Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 1126

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (50 Votes)
Picture1.pngПродължение на първа част: "Какво ще ми дадеш, християнино"

Виж колко свободен е Христос, колко ни обича, обича ни безумно, както някой безумно влюбен, пише св. Йоан Лестивчник в „Лествицата”, обича любимата си - толкова много, че иска да я грабне - така и Христос ни обича. Обича ни, но и ни зачита, държи на нас толкова много, че ни оставя бистротата на ума, оставя ни свободата да отидем при Него и, ако пожелаем, да си тръгнем, да се отречем от Него. Дяволът никога не може да направи това. Не го правят и наркотиците - те не те зачитат, не признават твоята свобода. Не можеш да кажеш: „Ще започна, ще взема от тях и ако не ми харесат, ще ги оставя”. Ти може и да искаш да ги оставиш за малко, но те не искат. Те няма да те оставят да избягаш. Ще се оплетеш в тези пипала, и колкото се опитваш да избягаш, толкова повече ще се оплиташ, докато в един момент ще останеш неподвижен, обездвижен, жертва, гладът ще ти носи страдание.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (59 Votes)
1_15.jpgДнес ще говорим за една специална група хора, които са между нас и тайно страдат. Ако се вгледаш в очите им, виждаш, че страдат, но когато се движат по улиците, проблемът не е видим, те са в трезвено състояние. Когато ги обземе онова терзание обаче, стоят затворени в една стая и започват да плачат, да крещят, да удрят главата си в стената, да не знаят какво да правят, за да се справят с това, да страдат, да си дупчат ръцете, нозете, цялото тяло. Когато ги обземе наркотичният глад, стигат дотам, че не знаят къде да застанат - просят пари, крадат, нападат хора, за да вземат някакви пари, не от злоба, а защото не издържат, не издържат да живеят без дозата, която ги държи за малко в едно отпуснато състояние на опиянение и упоение, което обаче толкова много замъглява ума и разболява душата им. За тези хора да се помолим днес, за които чувствам голяма вина в душата си. Чувствам огромна отговорност, защото християнинът и свещеникът се е научил да попива цялата вина на света, всички грешки на света и да казва в себе си и на другите, че той е виновен за всичко. Да, аз съм виновен до голяма степен. Черното расо, което нося, означава, че то привлича цялата светлина, означава, че понасям върху си и в мен болката на хората, скръбта на хората, която очерня душата им, мъчи ги и им причинява болка. Черното расо означава, че живея не за себе си, а един разпнат живот, означава, че предавам Христовото послание, благата, радостната и щастливата вест и че нося в себе си изцелителната сила, която може да преобрази света, означава, че държа в ръцете си Христос и го предавам на човеците, означава, че съм приел Светия Дух: „Приемете Духа Светаго!”, за да опрощавам грехове, да изцелявам душевни болести, да помагам на хората да се изправят от своето падение и да обръщат поглед към светлия хоризонт, да виждат Бога, да излизат от своята мъка и да придобият смелост в живота си. Това следва от расото, което нося, това ще рече някой да е свещеник и съответно това ще рече някой да е християнин.

4.9459459459459 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (74 Votes)
1_114.jpgКонкретният повод за текста станаха смехотворните „дебати” за или против Ванга и Дънов, разгорели се по медиите. Статията обаче има малко по-широки цели, които ще изкажа чрез определени твърдения и обобщения, без да се впускам в подробности, тъй като форматът на сайта не позволява по-големия обем, който би се получил, ако ги разгърна.

На първо място ще се опитам да споделя едно мнение въобще за повдигането на такъв род въпроси. Естествено е, че Църквата не може и не бива да мълчи, когато е нападана от какви ли не самоназовали се „феномени”, „пророци”, „учители” и „светци”. Проблемът не е в това, а че в днешния свят дебатите по същество се провеждат в медиите, което моментално ги профанизира и лаицизира до такава степен, че за огромната част от хората нищо не става ясно. Те всъщност се „съгласяват” с онова, с което са предварително съгласни, и никакъв медиен дебат няма да промени в обществен план това. Медията си е присвоила ролята на място за сериозни дебати, но не е в състояние да я изпълнява поради ред причини, на които тук няма да се спирам. Те произхождат включително от специфичния лозунг „право на мнение”, чийто измерения са невъзможни за изказване накратко.

4.8620689655172 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (87 Votes)
1_107.jpgСтарецът Паисий казва, че сатаната толкова е заплел нещата, че сега и сам не може да ги разплете.

Знаете, че често може да чуем за себе си определението „фанатик”, особено на мен често ми се случва, а също и  фундаменталист. Наистина, хубаво е да се вслушваме в това, което другите говорят за нас. Критичните неща са по-полезни от позитивните. Когато говорят негативно за нас, имаме действителна полза. Хвалбите обикновено ни вредят.

Нека помислим върху въпроса, дали един православен християнин може  да бъде фанатик и фундаменталист, както и защо във връзката ни с Бога се появява тази опасност – да ни характеризират като фанатици, кога може да сме фанатици и кога не и дали изобщо може в нещо да бъдем фанатици.
 
По принцип „φανατικός” (фанатичен), а не „θανατικός” (смъртоносен), както казват простодушните баби, е човек, който неизменно следва някаква своя идея, свое верую,  без да приема да го обсъжда. Той е толкова привързан към тази идея, че не я разисква, не я поставя под съмнение, не я изпитва, а стриктно я следва. Каквото и да му кажеш, няма да го убедиш. А фундаменталистът е фанатичен човек, в който има рисков елемент, т. е. той е не просто фанатичен по отношение на това, което вярва, но и опасен. Опасно е, ако поставиш под съмнение вярата му или се опиташ да му наложиш своето верую. Той е веронетърпим. Може ли християнинът да бъде такъв? Това е само един въпрос. Възможно ли е един човек, който се е родил в Църквата и следва ръководството и пътя на Църквата, да стане фундаменталист и фанатик? Тук, чеда, човек дори малко познание да има за духовния живот на Църквата, може да разбере, колко несправедливо е това спрямо Православната църква, която изцяло се крепи върху свободата на човека.

4.6571428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.66 (35 Votes)
Христос ПантократорНастоящият текст не е тълкуване на трите неделни евангелски четива, предшестващи Великия пост. Целта е далеч по-тясна и по-скромна: да се обърне внимание на онези техни значения, които влизат в противоречие с патриархалното разбиране за отношенията в човешката общност, както и с някои аксиоми на модерния рационализъм. По този начин, от противното, се очертават онези елементарни структури на социалността, които са “годни” да изразят  Благовестието на дело.   

С тези три четива църквата подготвя своите членове за поста. Великият пост е църковно дело - пости не просто отделният човешки индивид, но и цялата Църква. Постът не е изолирано явление на душевния живот, той има общностни измерения, понеже самата църква е събитие на общността и общението, тя е par excellence социален феномен.