Варлам Шаламов е автор на известния сборник „Колимски разкази“ (1954-1973) - трагични свидетелства от сибирския концлагер Колима, спечелили му прозвището „Данте на 20 век“. Ражда се в семейството на свещеник, учи право в Москва. Многократно е въдворяван в лагери за „антисъветска“ дейност и агитация. От 1956 г. отново заживява в Москва, пише стихове. Приживе не успява да публикува нито ред проза, защото ръкописите му са отхвърляни за „недостиг на трудов ентусиазъм“ и излишък от „абстрактен хуманизъм“. От средата на 60-те години части от „Колимски разкази“ се разпространяват широко в самиздатска форма из цялата страна. Сборникът беше издаден на бълг. език през тази година от фондация "Комунитас". За читателите на Двери предлагаме някои от неговите стихотворения в превод на Ивайло Иванов.
Във грубото й красноречие
душата ми се днес теши.
Природата с мен по-човечна е
от всички пламенни души.
И брат ми е тоз лес вълшебен,
с гори, в молитва на възток,
във край, старозаветно древен,
със ден, като човек, жесток.
Във грубото й красноречие
душата ми се днес теши.
Природата с мен по-човечна е
от всички пламенни души.
И брат ми е тоз лес вълшебен,
с гори, в молитва на възток,
във край, старозаветно древен,
със ден, като човек, жесток.