Мобилно меню

4.9058823529412 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (85 Votes)
1_107.jpgСтарецът Паисий казва, че сатаната толкова е заплел нещата, че сега и сам не може да ги разплете.

Знаете, че често може да чуем за себе си определението „фанатик”, особено на мен често ми се случва, а също и  фундаменталист. Наистина, хубаво е да се вслушваме в това, което другите говорят за нас. Критичните неща са по-полезни от позитивните. Когато говорят негативно за нас, имаме действителна полза. Хвалбите обикновено ни вредят.

Нека помислим върху въпроса, дали един православен християнин може  да бъде фанатик и фундаменталист, както и защо във връзката ни с Бога се появява тази опасност – да ни характеризират като фанатици, кога може да сме фанатици и кога не и дали изобщо може в нещо да бъдем фанатици.
 
По принцип „φανατικός” (фанатичен), а не „θανατικός” (смъртоносен), както казват простодушните баби, е човек, който неизменно следва някаква своя идея, свое верую,  без да приема да го обсъжда. Той е толкова привързан към тази идея, че не я разисква, не я поставя под съмнение, не я изпитва, а стриктно я следва. Каквото и да му кажеш, няма да го убедиш. А фундаменталистът е фанатичен човек, в който има рисков елемент, т. е. той е не просто фанатичен по отношение на това, което вярва, но и опасен. Опасно е, ако поставиш под съмнение вярата му или се опиташ да му наложиш своето верую. Той е веронетърпим. Може ли християнинът да бъде такъв? Това е само един въпрос. Възможно ли е един човек, който се е родил в Църквата и следва ръководството и пътя на Църквата, да стане фундаменталист и фанатик? Тук, чеда, човек дори малко познание да има за духовния живот на Църквата, може да разбере, колко несправедливо е това спрямо Православната църква, която изцяло се крепи върху свободата на човека.

4.6571428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.66 (35 Votes)
Христос ПантократорНастоящият текст не е тълкуване на трите неделни евангелски четива, предшестващи Великия пост. Целта е далеч по-тясна и по-скромна: да се обърне внимание на онези техни значения, които влизат в противоречие с патриархалното разбиране за отношенията в човешката общност, както и с някои аксиоми на модерния рационализъм. По този начин, от противното, се очертават онези елементарни структури на социалността, които са “годни” да изразят  Благовестието на дело.   

С тези три четива църквата подготвя своите членове за поста. Великият пост е църковно дело - пости не просто отделният човешки индивид, но и цялата Църква. Постът не е изолирано явление на душевния живот, той има общностни измерения, понеже самата църква е събитие на общността и общението, тя е par excellence социален феномен.

 

4.975 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (40 Votes)
Старецът СофронийНеотдавна в интернет стана достъпна обемната кореспонденция между големия подвижник на XX век архим. Софроний Сахаров и известния богослов отец Георги Флоровски, издадена от манастира "Св. Йоан Предтеча" в Есекс. Предлагаме на читателите на Двери две от писмата. Първото е написано буквално два месеца след основаването от стареца Софроний на манастира „Св. Йоан Предтеча” в Есекс Англия, който се превръща в светилник на Православието не само в Англия, но и в цяла Европа. То разкрива атмосферата в манастира, неволите и трудностите, с които се е сблъсквал и е трябвало да преодолява този велик молитвеник на нашето време. А второто съдържа размисли за епископското служение и неговата криза и е написано по повод хиротонията на Волоколамския епископ Василий (Кривошеин) през юни 1959 г.

Воистину Воскресе Господ!

Уважаеми и дълбокопочитаеми отец Георги!
Много се зарадвах на Вашия пасхален поздрав, който получих вече тук, в Англия.

Вие добре разбирате, че на стари години е нелеко дело да  направиш такава промяна, да започнеш нов живот, в нова страна, където всичко ми е непознато, на език, който ми е съвършено непонятен. Ние, тоест аз и тези, които са с мен, веднага и изцяло се потопихме в работата. Невероятно много трябва да бъде извършено, за да се устрои животът. Огромни усилия ни струва нашата малка църква вътре в дома. Основната работа по нея почти завършихме в петък, преди Лазарова събота, и службите на Страстната седмица, както и Пасхалните, извършихме и извършваме в нея. За нас това е голям успех. Слава на Бога. Освен това трябваше да се организира ежедневният живот: „кухня”, градина, отопление, почистване на дома, подреждането на нашите стаи и други работи без край. Всички ние работихме действително до изнемога. Често ми се събираха не повече от четири часа сън в денонощие.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
1_3.gifЗа конфликта в малката църковна общност на град Пирдоп около назначаването на втори свещеник в храм "Св. Успение Богородично" разказва назначеният за втори свещеник в църквата отец Антоний Марчев. Разказът съдържа откъси от жалбата му до Районната прокуратура на Пирдоп за оклеветяване на името му. 

Бях назначен за втори свещеник в храм „Св. Успение Богородично”, Пирдоп още при ръкоположението ми на 19.10.2005 г. През изминалите пет години рядко се възползвах от това право, тъй като усещах неприязънта на презвитерата Надка Бръмбарова и нежеланието да има друг колега на съпруга й, с когото да делят църковните треби. Служил съм понякога на празник и по-често в неделен ден. Иначе редовно служех в с. Челопеч. Държа да отбележа, че от страна на отец Недко не е имало обструкции. От четири месеца обаче реших да вляза в ролята си на втори свещеник в Пирдоп.

На 24.01.2011 г., понеделник, към 9.00 ч. сутринта, не бях допуснат да извърша богослужение в Пирдопския храм. Пред двора ме чакаше тълпа от около 30-40 души, повечето от които роми евангелисти, съюзили се с няколко члена на църковното настоятелство. Същите започнаха да ме хулят, да отправят заплахи за физическа разправа, както и да говорят, че трябва да се махна от Пирдопския храм, защото о. Недко Бръмбаров им е достатъчен. Някои крещяха, че съм самозванец, и трябва да си покажа заповедта за назначение в Пирдоп. Наложи се да извикам полиция. За случая незабавно беше уведомен Н. Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил, който призова тълпата да се разотиде. След като получи отказ, владиката заплаши, че ще затвори храма. В отговор множеството му заяви, че ако не ме махне от Пирдоп, че минат към Софийска или Пловдивска епархия.

4.7358490566038 1 1 1 1 1 Rating 4.74 (53 Votes)
repentancerequirement.jpgРазговор нa главните редактори на сп. "Християнство и култура" проф. Калин Янакиев и д-р Момчил Методиев

Калин Янакиев: Започваме този разговор в 38-ата годишнина от патриаршестването на Българския патриарх Максим – най-дългото до този момент служение на предстоятел на Българската църква в нейната история. То започва през 1971 г. в условията на тоталитарен комунизъм, а продължава в период на дълбоки обществени промени. Добра или лоша, в страната вече съществува демократична система на управление, а на Църквата се наложи да преситуира своето място в обществото. Наред с дълбоките обществени промени, след 1989 г. Българската православна църква преживя много тежък период на разкол, който има своите основи още в нейното комунистическо минало. Днес се сблъскваме със ситуация, при която се чуват най-различни призиви и искания към Църквата, и по-специално към патриарха, за подобряване на нейния образ и за интензифициране на църковния живот. Повечето от тези призиви се отправят от хора, които са достатъчно некомпетентни за йерархическото устройство на Църквата.

Веднага трябва да отбележа, че съгласно църковния канон най-висшият църковен сан е епископът. Както патриархът, така и митрополитите и викарийните епископи по сан и тайнодействена власт са все епископи и никой не е епископ повече от другия. Митрополитът и патриархът са само различни админис­тративни длъжности на определени епископи, като патриархът е най-висшата административна длъжност сред тях.

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.