Мобилно меню

4.6756756756757 1 1 1 1 1 Rating 4.68 (37 Votes)
«Аз съм Алфа и Омега, начало и край -- казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде» (Откр. 1:8)

Господи, колко бавно тече времето за тези, които очакват!

Колко бързо за тези, които се страхуват!

Колко бавно за тези, които са в скърби и страдание!

Колко е краткотрайно за ония, които се радват!

А за всички, които обичат - времето не съществува...

Пред нас е Новолетието…

Господи, благодарим Ти за дара на годишните времена. Те са отблясък от Твоята Премъдрост и ни помагат в стремителния бяг на времето да преценяваме минали дни и дела.

Благослови, Господи, нашия календар - нашето разпределение на времето. В него са подредени седмиците и месеците, нашата почивка, нашите празници и нашето всекидневие, всички наши спомени и паметни събития в борбата ни за съществуване на тази Земя.

Благослови часовете ни, за да вникнем в чудото на всеки миг. Това ще ни помага да не изпускаме нищо важно за нас. Дарувай ни радостта на истинското човешко общение. Подкрепи ни, да не се превърнем в бездушни роботи.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)
Бяло е. Нощта светлее.
Хиляди звезди трептят.
Чудото в душите грее
и притихнал е светът.

Ангелите пак незримо
славят Бога с блага вест.
И ни топли снежна зима −
Витлеем е с нас и днес.

Бият празнично камбани.
Мир и радост зацари.
Със надежда и Спасител
Господ ни благослови!

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (16 Votes)
Не изоставена кадилница
дими край черния престол,
не воин-дух в пламтяща ризница,
не ангел с кървав ореол.
 
Какво е туй? - Ликът на Нещото,
Голямото, кълби се там
в отворената двер, зад свещници,
в мъглявини от тимиам.
 
И де е нашето отечество,
в менливото ли естество? -
Човечество, богочовечество,
плът-дух, вселенско сечиво!
 
Мозайките са се разпукнали
и камъкът живее свят
от тая тайнствена литургика,
от тоя полъх непознат.
 
Че в мощния разлѝв на хорове
завръща се от векове
глас, пламнал във платната морави
на облаци и ветрове.
 
О, храмове от зрак и бигори,
о, вкаменели тишини!
Летят, летят безплътни фигури
не на стени – във висини.
 
И сред мозайките разпукани
в едно, в едно са същество,
в един пожар, в една литургика,
човек, природа, Божество.     

4.6363636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (11 Votes)
  И буквите, и думите, и звуците,св. Кирил и Методий
  и краските, и глиненият чар
  попиват още вечното в капчуците,
  магията на светлия звънар.

  А празникът – венец или разпятие,
  събрал духа на стар човешки род,
  за нас е най-щастливото зачатие,
  България щом вика на живот!

               ***
   Отново с май – пленително зелен –
   у нас възкръсва спомен за предците,
   достигнали до днешния ни ден
   със вярата човешка на светците,

   в извечното на песните дори,
   с изкуството на багрите навярно,
   със мъдрост, дето в словото гори
   и прави ни добри и лъчезарни.

   Защото да оставиш на света
   това, което със душа дочуваш,
   е сътворение на светостта.
   Живей, опитай, сигурно си струва!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (41 Votes)
490px-Merezhkovsky_by_Repin_1.jpgO, Боже мой, благодаря Ти,
че зърнах Твоята икона
в нощта, вълните, небосклона
и храма Ти отвъд зората.

И мъки да ми предстоят
благодаря за този миг,
в сърцето грее Твоят лик,
в звездите води моят път. 

Навред Те чувствам, Боже мой
далече - в танца на звездите,
край мен в среднощния покой
и в глъбините на гърдите.

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.