Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (24 Votes)
1_30.jpgВарлам Шаламов е автор на известния сборник „Колимски разкази“ (1954-1973) - трагични свидетелства от сибирския концлагер Колима, спечелили му прозвището „Данте на 20 век“. Ражда се в семейството на свещеник, учи право в Москва. Многократно е въдворяван в лагери за „антисъветска“ дейност и агитация. От 1956 г. отново заживява в Москва, пише стихове. Приживе не успява да публикува нито ред проза, защото ръкописите му са отхвърляни за „недостиг на трудов ентусиазъм“ и излишък от „абстрактен хуманизъм“. От средата на 60-те години части от „Колимски разкази“ се разпространяват широко в самиздатска форма из цялата страна. Сборникът беше издаден на бълг. език през тази година от фондация "Комунитас". За читателите на Двери предлагаме някои от неговите стихотворения в превод на Ивайло Иванов.

Във грубото й красноречие
душата ми се днес теши.
Природата с мен по-човечна е
от всички пламенни души.

И брат ми е тоз лес вълшебен,
с гори, в молитва на възток,
във край, старозаветно древен,
със ден, като човек, жесток.

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (32 Votes)
2_5.jpg
Бяхме големи и бяхме сериозни.
Храните и дните ни – блажни и постни.
Душите ни възрастни – важни и грозни.

На рафтчета, в шкафчета всичко редяхме
И папки, и чувства под номер държахме,
В доброто и злото професори бяхме.

Смехът и игрите ни бяха под ключ
И гледахме строго на детската глъч,
И бе светлината прожекторен лъч...

4.9393939393939 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (33 Votes)
         
1_14.jpg„Така Климент бе избран за пръв
епископ на български език.”
Теофилакт Охридски

Ти, вечен век, когато се не случи
нито една модерна школа, ни едно
техническо откритие, понеже
тогава хората навярно бяха на небето,

как искам поне тембъра да чуя
на твойте гласове – да ме покръстят
дванайсетте езика на Духа ти!...

... Шумят листата пергаментови
подобно листи
на кипариси в древен манастир.

И мъртвото море на паметта ми
разтваря се – и огнен стълб ме мами
към Ханаан от блянове и мрак,
и във обратна перспектива виждам пак

4.6923076923077 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (13 Votes)
1_91.jpgДа побързаме
На Анна Каменска

Бързайте да обичаме хората тъй бързо си отиват
ще останат от тях обувки и глух телефон
само маловажното като крава се влачи
най-важното е толкова пъргаво че става внезапно
после тишина нормална тоест съвсем непоносима
като чистота родена най-просто от отчаянието
когато мислим за някого останали без него

Не бъди сигурен че имаш време – сигурността е несигурна
тя ни отнема чувствителността като всяко щастие
идва едновременно като патос и хумор
като две страсти винаги по-слаби от една

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)
Душата ми израстна в тези дни.
Духът ми е свободен като птица.
По-малко вече старото боли,
а новото ме учи да обичам.

      Усещам аромата на света
      и нежната любов, която иде
      да ме избави и да ме спаси,
      у мене да извае вечен смисъл.

            С надежда за живот и след смъртта,
            с победата Си над греха извечен
            при мен дойде и ме докосна ТОЙ -
            Безгрешният със прошка ме облече.

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.