае псалтира, та да може по този начин да настоява и целият му клир да го изучава. Също така митрополитът грижливо да го изпитва, иска ли усърдно и с изтълкуване, а не повърхностно, да чете църковните правила, светото Евангелие, книгата на божествения апостол и цялото Божествено Писание, да живее съгласно  с Божиите заповеди и да учи повереният му народ. Защото същността на иерархията ни съставят богопредадените ни думи, т.е. истинското познаване на божествените писания, както е казал великият Дионисий. Ако ли се колебае и не показва усърдие да върши и да учи така, да не се ръкополага, защото Бог е казал чрез пророка:”Понеже ти отхвърли знанието и Аз ще те отхвърля  от свещенодействие пред Мене” (Осия.4:6) . 

 
 Правило 3  
Всеки избор на епископ, презвитер или дякон, вършен от светски власти, да е недействителен според правилото (Ап.30.), което казва: „Епископ, който си послужи със светски власти и чрез тях получи епископска власт в църквата, да се низвергне и отлъчи, както и всички ония, които се съобщават с него”, понеже онзи, който има да бъде произведен в епископ, трябва да бъде избиран от всички в областта епископи, според както е определино в правилата на светите отци от Никея ( I Всел.съб. правило 4), което гласи: „Епископ трябва да се поставя изобщо от всички епископи в окръга. Ако ли това е неудобно, било поради належаща нужда или поради далечен път, тогава трима поне, като се съберат в едно място, трябва да произведат избора и то така, че отсъствуващите да имат участие в него, като изявят писмено съгласието си и тогава да се извърши ръкоположение. Утвърждаването на всички тези действия във всеки окръг принадлежи на митрополита”.   

 Из правилата на Неокесарийския поместен събор  

Правило 1 
Презвитер, ако се ожени, да бъде низвергнат от чина си; а ако извърши блудство или прелюбодеяние, да бъде съвършено изгонен от църковно общение и поставен в реда на каещите се. 

Правило 11  
Презвитер да не се ръкополага по-рано от тридесет годишна възраст, ако ще би  и да е мнаго достоен човек, а да се остави да чака, понеже Господ Иисус Христос в тридесетата година се е кръстил и е почнал да учи.  

 Из правилата на Лаодикийския поместен събор  

Правило 3  
Неотдавна покръстени не трябва да се произвеждат в свещенически чин. 
 
Правило 12  
Епископи за началствуване в църквата да се поставят (избират) по решение на митрополията и на епископите от областта и то такива, които отдавна са изпитани и в словото на вярата, и в правия си живот. 
 
Из правилата на Сердикийския поместен събор  
 
Правило 10   
Трябва с по-голяма точност и внимание да се следи щото богат или учен, който от светско служение е удостоен да бъде епископ, да не се ръкополага докато не прекара службата на четец, дякон, презвитер, та като преминава през всяка степен, ако бъде признат за достоен, да може да се издигне на епископска висота. Очевидно е, че за всяка от тези степени трябва да бъде дадено не малко време, в продължение на което да могат да се проследят вярата му, добрия нрав, постоянството и кротостта му, та като бъде признат достоен за бажествено свещенство, да получи най-велика чест. Понеже неприлично е, дръзко и лекомислено е да се ръкополага набързо епископ, презвитер или дякон, и нито знанието, нито поведението са, които дават право на това, защото инак такъв справедливо ще бъде сметнат за съвсем нав човек (1 Тимот.3:6) и неукрепнал още във вярата, толкова повече, когато и сам божественият апостол, който е бил учител на народите, забранява бързите ръкополагания в църковни степени, понеже продължителното изследване по-достоверно може да покаже и поведението и нрава на всекиго. Всички казали, че приемат това и че по никой начин то не трябва да бъде нарушавано.
За възрастта, на която могат да се ръкополагат в различните йерархични степени: За четец -18г., иподякон - 20 г., дякон-25 г., презвитер-30 г., епископ-35 г. вж. Никодим Милаш -тук)
 

Из правилата на Двукратния Цариградски събор 

Правило 17  

Полагайки грижи за запазване във всичко добрия ред в църквата, намираме за необходимо да се постанови и това, щото занапред никой мирянин, нито монах да не може изведнъж да бъде въздигнат на епископска висота, а след като най-напред бъде изпитан в отделните църковни степени, тогава само да приеме ръкоположение за епископ. Понеже, макар до сега отделни миряни или монаси поради нужда и да са били набързо удостоявани с епископска чест и са превъзхождали други с добродетели, като високо са издигали църквите си, обаче онова що редко става не трябва да се взима за закон и за това определяме: занапред това вече да не става; онзи, който има да бъде правилно ръкоположен, трябва да мине всички степени на свещенство и във всяка от да прекара узаконеното време.  

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/qq 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.