Мобилно меню

4.3575757575758 1 1 1 1 1 Rating 4.36 (165 Votes)
ВЕЛИКДЕНСКА НОЩ

Нощта е тъмна, а градът е светъл:
течат по улиците светлини,
блестят на „Невски" златните кубета
и звън камбанен плиска на вълни.

И на вълни на люляка мирисът
се носи над празнуващия град
и всички хора толкова добри са,
че всеки срещнат срещат като брат.

Очите са и светли, и горещи, -
те по-пламтят от хилядите свещи -
и светлината все расте, расте...

И с вяра, що от дън душата блика,
повтарят устните вестта велика: -
за мир в света възкръсна Ти, Христе.


5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
Той знае, когато мъглата бе гъста
как стадото в миг се разпръсна
и чул е, че Господ свален бе от кръста,
но още не чува "Възкръсна!".

Не помни дори и гласа на жените
в надгробната песен от вчера...
затворен в черупка, скатан до стените
със сетното зрънце от "вера".

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)
Когато моментът настана
да влезе Той в Йерусалим,
посрещнат бе с клонки, с осанна,
за всички бе още любим.

Но обич не трогва сърцата.
Светът - все по-мрачен, суров.
Презрително гледа тълпата,
и ето ти край, послеслов.

Навън небесата тъмнеят,
оловно-студени тежат.
Опашка върти фарисеят
и улики търси съдът.

4.3333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.33 (9 Votes)
От ранна младост девството възлюби,
пустинния, отшелнишки живот,
остави, отче, светските заблуди
и бащин дом, роднини и имот.

Тъй, както птицата лети, не спира,
за да отиде в родните страни,
така и ти остави манастира
и литна към планински стръмнини.

Тъй както, отче, ручеят, реката
да стигне бързо, той е устремен,
сам с Бога, Господар на небесата,
ти искаше да бъдеш нощ и ден.

На камък ти като на стража бдеше,
учуди даже ангели небесни,
ти всякога на камъка стоеше,
с молитви топли и с хвалебни песни.

И сълзи, отче, лееше покайни,
извираха те, сякаш са поток,
с въздишките ти, само Богу знайни,
невинен стана като млад отрок. 

Гореше като плам сърце ти чисто,
 в молитва бе ти всявга потопен,
среднощна доба – утрото златисто,
намираха те все уединен.

В безмълвие се трудеше безспирно,
в духа ти обитаваше Бог сам,
в душа ти беше тихо, мирно,
защото тя бе вече Божи храм.

В боговидение тайнствено, неземно,
се съчета ти с Бога, отче, вечно,
духът напусна тялото ти честно,
за да пребъдва с Бога безконечно.

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.