Мобилно меню

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (38 Votes)

1267873563 ic0xh6a2tqmfНаистина, ще се спасят ли добрите хора извън Църквата? Не се наемам да отговоря бързо и еднозначно на този въпрос, защото в него има един проблем. Работата е там, че всъщност питащият има предвид себе си и ако Вие кажете „да”, той веднага ще въздъхне с облекчение. „Ами, аз съм си един съвсем добър човек и най-вероятно с мен всичко ще бъде наред. Та да се кая, да вярвам, да слагам ред в живота си и да участвам в църковния живот е излишно. Така че – без мене”. Лошото е, че надеждата, че ще се спася, защото съм добър човек е пълна лъжа. Тя не трябва да се дава на никого. Но да започнем по ред.

Какво имаме предвид, когато говорим за спасение? В главите на много хора изниква картинка, в която в зависимост от резултатите от страшния съд, някои ще ги пуснат в един особено добре уреден санаториум, а другите ще ги изпратят в лагер с много строг режим – при това завинаги. Да се спасиш значи някак да се отървеш от лагера и да попаднеш в санаториума.

4.4 1 1 1 1 1 Rating 4.40 (5 Votes)

zx450През погледа на съвремието заслугите на Църквата за съхраняване на българската идентичност в миналото са един исторически анахронизъм, една фалшива почит и външна ритуалност, присъстваща в политическите речи на висши държавни мъже, по повод чествания и годишнини. Признанието на историческата роля на църквата, без съмнение е ключово за разбирането на нейното бъдеще и настояще. Обаче връзката между минало и сегашно трябва да укрепва и съхранява живата вяра, пазена и разпространявана от Църквата, когато времената се менят и обществата поемат по различни пътища на развитие. В такива условия от Църквата се очаква да остане неизменна пазителка на изконните ценности. Нейното присъствие във всяко едно историческо време трябва да бъде и е преди всичко тайнствено-духовно. Дали обаче в нашето православно съзнание, или поне на голяма част от него представата за църквата е такава? Живеем ли наистина църковен живот? Усеща ли се православния дух? По-скоро, не. Всички ние или поне повечето от нас се назоваваме православни християни, но по силата на принадлежността ни към православието. Същността на това понятие е по-скоро социологическа категория, отколкото духовна вярност и последование. Такова едно разбиране и визия за православието и църквата ги лишава от полагащата им се почит сред обществото днес - с всичките негативни последствия, произтичащи от това.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

krast nebeКакво да е посланието на Църквата – идващо от нейния клир и миряни – спрямо провокациите? Дали агресивното поведение, призивите за мъст и наказание са достоен израз на нашата обида и възмущение от оскверняването – с думи или действия – на свети за нас личности, места, предмети, или има начин да се реагира различно? Тези въпроси винаги са били актуални, но днес те се изострят със зачестяването на провокативни, дори кощунствени действия спрямо свещени предмети и места както у нас, така и в чужбина.

Провокациите спрямо Църквата са провокация и спрямо хората в Църквата: как ще отвърнем на стореното зло? Какво ни е необходимо в личен план, за успеем да преобразим обидата в търпение и желанието за наказание – в молитва за помилване?

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (32 Votes)

BishopKallistos

Разговор с Диоклийския митр. Калистос Уеър, Пергамския митр. Йоан Зизиулас, архим. Григорий Папатомас и проф. П. Василиадис за проявите на етнофилетизма и за църковната диаспора

Въпроси към митр. Калистос Уеър: Във вашия доклад отделихте особено внимание на решението на събора през 1872 г. и осъждането на етнофилетизма на българите. Новите исторически проучвания обаче показват, че това решение е имало за цел преди всичко да осъди българите, а не ереста. Известно е, че Константинополската патриаршия по онова време е била в значителна степен засегната от етнофилетизма и е възприела националистичните идеали на гърците. Така че българският случай е особен и не може да бъде представян като решение на проблема с национализма в Църквата.

Съгласен съм, че по време на Османската империя Вселенската патриаршия е възприела като свои националните тежнения на гърците. Но въпреки това считам, че тя никога не се е отказала от своята вселенска роля. Повечето нейни епископи наистина са били и сега са гърци, но не всички. С това мислене се сблъсквам постоянно в Гърция – тук всички считат, че щом съм епископ на Вселенската патриаршия, имам гръцки корени. И дори фактът, че не знам добре гръцки език, не може да разубеди хората. В такъв случай си спомням напътствието на един йерарх при моята хиротония: „Никога не ги оставяй да забравят, че си англичанин”. В доклада си не разглеждах въпроса доколко е било безпристрастно отношението към българи и гърци по време на събора през 1872 г., а се опитах да сложа акцент върху желанието на Вселенската патриаршия в този случай да запази териториалния принцип при административното структуриране на Църквата.

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (90 Votes)

552x347Под натиска на Пловдивския митрополит Николай Св. Синод на БПЦ се готви да узакони „архонтството” в нашата Църква. По този начин родните архиереи ще позволят да бъде приета не само практика за създаване на лъже-благородници, но ще приемат и идеологията на това ново явление в нашата Църква. След като нашите митрополити – висши духовници, доктори по богословие, познавачи на светите отци и историята на Църквата се готвят да узаконят, приемат и регулират разрастването на „институцията” на архонтите, то следва да видим каква идеология ще признае Св. Синод в лицето на „църковните благородници”, към какъв символ-верую ще присъединят Българската патриаршия, към какво „учение” ще приобщят и целия вярващ народ на нашата Църква.

Ще се опитаме да отговорим на въпроса: какво представлява архонтството като идеология? Ще направим това на базата на: 1) техните „документи”, давани на архондисаните бизнесмени (на снимката: митр. Николай дава архонтската грамота на първия архонт на Пловдивската църква - грамотата е със същата символика като римските грамоти”, виж тук); 2) на молитвите, произнасяни по време на „ръкоположенията”; 3) на базата на личностите, с които си сътрудничат, и на подбора на хората, които се приемат за архонти.

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.