Вселенският патриарх Вартоломей използва своето канонично право на апелация по отношение на петима литовски свещеници, които бяха подали жалба до Св. Синод на Константинополската патриаршия за несправедливо поставяне под запрещение от страна на Литовския митр. Инокентий, глава на епархията на Московска патриаршия в Литва. Това са протойереите Владимир Селявко и Виталий Моцкус и презвитерите Виталий Даупарас, Георгий Ананиев и Гинтар Сунгайла. За техния случай Двери подробно разказа през юли м. г. (тук).
В решението на Св. Синод се казва, че разглеждането на апелацията става възможно, тъй като има окончателно приключило църковно дело срещу петимата клирици и издадено решение за низвержение, което свещениците оспорват. Решението е било не въз основа на църковните канони, а политически мотивирано, поради което жалбата им пред Вселенския патриарх се удовлетворява и те се възстановяват в свещен сан. Те ще продължат да служат, но като клирици на Вселенската патриаршия.
В решението на Св. Синод на Константинополската патриаршия се казва:
„Преди няколко месеца към Негово Всесветейшество архиепископа на Константинопол – Новия Рим и Вселенски патриарх Вартоломей се обърнаха литовските протойереи Владимир Селявко и Виталий Москус, както и презвитерите Виталий Даупарас, Гинтар Сунгайла и Георгий Ананиев, подложени от Московска патриаршия на наказание низвержение от свещенство, и, като имащи право, прибягнаха към апелация пред него.
Нашият патриарх, като изхождаше изключително от божествените и свещени канони (Правило 9 и Правило 17 на Четвъртия вселенски събор) и от осветената практика на Църквата, както и движен от отговорност към правото на апелация, разгледа внимателно тяхното дело.
След внимателно разглеждане на въпросните случаи беше установено, от една страна, че те са били окончателно осъдени от своята църковна власт, която е произнесла присъдите, и от друга страна, че причините, по които са били осъдени, се основават изцяло не на църковни критерии, а на справедливото несъгласие на посочените духовници с войната в Украйна. Поради тази причина Негово Всесветейшество, след като разгледа тези апелации на последна инстанция, препоръча на Св. Синод наложената им забрана с лишаване от сан да бъде отменена и те да бъдат възстановени в предишните църковни степени, което беше решено единодушно.
Също така и след незабавното възстановяване Вселенският патриарх по тяхна молба прие въпросните клирици под своя почетен омофор, като се съобрази с дадените на неговата катедра права, както е записано в тълкуванието на Антиохийския патриарх Теодор Валсамон върху Правило 17 и Правило 18 на Трулския събор и Правило 10 на Седмия вселенски събор („И от този канон, забележете, изрично следва, че само на Константинополския патриарх е позволено да приема чужди духовници, и то без отпустително писмо от този, който ги е ръкоположил“).“
Решението на Св. Синод на Константинополска патриаршия означава, че петимата клирици ще могат да служат в Литва, но под омофора на Вселенския патриарх.
Православната църква в Литва е със статут на епархия на Московска патриаршия, тя има 50 енории и 39 свещенослужители (общо свещеници и дякони). Петимата свещеници, на които беше забранено да служат, бяха сред най-активните духовници в епархията и близки на Литовския митрополит. Тяхното несъгласие да оправдават с религиозни аргументи войната на Русия в Украйна и публично заявените критики към позицията на Московския патриарх доведе до разваляне на отношенията с епархийския им митрополит и до отстраняването им от служение през м. юли. Още тогава те заявиха, че ще се възползват от предвиденото в каноните право на апелация към Вселенския патриарх.
